Решение № 131 от 26.07.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Разград, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев при участието на секретаря М. В. Н. като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело № 20223300500089 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, представлявано от изпълнителен директор Г. М., чрез адв. Д.Б. против Решение № 89 от 15.02.2022 г. по ГД № 1737/2021 г. по описа на Районен съд Разград, с което съдът е уважил иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника - въззивник, да заплати на ищеца община Завет сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на публикувани и разпространени в средствата за масова информация на 22.06.2021 г., на 25.06.2021 г. обидни, клеветнически и уронващи авторитета на ищеца твърдения, изложени в междинен доклад, изготвен по проект „Граждански наблюдател Разград“, а именно – „ Сключен е неизгоден договор, който струва на жителите на Община Завет с 56 429,39 лв. повече“. Със същото решение сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ са осъдени да заплатят на община Завет сумата в размер на 400 лева, представляваща сторените от тях разноски. С решението съдът е прекратил производството по отношение на третите подпомагащи лица.

Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда твърдения, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателствата, 1 несъобразно с националната съдебна практика и практиката на СЕС и ЕСПЧ.

Счита, че в националното законодателство на Р. България не съществува материално-правна норма, която да допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за обезщетение за неимуществени вреди, поради което и не съществува правно основание за определяне и присъждане на такова обезщетение на юридическото лице – ищец. Навеждат се пространствени доводи за възприето превратно тълкуване на доказателствата по делото, съответно за неправилно възприета фактическа обстановка. Счита за неправилно прекратяването на производството по отношение на третите лица – помагачи. Моли съда да отмени решението изцяло и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, както и да се постанови решение, което да обвърже третите лица – помагачи. Правят искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна – Община Завет, чрез адв. Н.Й. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Прави искане за заплащане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Третото лице – помагач Областна администрация – Разград , представлявано от д-р Д. Д. като областен управител, е депозирало становище по въззивната жалба. Счита жалбата за неоснователна и недопустима, а решението за правилно и обосновано по отношение на Областна администрация – Разград. Моли решението в частта, с която производството е прекратено по отношение на тях, да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Третото лице – помагач Кооперация „Кооперация Екип-7“ , представлявана от председателя М. Х., е депозирало становище по въззивната жалба. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, за което излага подробни аргументи. Счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и обосновано, поради което моли същото да бъде потвърдено в частта, с която съдът е прекратил производството по отношение на тях.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника – адв. Б., моли жалбата да бъде уважена. Същият счита, че с решението на районния съд се нарушават основни права в Конституцията. Препраща към възраженията си от въззивната жалба. В обобщение, моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Адв. Й. като процесуален представител на въззивваемата страна моли жалбата да бъде отхвърлена, понеже първоинстанционното решение е правилно. Като аргументи се изтъкват клеветническите твърдения, които всяват в обществото предпоставки за съмнения за незаконосъобразни действия, които е възприел и районният съд. В обобщение, моли се за 2 отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Процесуалният представител на Кооперация „Кооперация Екип-7“ – адв. М., сочи, че жалбата е неоснователна. На мнение е, че правилно районният съд е преценил, че не са налице предпоставките по чл. 219 от ГПК за привличане на доверителя му като трето лице помагач. Областна администрация – Разград не изпраща представител и не взема отношение по делото с изключение на вече подаденото становище.

Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Следователно въззивното производството е допустимо.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение като краен резултат е и правилно. Аргументите за това са следните:

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Кметът на община Завет като възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки е провел процедура по възлагане на обществена поръчка с уникален № 00485-2020-0013 с шест обособени позиции. По всяка от обособените позиции с Решение от 02.03.2021 г. са определени за изпълнители определени участници, като със същото решение са отстранени от участие двама участника – „Лъки Сис“ ЕООД и „Паралел 92 Трейд“ ЕООД. Причината за отстраняването е несъобразяване на офертите – поточно ценовите предложения, на тези двама участници със задължителните указания на възложителя за изготвяне на ценови предложения, посочени при откриване на поръчката. В графите, в които е следвало да се посочат процент отстъпки от цените, тези двама участници са посочили отрицателни 3 стойности за всички обособени позиции вместо положителни, каквито са изискванията на възложителя – „процентът отстъпка следва да е в цяло число, минимум 1%“. Останалите двама участника в процедурата са спазили изискванията на възложителя и техните оферти са допуснати и класирани.

Сдружението „Център за съзидателно правосъдие“ през юли 2021 г. е издало документ, наречен „Междинен доклад“ относно гражданско наблюдение на проведени обществени поръчки в област Разград за периода 01.07.2020 г. – 15.05.2021 г. На стр. 11-12 е коментирана горната обществена поръчка на община Завет, като на стр. 14 е изведен извод за „наличие на процедура, създаваща впечатление за преднамерено фаворитизиране на някои кандидати от страна на комисията по избора и (евентуално) наличие на корупционни практики. Ценовите предложения на отстранение кандидати са с 56 429,39 лв. по-благоприятни от ценовите предложения на спечелилите кандидати“.

На 22.06.2021 г. на официалната страница на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ е публикувана новина на адрес: https://www.ngorz.org/ccj/grazhdanski-nablyudatel-v-razgrad-ustanovi-korupczionni-praktiki-vobshtestvenite-porachki/ с текст, отнасящ се за община Завет: „Сключен е неизгоден договор, който струва на жителите на община Завет с 56 429,39 лв. повече. Заради един знак минус („–“), изписан в повече, комисията по избора в процедура с възложител кмета на община Завет, отстранява кандидати и не ги допуска до класиране“. В новината не е посочено кой е неин автор, а само че е поместена на интернет страницата на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ като издател на новината в сайта.

На същата дата (22.06.2021 г.) в сайта на сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ е поместена новина със заглавие „М. представи на областния управител доклада за обществените поръчки“ чрез препращане към сайта на Областна администрация Разград в раздел „Пресцентър“, подраздел „Новини“, в който е посочено, че е проведена среща между областния управител на гр. Разград и представителят на ответника Г. М..

На 25.06.2021 г. в местния ежедневник на вестник „Екип-7“, бр. 71/4663 от същата дата е публикувана новина, свързана с Междинния доклад, изготвен от сдружение „Център за съзидателно правосъдие“. Във вестника е посочен следният цитат: „Според доклада, и в община Завет е сключен неизгоден договор, който ощетява жителите на общината с 56 429,39 лв.

Заради един знак минус („–“), изписан в повече, комисията по избора в процедура е отстранила кандидатите и не ги допускала до класиране.

Възложителят на поръчката е кметът на Завет“. Във вестника не е посочено кой е автор на тази статия. Съгласно справка, представена от Кооперация „Кооперация Екип-7“ общият тираж на този брой е 1 805 броя, от които на територията на община Завет са разпространени 21 бр. чрез абонамент и 32 бр. чрез ръчна продажба.

Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства, съдът приема за установено от правна страна следното:

Ищецът община Завет е предявила срещу сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като 4 претендира заплащане на неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., изразяващи се в публикувани и разпространени в средствата за масова информация обидни, клеветнически и уронващи авторитета на община Завет изцяло неверни твърдения, изложени в три публикации – на два интернет сайта и в местен ежедневник. Не е претендирана законна лихва за забава върху главницата нито от датата на деликтите, нито от датата на завеждане на делото.

По допустимостта на съдебното решение в обжалваната му част:

Съгласно чл. 269, изр. 1, предл. 2 от ГПК въззивния съд се произнася по допустимостта на решението само в обжалваната част. Въззивникът е обжалвал целия предмет на делото пред първата инстанция, т.е. на контрол подлежи решението на районния съд в неговата цялост.

Въззивната инстанция намира, че ищецът е процесуално легитимиран да предяви посочения иск. На първо място, община Завет е твърдяла, че притежава материалното право да получи обезщетение за понесени от противоправното действие на ответника неимуществени вреди, поради което е и процесуално легитимирана да предяви иска си, което следва от правното й твърдение в исковата молба. Поради това и при наличие на процесуална легитимация искът е допустим. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане – „всеки“ е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице. Уронването на авторитета на юридическо лице чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в средства за масова информация съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Следователно юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират присъждане на същите поради уронване на техния авторитет и добро име.