Решение № 89 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2728/2025
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 21 ал. 1 т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Варна, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100502728 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 89757/27.10.2025г. от Р. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. 402, вх. 19, ап.
363, чрез пълномощника си адв. Й. Ч., срещу решение № 3445 от 04.10.2025г., постановено по гр. дело № 15601/2024г. на Районен съд - Варна, ХХXV-ти с-в, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик” 258, Варна тауърс - Е, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че въззивникът не дължи на въззиваемото дружество сумата от 2450,80 лв., представляваща начислена електрическа енергия за периода от 29.08.2024г. до 26.11.2024г., за обект на потребление , находящ се в гр. Варна, местност „Б.“, с клиентски № ***** и абонатен № *****, за което е издадена фактура № **********/29.11.2024г.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изследвал обстойно събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е стигнал до необоснован извод, че допълнителното количество ел. енергия е начислено законосъобразно. Намира, че съставеният констативен протокол за извършена проверка не може да служи като основание за извършване на корекция по реда 1 на чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй като не отговаря на изискванията, установени в чл.
49 от ПИКЕЕ. Отправеното искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Сочи, че е налице правно основание за извършване на корекцията на сметка, като прави подробен анализ на разпоредби от ПИКЕЕ /обн. 2019г./. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Р. Н. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2450,80 лв., представляваща начислена електрическа енергия за периода от 29.08.2024г. до 26.11.2024г., за обект на потребление , находящ се в гр. Варна, местност „Б.“, с клиентски № ***** и абонатен № *****.
В исковата си молба ищецът оспорва да е доставено и потребено начисленото количество ел. енергия.
Счита извършената проверка за неправомерна, а начислената сума да е в неоправдано висок размер, тъй като няма данни да е електроенергията да е реално потребена, както и в кои часови диапазон това да е станало.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че е налице правно основание за извършване на корекцията.
С обжалваното решение предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че са в облигационна връзка по пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество в посочения обект и период.
От констативен протокол № 5300842 се установява, че на 26.11.2024г. служители на ответното дружество са извършили техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации на клиента Р. Н. Д. за обект, находящ се в р.Варна, Вилна зона Варна местност Б., за клиентски № *****, абонатен № *****. По време на проверката е установено наличието на извършено неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден кабел от тип СВТ 2х10мм2. Протоколът е подписан от съставителите го трима служители на ответното дружество и от свидетеля Н.
Н. Т..
Съставена е справка № 68208_6D70/27.11.2024г. за корекция при 2 неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, извършена в съответствие с чл. 50, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ. Съгласно справката периодът на корекцията е 29.08.2024г. - 26.11.2024г., като общата енергия за корекция е в размер на 8316 кWh. Въз основа на цитираната справка е издадена фактура № **********/29.11.2024г. за сумата 2450,80 лв., представляваща корекция на сметката за ел. енергия за процесния период, като посоченото количество ел. енергия е остойностено по цени за технологичен разход.
Видно от уведомително писмо от „Електроразпределение Север" АД, ищецът е уведомен за извършената проверка на измервателната система на процесния обект на потребление, като му е изпратено и копие на съставения констативен протокол № 5300842/26.11.2024г. Ищецът е уведомен за дължимост на сумата в размер на 2450,80 лв. по фактура № **********/29.11.2024г. със срок на плащане до 13.12.2024г.
Представена е актуална справка за потреблението на ищеца през последните 12/24/36 месеца.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания на ищеца с клиентски № *****, от което е видно, че дължимата сума по процесната фактура на стойност 2450,80 лв. не е заплатена от ищеца.
От заключението на приобщената по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. К. Д. М., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че е налице неправомерно свързване /присъединяване/ към ел. разпределителната мрежа, при което ел. енергия постъпваща по тази „неправомерна“ линия /нямаща измерване със СТИ на потреблението/ не се измерва, тъй като не е възможно да се измери изцяло потребяваната от абоната електроенергия, като тези обстоятелства са видни КП № 5300842/26.11.2024г. на „Електроразпределение Север" АД.
Пояснено е, че е налице т.нар самоприсъединяване /извършено професионално/ под сериозно натоварване - приблизително 4kwh. При горната направена констатация, не се отчита потребяваната ел. енергия, тъй като „самоприсъединяването“ е преди СТИ, т.е. процесният кабел 2х10кв.мм шунтира електромера. Следователно потребяваната електроенергия по кабел СВТ 2х10кв.мм не се измерва и отчита от електромера на абоната и съответно не се заплаща. Съгласно заключението на вещото лице, корекционната методика, съгласно методологията на ПИКЕЕ, е базирана на „пропускателната способност на линията на самоприсъединяване, а тя съгласно Наредба № 3, табл. 1 за меден проводник 10 кв.мм е в размер на 105А. Извършените изчисления са математически и методологически точни. Вещото лице е посочило, че изчислената, съгласно чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, корекция е доставимо количество ел. енергия и процесният СТИ може да я измери за период от 90 дни, предвид факта, че по методиката определените 105А /максималната пропускателна способност на процесния кабел 2х10кв.мм/ се намалява два пъти и от там изчислените количества електроенергия са доставими.
В обясненията си, дадени в проведеното на 17.07.202 г. открито съдебно 3 заседание, вещото лице К. М. изрично посочва, че кабелът е присъединен директно към захранващия кабел преди електромера, следователно ел.енергия, която върви по него, няма как да се отчете.
От заключението на приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р. Х. С., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че цените, включени във фактура № **********/29.11.2024г. за периода от 29.08.2024г. до 26.11.2024г., са правилни съобразно решение на КЕВР №Ц-17/30.06.2024г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на допуснатия на ищеца свидетел Н. Н. Т..
Видно от показанията на свидетелката, които съдът кредитира като кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал, същата си спомня, че е подписала процесния констативен протокол, който й е предявен в проведеното по делото открито съдебно заседание. Свидетелката си спомня, че през есента на миналата година същата е разхождала кучето си и е видяла трима човека до един електрически стълб, които според нея са били служители на електроразпределителното дружество. Единият от тях й казал да разпише констативния протокол. На въпроси за какво става въпрос, той й отговорил, че правят проверка и е посочил трапа. Свидетелката не е говорила с хората, подписала протокола и си тръгнала с кученцето.
По делото са допуснати гласни доказателства посредством разпит на допуснатия на ответната страна свидетел Ж. П. Я..
Свидетелят е служител на „Електроразпределение Север“ АД, и излага, че е съставил констативен протокол № 5300842/26.11.2024г., вследствие на извършена проверка след констатирана разлика при измерване на стойността на консумиран ток между разпределителни кутии. След като установили тази разлика, извикали лаборант, който посочил мястото на самото присъединение, при което започнали да копаят под самата кутия, където е таблото на абоната.
Било констатирано наличие на присъединяване, посредством токов приемник, дори не било изолирано това, което било присъединено. Самият кабел, с който било извършено присъединяването, не бил изолиран, което е много опасно. По време на самите изкопни дейности минала една жена, която разхождала кучето си, тя постояла, видяла какво са намерили в изкопа, съответно разписала констативния протокол. В същото време излязъл клиентът от самата къща, на когото показали констатираното, но той отказал да им съдейства.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1 изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен 4 от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.