Определение № 306 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000514 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на адвокат Г.С., пълномощник на Н. Е. Е. за изменение на постановеното по делото решение № 39 от 23.02.2026г. в частта за разноските, като и бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за процесуално представителство на Е. пред апелативен съд още в размер на сумата 597.34 евро и пред окръжен съд още в размер на сумата 469.61 евро.

Твърди се в молбата, че апелативният съд неправилно и в разрез с разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредба № 1/2024г. е определил дължимото в полза на адвоката по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение. Изчислява, че съобразно уважената част от иска и пълния предявен размер, адвокатското възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 2 632.19 евро, като от първата инстанция е присъдена сумата 1 083.91 евро, поради което и с въззивното решение следва да и се присъди възнаграждение в размер на 1 548.28 евро или още сумата 469.61 евро с ДДС над присъдената сума в размер на 1 078.67 евро. За въззивна инстанция дължимото възнаграждение е в размер на 1 197.34 евро, поради което и прави искане за присъждане на още 597.34 евро над присъдените с решението 600 евро.

Твърди, че в случая следва да бъде прилагана Наредбата, независимо от постановеното решение на СЕС като по този начин ще се защити механизма на прилагане на минималните адвокатски възнаграждение и интересите на 1 адвокатската общност. Неприлагането на минималните размери в хипотеза на чл.38 от ЗА би довело до изкривяване на пазара на предоставяне на адвокатски услуги и до откази за предоставяне на безплатни адвокатски услуги на материално затруднени лица.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД е депозирала станоище, в което счита, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е изцяло неоснователна.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е решението по предявен от Н. Е. Е. осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в отхвърлителната му част за разликата над 15 338.76 евро до 56 242.11 евро. С решението си от 23.02.2026г. въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, с което искът на Е. е отхвърлен за разликата над 26 661.24 евро до 56 242.11 евро и е отменил същото за разликата над 15 338.76 евро до 26 661.24 евро и тази разлика е присъдена.

Предвид изменения размер на уважената част от иска въззивният съд е изменил и присъдените на страните разноски, като е отменил решението, в частта му, с която Е. е осъдена да заплати разноски за първа инстанция за разликата над 134.19 евро до 164.06 евро, присъдил е на страна още сумата 93.33 евро разноски за първа инстанция и е присъдил по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния и представител сумата 1 078.67 евро адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Приел е в мотивите, че дължимото адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 2 162.58 евро с ДДС, от които с първоинстанционното решение са присъдени 1 083.91 евро. За въззивна инстанция по реда на чл.38 от ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на въззивницата Е. възнаграждение в размер на 600 евро.

Действително, изчислените в молбата на страната по чл.248 от ГПК размери на възнаграждения за всяка от инстанциите, отговарят на размерите, посочени в чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г., съобразени с размера на предявения иск и уважената част от него. Същите обаче, не са присъдени от въззивния съд в този размер, а в по-нисък, съответно вместо 2 632.15 евро за първа инстанция е присъдена сумата 2 162.58 евро, и вместо 1 197.34 евро за 2 въззивна инстанция – 600 евро.

Не са налице основания за ревизия на направения извод. За да определи дължимия размер въззивният съд използва критериите – действителна фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и защитения интерес.

На първо място с оглед момента на приключване на съдебното дирене – 29.01.2026г., следва да намерят приложение нормите на чл.78 от ГПК и чл.38 във връзка с чл.36 ал.3 и ал.4 от ЗА, в редакцията им преди изменението с ДВ бр.17/26г. Настоящият състав намира, че при присъждане на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/2004г. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 , въведеният с разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101 пар.1 от ДФЕС. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78 ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024г. по търг.д.№1908/22г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Присъденият за първа инстанция размер на адвокатското възнаграждение общо 2 162.58 евро с ДДС е близък до претендираните от адвоката 2 632.19 евро. За въззивна инстанция съдът е определил по-малък размер, основно воден от съображения, че процесът се е развил значително побързо, в рамките на едно съдебно заседание, при отсъствие на въведени 3 твърдения по чл.266 ал.2 от ГПК, което да е довело до развитие на фаза по събиране на доказателства.

С оглед на така изложеното, съдът намира молбата на адвоката – пълномощник на въззивницата Е. за изменения на размера на присъдените по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждения на процесуалния представител за двете инстанции за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адвокат Г.С., пълномощник на Н.

Е. Е. за изменение на постановеното по делото решение № 39 от 23.02.2026г. в частта за разноските, с искане за присъждане допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА още в размер на сумата 597.34 евро за въззивна инстанция и сумата 469.61 евро за първа инстанция.

Определението подлежи на пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000514 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на адвокат Г.С., пълномощник на Н. Е. Е. за изменение на постановеното по делото решение № 39 от 23.02.2026г. в частта за разноските, като и бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за процесуално представителство на Е. пред апелативен съд още в размер на сумата 597.34 евро и пред окръжен съд още в размер на сумата 469.61 евро.

Твърди се в молбата, че апелативният съд неправилно и в разрез с разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредба № 1/2024г. е определил дължимото в полза на адвоката по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение. Изчислява, че съобразно уважената част от иска и пълния предявен размер, адвокатското възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 2 632.19 евро, като от първата инстанция е присъдена сумата 1 083.91 евро, поради което и с въззивното решение следва да и се присъди възнаграждение в размер на 1 548.28 евро или още сумата 469.61 евро с ДДС над присъдената сума в размер на 1 078.67 евро. За въззивна инстанция дължимото възнаграждение е в размер на 1 197.34 евро, поради което и прави искане за присъждане на още 597.34 евро над присъдените с решението 600 евро.

Твърди, че в случая следва да бъде прилагана Наредбата, независимо от постановеното решение на СЕС като по този начин ще се защити механизма на прилагане на минималните адвокатски възнаграждение и интересите на 1 адвокатската общност. Неприлагането на минималните размери в хипотеза на чл.38 от ЗА би довело до изкривяване на пазара на предоставяне на адвокатски услуги и до откази за предоставяне на безплатни адвокатски услуги на материално затруднени лица.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД е депозирала станоище, в което счита, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е изцяло неоснователна.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е решението по предявен от Н. Е. Е. осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в отхвърлителната му част за разликата над 15 338.76 евро до 56 242.11 евро. С решението си от 23.02.2026г. въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, с което искът на Е. е отхвърлен за разликата над 26 661.24 евро до 56 242.11 евро и е отменил същото за разликата над 15 338.76 евро до 26 661.24 евро и тази разлика е присъдена.

Предвид изменения размер на уважената част от иска въззивният съд е изменил и присъдените на страните разноски, като е отменил решението, в частта му, с която Е. е осъдена да заплати разноски за първа инстанция за разликата над 134.19 евро до 164.06 евро, присъдил е на страна още сумата 93.33 евро разноски за първа инстанция и е присъдил по реда на чл.38 от ЗА на процесуалния и представител сумата 1 078.67 евро адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Приел е в мотивите, че дължимото адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 2 162.58 евро с ДДС, от които с първоинстанционното решение са присъдени 1 083.91 евро. За въззивна инстанция по реда на чл.38 от ЗА е присъдил в полза на процесуалния представител на въззивницата Е. възнаграждение в размер на 600 евро.

Действително, изчислените в молбата на страната по чл.248 от ГПК размери на възнаграждения за всяка от инстанциите, отговарят на размерите, посочени в чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г., съобразени с размера на предявения иск и уважената част от него. Същите обаче, не са присъдени от въззивния съд в този размер, а в по-нисък, съответно вместо 2 632.15 евро за първа инстанция е присъдена сумата 2 162.58 евро, и вместо 1 197.34 евро за 2 въззивна инстанция – 600 евро.

Не са налице основания за ревизия на направения извод. За да определи дължимия размер въззивният съд използва критериите – действителна фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и защитения интерес.

На първо място с оглед момента на приключване на съдебното дирене – 29.01.2026г., следва да намерят приложение нормите на чл.78 от ГПК и чл.38 във връзка с чл.36 ал.3 и ал.4 от ЗА, в редакцията им преди изменението с ДВ бр.17/26г. Настоящият състав намира, че при присъждане на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/2004г. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 , въведеният с разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101 пар.1 от ДФЕС. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78 ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024г. по търг.д.№1908/22г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.