Решение № 86 от 10.04.2020, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. Видин,

10.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Видин,

Четвърти административен състав в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

39 по описа за

2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ от Ж.С.А. ***, против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката , Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, причинени в резултата на неправомерно бездействие на Министерски съвет, неправомерно действие и бездействие на Министерство на икономиката, неправомерно бездействие на Министерство на вътрешните работи, неправомерно бездействие на Областна дирекция на МВР-Видин в периода 06.07.2008г. до 01.10.2014г.вкл., в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания , довели до трайната и неработоспособност, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания от причинените трайни телесни увреждания , силен стрес , безпокойство , напрежение , психотичен шок и душевно разстройство, които остават за цял живот.

Сочи се от ищцата , че на

01.10.2014г. около 17,00ч. в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур”-с.Горни лом, общ.Чупрене, собственост на „Видекс”АД със седалище и адрес на управление гр.София, е избухнал изключително мощен взрив , в резултата на който са унищожени сградите , в които са утилизирани боеприпаси и са загинали 15 лица, а ищцата Ж.А. е тежко ранена , като при взрива е получила силен удар в лявата мишница с разкъсано контузна рана , обилно кървяща, и изпаднала в шок и се е наложило спешна операция с продължителен период на възстановяване . Сочи се , че се е наложило хирургична обработка , ексцизия на некротичните тъкани , прикрепяне наново на мускул, дренаж, като в периода 01.10.2014г.-30.04.2015г. същата е била с ограничени и болезнени движения в областта на лява раменна става и мишници, което е наложило постоперативно лечение и рехабилитация и след 30.04.2015г. Твърди се от ищцата, че в завод „Миджур”, собственост на „Видекс”АД, са се извършвали дейности по утилизация на противопехотни мини в количество, превишаващо многократно възможностите на предприятието и извън разрешените норми, вкл. и към фаталната дата-01.10.2014г. , със знанието на държавата и без нейната намеса. Сочи се , че дружеството не е разполагало с необходимите разрешителни за съхранение и утилизация извън разрешените норми на противопехотни мини. Сочи също така , че на 04.09.2008г. „Видекс”АД е получило разрешение за трансфер на противопехотни мини М 2 ,

ДМ 31 , М 16 , всички категория С04 , общо 1 568 159 бр. , а на 06.07.2008г. от ГД“Екогласност“ е подадено искане за намеса за спиране на действията по унищожаване в България на тези противопехотни мини , но Държавата в лицето на своите органи не е предприела никакви действия по спирането на този трансфер, а е разрешила същия чрез Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министъра на икономиката. Сочи се , че бездействието на Държавата е продължило и впоследствие , тъй като не е преразгледано разрешителното на дружеството по чл.104,ал.1 от Закона за опазване на околната среда , изтекло на 23.07.2012г.

По отношение на ответника-Администрацията на Министерски съвет, се твърди в исковата молба, че Министерският съвет, като държавен орган, е отговорен за причинените ѝ неимуществени вреди, тъй като: е бездействал като не е изпълнил основната си дейност-да издаде нормативен акт,уреждащ утилизацията, съобразно общностното право и Конвенцията за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и тяхното унищожаване и Директива 2012/18/Е, който нормативен акт да регулира вноса на противопехотни мини в количество, съответстващо на възможностите за утилизация на вносителя или крайния приемател, както и не е въвел ограничения и наложил забрани за извършване на дейности с продукти , свързани с отбраната , за което има нормативно изискване-чл.4,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЕКПСОИТДУ; отговаря за бездействието на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС, който не е изпълнил основната си дейност за контрол съгласно чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ и не е осъществил контрол по отношение на издадените лицензи, сертификати и удостоверения за регистрация на „Видекс”АД за завод

„Миджур”–с.Горни лом, съобразно задълженията си по раздел ІІІ, чл.18-27 и чл.33 от ЗЕКПСОИТДУ.

Твърди се в исковата молба, че е нарушен чл.1,б.”б” от Конвенцията за забрана на използването , складирането , производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване , като в случая е била необходима законова санкция , административен акт за отмяна на споразумението между българското търговско дружество и гръцката страна, а Министерският съвет е бездействал и не е предприел необходимите мерки за отмяна на този трансфер, като това бездействие е неправомерно , тъй като представлява неизпълнение на задължението му по чл.1,б.”б” от Конвенцията.

Излагат се съображения , че така посоченото бездействие следва да се подведе под понятието „административна дейност” , както и че същото е противоправно по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди се също така , че безхаберното допускане на подобен трансфер без осъществяването на необходимия контрол е недопустимо и е довело до загуба на 15 невинни човешки живота.

Сочи се също така , че допълнително признание за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет, е последващото отнемане на лицензите на „Видекс”АД за утилизация.

По отношение на ответника-Министерство на икономиката, се твърди, че Министерството на икономиката отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване към Министъра на икономиката, която е под негова юрисдикция и в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба е национален орган на Република България по прилагането на Конвенцията за забрана на химически оръжия.Искът се основава на: на неправомерно бездействие на Междуведомствената комисия , която не е изпълнила основната си дейност за контрол по чл.1,ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ; незаконосъобразни действия на Междуведомствената комисия като е издала разрешително за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04.

По отношение на ответника-

Министерство на вътрешните работи, се твърди , че чл.152 от ЗОБВВПИ вменява задължението за контрол именно на полицейските органи , поради което следва да се ангажира отговорността на ответника МВР. Обстоятелствата, на които се основава иска по отношение на Министерство на вътрешните работи са: отговорност за действията и бездействията на Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, която съгласно чл.17 и сл. от ЗОБВПИ е отговорна за издаването на удостоверение/разрешение/ за утилизация; МВР е бездействало като не е изпълнило нормативно установените си задължения за постоянен контрол като не е отнел разрешителното на „Видекс”АД за завод „Миджур”, който не е отговарял на условията за утилизация и съхранение.

Сочи се , че в случай на осъществен контрол и предприети действия от ГДНП на МВР нямаше да се стигне до вредоносния резултат.

По отношение на Областна дирекция на МВР-Видин се твърди в молбата за конституиране , че ОД на МВР-Видин е пряко отговорна за извършване на постоянен контрол в Завод „Миджур“ съгласно изискванията на Наредба №13-2205 от 26.10.2012г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия , боеприпаси , взривни вещества и пиротехнически изделия, като неизвършването на този контрол е довело до вредоносния резултат.

Сочи се от ищцата, че съгласно чл.67,ал.1 от ЗЕКПСОИТДУ контролът се извършва от Междуведомствения съвет , Междуведомствената комисия и Министъра на вътрешните работи, което обуславя солидарната отговорност на ответниците. Сочи се , че контролът се изразява в проверки преди и след издаване на лиценз , сертификат за получател , разрешение или удостоверение , като и че всеки едни от ответниците в рамките на своята компетентност е следвало да извърши контрол върху дейността на завод „Миджур” в с Горни лом с цел съответствие на докладите , подавани от оператора и възможностите на същия да извърши обезвреждане на противопехотните мини при минимален риск.

Твърди се , че всеки един от ответниците е следвало да изпълни както посочените разпоредби на националното право, така и на общностното право-Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества-чл.9 и чл.20 от Директивата.

В резултат на посочените бездействия на контролни органи на всеки от ответниците и незаконосъобразно действие на ответника- Министерство на икономиката, се твърди от ищцата, че са и причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените трайни телесни увреждания , силен стрес , безпокойство , напрежение , психотичен шок и душевно разстройство, които остават за цял живот.

Иска се от съда да постанови решение , с което, след като установи незаконосъобразност на действията и бездействията на ответниците, да осъди солидарно

Администрацията на Министерския съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР-Видин да и заплатят обезщетение за неимуществени вреди , причинени от неоснователно бездействие и незаконосъобразно действие при приложение и изпълнение на задълженията , произтичащи от Конвенцията за забрана на използването , складирането , производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване , ратифицирана със закон , обн. Д.В бр.93, от 11.08.1998г. , която е с пряка приложимост , от неоснователното бездействие при приложение на задълженията , произтичащи от Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент на Съвета от 4 юли 2012г. относно контрола на опасностите от големи аварии , които включват опасни вещества , която е с пряка приложимост, от неоснователното бездействие при приложение и изпълнение на задълженията , произтичащи от Закона за експортния контрол на продукти , свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, от неоснователно бездействие при приложение и изпълнение на задълженията , произтичащи от Закон за оръжията , боеприпасите , взривните вещества и пиротехническите изделия и Закон за контрол на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси/отм./ и подзаконовите актове към тях, в размер на 100 000 лв , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.10.2014г. до окончателното издължаване.

Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото

Администрацията на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Сочи се , че Министерският съвет не е пасивно легитимиран да е ответник по иска , тъй като не е посочено нито едно длъжностно лице , на което МС да е работодател, съответно орган по назначаване , чийто актове–действия или бездействия , са предмет на правния спор, като това е видно и от внесения Обвинителен акт по завършеното разследване по ДП във връзка с взрива в завод „Миджур“ , по който сред привлечените лица не е нито едни служител на Администрацията на МС. Сочи се, че не е налице акт, действие или бездействие на колегиалния орган-Министерски съвет, от които да са настъпили вреди за ищците. Сочи се , че действията на българската държава са напълно съобразени с международната политика и правна рамка по въпроса за унищожаването на складираните противопехотни мини , в частност с Европейското право и политическите и правни ангажименти на Европейския съюз по въпроса , заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС , прието на 28 ноември 1997г. Сочи се, че съгласно чл.2 от Съвместното действие, Европейският съюз се ангажира да следва целта на цялостното унищожаване на противопехотни мини в целия свят и приветства Конвенцията за забрана на използването , складирането , производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Сочи се , че съгласно чл.3,ал.2 от Конвенцията трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. Позовава се на чл.6 от Конвенцията и подържа , че не са налице предпоставките на чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ за въвеждане на ограничения и налагане на забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната и с изделията с двойна употреба от една страна , а от друга разпоредбата предвижда оперативна самостоятелност на МС , а не е вменила задължение. Сочи по отношение на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС, че същият е изпълнил стриктно и добросъвестно всички свои нормативно въведени задължения съобразно правомощията му по закон.