Решение № 41 от 04.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ловеч, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500412 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК С решение № 28/10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 199/2022 г., Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД Министерство на правосъдието, гр. София, 1040, *** да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата от ****, сума в общ размер от 5170.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие на 03.05.2004 г. от страна на Р. Д. П., изпълняваща към тази дата функциите на съдия по вписванията при Районен съд – Троя, съгласно заповед № ЛС-И974/19.04.2004 г. на министъра на правосъдието, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от датата на заплащането й, както следва: сумата от 960.00 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000571/16.05.2016 г., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 г.; сумата от 960.00 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000628/17.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от 17.11.2016 г.; сумата от 15.00 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д. № 553/2016 г.

1 на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 14.10.2016 г.; сумата от 25.00 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 09.11.2016 г.; сумата от 10.00 лв. платена по сметка на АВп за вписване на исковата молба, ведно със законната лихва считано от 10.01.2017 г.; сумата от 3200.00 лв. разноски платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П.-М. под формата на присъдени разноски по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян и в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 г.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д. И. П. и Д. Д. П. с горните данни против Районен съд – Троян иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 5170.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие на 03.05.2004 г. от страна на Й.М.П. – на длъжност деловодител по вписванията, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от датата на заплащането й, както следва: сумата от 960.00 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000571/16.05.2016 г., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 г.; сумата от 960.00 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000628/17.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от 17.11.2016 г.; сумата от 15.00 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д.

№ 553/2016 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 14.10.2016 г.; сумата от 25.00 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 09.11.2016 г.; сумата от 10.00 лв. платена по сметка на АВп за вписване на исковата молба, ведно със законната лихва считано от 10.01.2017 г.; сумата от 3200.00 лв. разноски платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П.-М. под формата на присъдени разноски по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян и в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 г.

РС – Луковит е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Министерство на Правосъдието - гр. София против Р. Д. П., ЕГН ********** - изпълняваща към 03.05.2004 г. функциите на съдия по вписванията при Районен съд – Троян съгласно заповед № ЛС-И974/19.04.2004 г. на министъра на правосъдието, обратен иск с правно основание чл. 54, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5170.00 лв., представляваща обезщетението, което Министерството на правосъдието е 2 осъдено да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата от ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане.

Със същото решение РС – Луковит е осъдил Министерство на Правосъдието - гр. София на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН ********** сумата от 2842.40 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на Р. Д. П., ЕГН ********** сумата от 500.00 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С решението на РС – Луковит Д. И. П. и Д. Д. П. с горните данни са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Районен съд – Троян сумата от 150.00 лв. разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Министерство на правосъдието, чрез пълномощника гл.юрисконсулт И. Т.. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на МП за вреди, настъпили от действия на съдията по вписванията, поради липса на пасивна материалноправна легитимация. В противоречие с действащата през 2010 г. редакция на чл.49 от ПВ, районният съд е приел, че не АВ, а съдията по вписванията има вина имотът да бъде счетен за собственост на длъжника и да бъде издадено постановление за възлагането му на ищците. На следващо място изтъква, че в обжалваното решение липсват мотиви относно неизпълнение на задълженията от страна на книговодителя по вписванията, които са нормативно закрепени в чл.112 и чл.113 от Наредба № 28 от 20.03.1995 г. Затова поддържа становището, че ако договорът за доброволна дела не е вписан и по партидата на длъжника, то това е последица от действията или бездействията на съответния деловодител, а не на съдията по вписванията. Оспорва направения от районния съд извод относно възражението за изтекла погасителна давност и твърди, че претенциите за лихва могат да бъдат евентуално основателни след 16.01.2017 г. На последно място излага аргументи, че по делото липсват доказателства за предаването на сумата в размер на 3200.00 лв. от адв. Г.Г. на М.и Т.М., т.е. за реално претърпени от ищците вреди. В заключение счита, че в хода на първоинстанционното производство ищците не са доказали нито един от 3 елементите на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, което води до неправилност и необоснованост на поставеното решение.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение на РС – Луковит и постанови друго, с което отхвърли исковете на Д. П. и Д. П. като неоснователни и недоказани, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалби от Д. П. и Д. П., чрез пълномощника адв.С. М. от АК - Плевен, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват твърденията на въззивника, че пасивно легитимиран по предявените искове е Агенция по вписванията, тъй като към датата на деликта – 03.05.2004 г., същата все още не е действащ орган, извършващ вписванията. Изтъкват, че ПВ е акт от по-висока степен в сравнение с цитираната от въззивника Наредба № 28 от 20.03.1995 г. и акцентира, че към 03.05.2004 г. редакцията на чл.7 и чл.9 от ПВ изрично сочат, че вписването се извършва от съдията по вписванията. По отношението на възражението за давност изразяват становище, че за лихвите такова не е направено с отговора на исковата молба. Липсата на подпис в един от договорите за правна защита и съдействие не означава, че съпругът не е страна по него, като се позовава на разпоредбите на СК. Във връзка с наведения във въззината жалба довод относно предаването на сумата от 3 200.00 лв. от адв.Г. на М.и Т.М. считат, че същото е преклудирано на основание чл.133 от ГПК.

Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС Луковит като правилно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалби от Р. Д. П., чрез пълномощника адв.С. Л. от АК – Ловеч. Счита, че въззивната жалба е ограничена до осъдителния диспозитив на решението по отношение на МП, но не и по отношение на отхвърлителния диспозитив по отношения на предявения обратен иск от МП срещу Р. Д. П., което е видно от петитума на въззивната жалба и искането, което се отправя до ОС – Ловеч. Изразява становище, че постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е уважен предявеният от ищците главен осъдителен иск срещу МП е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Твърди, че същият е неоснователен по основание и размер. Излага доводи, че ищците 4 не са осъществили правилно защитата си по гр.д. № 116/2016 г. по описа а РС – Троян и по в.гр.д. № 595/2016 г. по описа на ОС – Ловеч и в резултата на тяхното поведение се е стигнало до заплащане на разноски.Тъй като Р. П. не е била привлечена като помагач по иска с пр.основание чл.34 от ЗС, за нея не съществува ограничението по чл.223, ал.2 ГПК. На следващо място изтъква, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него не е посочено името на адвоката, с който договорът е сключен, а само името на ищеца като клиент, като липсва негов подпис в договора и пълномощното. Затова счита, че не е доказано заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение. Акцентира, че липсва причинноследствена връзка между твърдените от ищците вреди и поведението на въззИ.емата П.. Като възражение посочва, че съдията по вписванията не извършва лично действия по вписването, а това е следвало да извърши служител на СВ при РС – Троян, като прави анализ на действалата към 03.05.2004 г. нормативна уредба. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от поведението на длъжника по изп.дело – М.Г.М., както и на ДСИ, който не е извършил справка за тежести върху имота, предмет на публичната продан. В заключение прави извод че не са налице представките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за уважаване на предявения срещу МП иск. По отношение на предявения от МП срещу Р. П. иск счита, че постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила. РазвИ. подробни съображения, че ищецът по обратния иск МП не е установил наличието на предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на съдията по вписвания, една от които е умисълът при неизпълнение на служебните задължения.

В хода на производството по делото пред настоящата инстанция е починала конституираната като третото лице – помагач и ответник по обратния иск Р. Д. П.. С определение № 985/27.11.2025 г. съдът е конституирал като страна в процеса нейния законен наследник М. Я. П..

В съдебно заседание въззивникът Министерство на правосъдието гр.

София редовно призован, не изпраща представител. В постъпилото писмено становище от главен юрисконсулт П. Н. поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея основания за недопустимост е неоснователност на претенцията на ищците. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски от МП в размер на сумата 200.00 лв. юрисконсултско 5 възнаграждение и 103.40 лв. внесена ДТ за въззивното производство, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззИ.емите.

ВъззИ.емите Д. И. П. и Д. Д. П. се представляват от упълномощен процесуален представител адв. С. М., който оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора доводи. В представената по делото писмена защита развИ. подробни аргументи в подкрепа на твърденията по основателността на предявения иск.

ВъззИ.емият Районен съд – Троян не изпраща представител и не е изразил становище по въззивната жалба.

Конституираният от въззивната инстанция М. Я. П. редовно призован не се явявя в съдебно заседание, но е изразил становище по основателността на въззивната жалба в представената от упълномощения процесуален представител адв.Л. писмена защита.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: