Решение № 967 от 18.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Варна, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110200504 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв. К. Д., депозирана в качеството му на процесуален представител на И. Й. О. ЕГН690911919, против Електронен фиш серия К № 3392544 на ОД на МВР-Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на възз. О. е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на ЗДвП и ЗАНН по отношение на необходимото съдържание и сроковете за съставянето му, но се излагат аргументи в подкрепа на становището, че е изтекла предвидената от закона давност за реализиране на административно наказателно преследване за посоченото нарушение.Коментират се нормите на чл.11 от ЗАНН и чл.80 ал.1 т.5 от НПК, приема се, че няма прекъсване на тригодишният давностен срок и се иска отмяната на процесния ЕФ и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, възз. О., при редовност на призоваването, не се явява лично, не се представлява като се депозира писмено становище с молба ЕФ да бъде отменен и да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение с аргументи, идентични с изложените в жалбата.

1

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 02.08.2018г. в 21:46 часа, в гр. Варна, по „Аспарухов мост” на южен пътен възел в посока центъра на града, е било констатирано, че с автомобил марка „Форксваген Бора”, с рег.№ СА6235СХ е било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост 75 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място и е прието, че превишението е с 25 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС / ARH CAM S1/ с № 11743с9. В ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписана възз. О..

Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП.

Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало съответната проверка.

Установи се, че св.Ж. е боравил с техническото средство, което само фиксира нарушенията, без негова намеса.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват, като напълно кредитира и показанията на св.Ж., още повече, че фактите, отразени в ЕФ не са били оспорени в нито един момент от АНП, не се оспорват и в с.з.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, допълнитолено изисканите от съда и приобщени в с.з., както и от показанията на св.Ж..

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално притежава всички изискуеми реквизити, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението.От приобщените по делото писмени доказателства/ които не се оспорват/, а и от гласните такива,безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е отразено в протокола от използването му.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от използването му.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване 3 на наказателно постановление.

Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало 4 първоначална и последваща проверка.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин, а и самото нарушение не е оспорено в нито един момент от АНП, не се оспори и в с.з.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено нарушение при издаването му.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след приспадане на допустимата грешка, от

25 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1 т.3 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер на 100лв., поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

Въпреки горното съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл.24ал.1т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 112 от 16.12.82г. на ОСНК изрично се сочи, че 5 институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване- чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН, съответно наличието на специалната норма на чл.34 от ЗАНН, не изключва прилагането в общия случай на давностнитя и абсолютния давностен срок по смисъла на чл.80 от НК и чл.81 ал.3 от НК, още повече, че след като е предвиден давностен срок и абсолютен давностен срок, след изтичане на който се погасява възможността за наказателно преследване на престъпление, не би могло да се приеме, че липсва давностен срок и абсолютен давностен срок за ангажиране на административнонаказателна отговорност .

В този смисъл, съдът намира, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института давност за погасяване на административнонаказателно преследване/ извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, както и предвид цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и предвид ТР №1 от 27.02.2015г. на ВКС., следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК, каквато е и преобладаващата практика на административните съдилища, включително и на Административен съд-Варна.

Съгласно Решение на Адм. съд-Варна по кнахд № 2446/23г. с измененията на ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.