Решение № 13 от 16.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично при закрити врати заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №

20224100900119 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба от длъжника „Д.Л.“ ЕООД със седалище гр. Д., чрез законния му представител М. А. Б., с която са изложени твърдения за наличие и на двете предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, както неплатежоспособност по чл.608 ТЗ, така и свръхзадълженост по чл.742 ал.1 ТЗ. Твърди, че причина за това обстоятелство е, че дружеството има ликвидни и изискуеми публично – правни задължения към ТД на НАП В.Търново за данъци и осигуровки, задължения към доставчици и за заплати на служители в посочения размер. Твърди, че имуществото му било недостатъчно за обезпечаване вземанията на кредиторите. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което открие производство по несъстоятелност на „Д.Л.“ ЕООД.

Съдът, след като разгледа молбата и съобрази приложените към същата писмени доказателства и заключението на назначената ССчЕ за установяване финансовото състояние на дружеството, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване финансово – икономическото състояние на длъжника по делото са събрани приложените към молбата по чл.625 ТЗ писмени доказателства и е назначена ССчЕ.

Видно от неоспореното писмено заключение на ВЛ Т. Б. по допуснатата ССчЕ, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, задълженията на молителя към кредитори включват: 77183.24 лв. към доставчици, публичноправни задължения в размер на 9975.62 лв., за които е образувано ИД 210950672/2021 на НАП, както и задължения за възнаграждения в размер на 2257.65 лв.

1

Видно от ССчЕ, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 13.10.2022г., стойността на актива е 22 х. лв., от които 4 х.лв. вземания, парични средства в каса 1309.43 лв. Разплащателна сметка в лева, която налична сума от 17429.47 лв. е блокирана от наложен запор върху банковата сметка. ВЛ по ССчЕ заключава, че наличното имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията на длъжника, като затрудненията му са трайни и необратими.

Молителят „Д.Л.“ ЕООД гр. Д.е осъществявало търговска дейност от м. 08.2019г. до 31.12.2020г., като през 2021 и 2022г. не е осъществявало дейността си. Отчита основно загуби, които с натрупване към 13.10.2022г. са в размер на 69 х. лв. Считано от 01.01.2021г. молителят реално не осъществява търговска дейност, от която да реализира приходи и отчита печалба.

Размерът на началните разноски за производството по несъстоятелност е около 1400 лв. месечно. Тъй като молителят отчита средство в каса от 1309.43 лв. и по банкова сметка 17429.47 лв. – блокирани за обезпечение на данъчни задължения, дружеството ще бъде в състояние да покрие началните разноски по едно бъдещо производство по несъстоятелност.

Финансовите затруднения на молителя да изпълнява свои безспорни изискуеми парични задължения за възникнали: от 16.03.2020г. за задълженията към доставчици; от 16.11.2020г. за задълженията към Бюджета и м.11 и м.12.2020г. за задължеиня към служителите за възнаграждения. Имуществото на дружеството –молител към датата на подаване на молбата и текущо може да покире само 25% от отчетените задължения.

Дружеството-молител е в невъзможност да погасява текущите си задължения, прекратило е дейността си, декапитализирано е. Последното плащане към кредитори на дружеството е станало на 02.12.2020г. – платени са възнаграждения. Към 13.02.2022г. молителят не може да се квалифицира като действащо предприятие

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност е процесуално допустима. На основание чл.607а ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Съгласно чл.607а ал.2 ТЗ, освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

В процесният случай молителят претендира откриване на производство по несъстоятелност на „Д.Л.“ ЕООД кумулативно и на двете материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност по чл.608 т.2 ТЗ и свръхзадълженост по чл.742 ал.1 ТЗ. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в Решение №201/11.12.2014г. по т.д.№659/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., тези две основания за откриване на производството по несъстоятелност са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност /какъвто е процесният случай/ или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на 2 настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по - ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.

Разгледана по същество молбата по чл.625 ТЗ е основателна.

Съгласно чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно, за да бъде открито производство по несъстоятелност следва молителят да е търговец, който да е неплатежоспособен, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ. В процесният случай молителят – длъжник е търговско дружество с правно организационна форма на ЕООД и е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Чл.608 ал.3 ТЗ въвежда оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

Съгласно чл.608 ал.3 ТЗ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2 /изискуемо парично задължение, 3/ обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 т.2 ТЗ, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи наличието към 12.12.2022г. на непогасени изискуеми публичноправни задължения на молителя от 77183.24 лв. към доставчици, публичноправни задължения в размер на 9975.62 лв., за които е образувано ИД 210950672/2021 на НАП, както и задължения за възнаграждения в размер на 2257.65 лв.

Неплатежоспособността на търговеца – молител се предполага и на основание чл.608, ал.3, изр.1 от ТЗ, доколкото длъжникът е спрял плащанията, т.к. през периода от 02.12.2020г. /когато е извършетно последното плащане/, молителят не е извършвал 3 плащания за погасяване на задълженията си към кредиторите

Налице е и установена от ССчЕ трайна и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите безспорни и изискуеми публичноправни задължения към държавата, и тези свързани с търговската му дейност, които предвид спряната дейност през 2021г. и 2022г., са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер. Считано от 16.03.2020г., дружеството – молител изпитва финансови затруднения да изпълнява свои безспорни изискуеми парични задължения, като стойността на пасива от около 90х.лв. многократно надхвърля стойността на актива от около 17х.лв.

По отношение на началната дата на неплатежоспособност:

По аргумент от легалната дефиниция на понятието „неплатежоспособност“ в чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на изискуеми задължения, свързани с търговската дейност на молителя, и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 16.03.2020г., която дата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. От тогава молителят е спрял да плаща свои безспорни изискуеми задължения към доставчици, поради финансови затруднения. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.

Съдът, с оглед събраните по делото писмени доказателства приема, че в процесният случай, освен в неплатежоспособност по смисъла на чл.608 т.2 ТЗ, ТД – молител, доколкото е капиталово дружество – ЕООД, се намира и в състояние на свръхзадълженост по чл.742 ал.1 ТЗ, като и двете състояния са налице към момента на постановяване на решението.

На основание чл.742 ал.1 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Изискването е активите да не могат да покрият паричните задължения на дружеството и не се изисква задълженията на дружеството да са станали изискуеми. Следва да се отчитат реалните, а не балансово отразените стойности на активите на длъжника. Видно от ССчЕ, публичноправните задължения на длъжника към държавата, доставчици и на възнаграждения на служители, и в този смисъл финансовите му затруднения са възникнали в по-голямата си част от 16.03.2020г. – за задължения към доставчици, от 16.11.2020г. – за задълженията към бюджета и от м.11.12.2020г. – за задълженията за трудови възнаграждения. Към 16.03.2020г., от когато дружеството е спряло плащанията на доставчиците си, които са в общ размер около 77х.лв., имуществото на молителя – ЕООД в размер на около 17 х.лв., и 4 не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, считано от която дата е установена и свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ал.1 ТЗ като материалноправна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

В случая и на двете налични към датата на постановяване на решението основания за откриване на производство по несъстоятелност – по чл.608 т.2 ТЗ и по чл.742 ал.1 ТЗ началната дата съвпада – 16.03.2020г., поради което следва да бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания, като съдът определи началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, която е съвпадаща, а именно – 16.03.2020г.

Видно от ССчЕ, с наличните парични средства в каса в размер на 1309.43 лв. и по разплащателна сметка, макар и блокирана, в размер на 17429.47 лв., молителят би могъл да погаси началните разноски в производството по несъстоятелност, изчислени от експертизата в размер на 8400 лв. за период от 6 м. /включващи възнаграждението и осигурителните вноски за синдик/, поради което не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ.