Решение № 1444 от 27.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. Велико Търново, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110100787 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. В., чрез адв.

Д. П. – ВТАК, срещу М. Й. А.. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че ответницата е получила от *** сумата в размер на 5 000.00 лева и е поела задължение да я върне, като в тази връзка е подписала запис на заповед от 05.07.2022 година за същата сума и с падеж на задължението 05.09.2022 година.

Твърди, че на 31.01.2023 година вземането срещу ответницата е цедирано в полза на ищцата, за което А. е уведомена надлежно от ЧСИ С. Косева. Посочва, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът на *** се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.д. № 319/2023г. на ВТРС, срещу които длъжникът е подал възражение. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на М. Й. А., че дължи на М. В. В. сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 05.07.2022 година, с падеж 05.09.2022 година, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2022 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.01.2023 година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 319/2023 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

1

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са развити съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва дължимостта на сумата по записа на заповед, като твърди, че е върнала цялата дължима сума на *** през месец август 2022 година, като последният я уверил, че ще скъса записа на заповед.

Навежда доводи, че не е уведомена за извършената цесия. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 319/2013 година на ВТРС запис на заповед се установява, че с последния М. Й. А. се е задължила да плати сумата в размер на 5 000.00 лева на ***. Посочени са датата и мястото на издаване – град Велико Търново, 05.07.2022 година, както и падежът и мястото на плащане – 05.09.2022 година в ***.

Видно от приложеното заверено копие на Договор за цесия от 31.01.2023 година /л. 10 от делото/ *** е прехвърлил на М. В. В. вземането си по процесния запис на заповед. От самия договор и от приложеното заверено копие на нарочно уведомление /л. 11/ цедентът е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането на 09.02.2023 година.

От приложеното заверено копие на извлечение от сметка /л. 42 – 43/ се установява, че на 07.09.2022 година М. Й. А. е изтеглила на каса от банковата си сметка сумата в размер на 4 950.00 лева, както и че на същата дата е изтеглила още общо 8 000.00 лева /на 4 пъти по 2 000.00 лева/.

По делото е приложено и извлечение от банковата сметка на М. В. В. /л. 47, от която е видно, че на 27.01.2022 година М. А. е превела на В. сумата в размер на 20 700.00 лева, с посочено основание на превода „погасяване заем“.

В проведеното на 25.10.2023 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят *** заявява, че познава ответницата от повече от 30 години, тъй като живеят в един блок и са в приятелски отношения, както и че не познава ищцата. Посочва, че работи на улицата под КАТ във фирма за пожарогасители, като единият им обект е точно срещу спирката, където спира автобусът. Заявява, че познава *** визуално и един ден той бил седнал на пейката на спирката и когато М. слязла от автобуса, отишла до пейката при него да говорят. После отишъл да я види и видял, че тя му дава някакви пари. Попитал М. дали има някакви проблеми, но тя казала, че няма. Посочва, че като му дала парите, чул, че тя го попитала да й даде записа на заповед, но той казал, че бил в къщата му или в офиса и в момента не може, но ще й го даде. Заявява, че това било или в края на август, или в началото на септември, като от 2 нея по-късно разбрал, че е имала да му дава 5 000.00 лв. Посочва, че действително има проблем със слуха, но случката била на пътя и те говорели по-високо.

Изслушана по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК ответницата заявява, че е подписвала общо 3 записа на заповед – 2 грешни и 1 правилен, че от *** не е взимала други пари, както и че М. В. не я познава.

От приложеното към делото Ч.гр.д. № 319 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 30.01.2023 година са издадени Заповед № 104 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Й. А. за сумата в размер на 5 000.00 лева – главница по Запис на заповед от 05.07.2022 година, с падеж – 05.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.01.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 100.00 лева, представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение срещу заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че в негова полза е издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сдЕ., вземането по който е станало изискуемо, както и прехвърлянето на вземането по записа на заповед на ищеца с договор за цесия от 31.01.2023 година и надлежното уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. В тежест на ответника по делото е да докаже възраженията срещу предявения иск, включително чрез провеждането на насрещно доказване за наличие на факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, включително, че е изпълнил задължението си по 3 записа на заповед, какъвто смисъл са и дадените с Определение № 1149 от 25.05.2023 година на съда по делото указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса.

В случая по делото поемателят по записа на заповед, издаден от ответника е прехвърлил на ищеца по реда на чл. 99 ЗЗД с Договор за цесия от 31.01.2023 година, в който цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземането си по Запис на заповед, издаден на 05.07.2022 година от М. Й. А.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, като е без значение по какъв начин ще стане това. Видно от приложените по делото договор за цесия и уведомление, М. А. е уведомена за прехвърлянето на вземането 09.02.2023 година чрез ЧСИ, заедно с връчването за заповедта за изпълнение по Ч.гр.д. № 319/2023 година на ВТРС и поканата за доброволно изпълнение. Освен това договорът за цесия и уведомлението са връчени на ответника с връчването на преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането и с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по записа на заповед, издаден от М. Й. А. на 05.07.2022 година.

Не е спорно между страните по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 319/2023 година на ВТРС Запис на заповед /л. 7 от Ч.дело/, се установява, че на 05.07.2022 година М. Й. А., като издател по записа на заповед, безусловно и неотменимо се е задължила, без разноски и протест да заплати на *** сумата в размер на 5 000.00 лева.

Посочен е и падежът по ценната книга – на 05.09.2022 година. В документа е посочено мястото на издаване.

Следва да се има предвид, че приложеният по делото запис на заповед, на който 4 ищецът основава вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание.

Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован "запис на заповед" и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно задължение да заплати на поемателя сумата в размер на 5 000.00 лева, посочени са и датата и мястото на издаване, както и падежът и мястото на плащане – 05.09.2022 година в град Велико Търново, ***. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.

Съгласно т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК /т. 10 - след измененията/ е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.