Решение № 161 от 16.11.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. В., 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 599 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 592/2023 г. на Районен съд-В. е оставена без уважение молбата на Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.В. действащ лично и като баща и законен представител на детето Е. Е. С., ЕГН **********, по гр.Д 592/2023г. по описа на РС - В., за налагане на мерки за защита от домашно насилие против С. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.В., за извършено на 01.03.2023 г. домашно насилие, като неоснователна и недоказана.

Осъден е Е. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: гр.В., да заплати на РС Видин, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.

Осъден е Е. Г. С. , ЕГН **********, с адрес: гр.В., да заплати на С. Н.

М., ЕГН **********, с адрес гр.В., разноски по производството за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

1

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Е. Г. С. чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. М. от АК-В. съдебен адрес: гр.В.

Твърди се

,че първоинстанционното решение е изцяло незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при грубо нарушение на процесуалните правила, постановено в противоречие с практиката на ЕСПЧ. Изводите на съда не само били неправилни, но и не кореспондирали с установената фактическа обстановка и със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд изцяло бил пренебрегнал интересите на детето, което съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН било жертва на домашно насилие, извършено от ответницата.

Иска се да се отмени изцяло решението и да се постанови друго по същество, с което да се уважи изцяло молбата за защита от домашно насилие за въззивника и детето ,като се наложат предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита срещу ответницата.

Поддържа се ,че от една страна е налице подадена от молителя молба с искане за защита за него и детето му, към която били приложени медицинско свидетелство и изискуемата по закон декларация.Налице били данни за извършено обаждане на тел. 112 от въззивника и бил разпитан свидетел, посочен от молителя, макар и непряк очевидец на случилото се. От друга страна били налице твърдения на ответницата за проявено агресивно поведение от страна на молителя и физическо насилие от негова страна на процесната дата, които не били подкрепени от каквито и да било доказателства по делото.

Сочи се ,че районният съд бил приел, че е налице физическа саморазправа между страните и проявена агресия и от двамата. Твърдяло се, че не било станало ясно коя от страните е предприела първа фактически действия спрямо другата, че не било изяснено кой е насилникът и кой е жертвата, както и че страните доброволно били прекратили конфликта.

Приемало се, че характерът и интензитета на конфликта трябвало съществено да накърняват лично или имуществено благо на пострадалия и то по начин, който да представлява пряка и непосредствена опасност за живота и здравето му, което в случая не било налице.

2

Поддържа се ,че обикновено при един семеен конфликт няма преки очевидци. Така било и в настоящия случай. В чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН обаче било прието, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН изхождала от молителя като пострадало лице и следвало да й бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал.

2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея да бъде издадена заповед за защита. Тя индивидуализирала актовете на насилие по начина, по който същите били описани в редовната молба за защита (арг. От чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН) - описание на акта, дата, точен час, място и начин на извършване на съответния акт. В настоящия случай изложеното в декларацията не се опровергавало от останалата доказателствена съвкупност по делото.

Показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел, доведен от ответницата, не касаели описани в молбата по чл. 9 ЗЗДН актове на домашно насилие, като показанията не установявали обстоятелства, които да опровергават отразеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Това било така, тъй като свидетелят не бил очевидец на извършения от ответницата спрямо молителите актове на психическо и физическо насилие.

Твърди се ,че било налице съществено процесуално нарушение по повод пренебрегване на доказателствената стойност на декларацията при липса на доказателства, които да оборват декларираното в същата.

Съдът неправилно приемал, че страните са прекратили доброволно конфликта, като от доказателството по делото било видно, че ответницата си е тръгнала едва след като молителя е успял да се обади на 112 и да извика органите на реда.

Твърди се ,че в случая освен декларация били налице достатъчно събрани косвени доказателства в подкрепа на твърденията на молителя медицинско свидетелство, сочещо нараняванията от проявено физическо насилие от страна на ответницата, обаждане на тел. 112 от молителя и подаденото уведомление за извършеното домашно насилие, присъствие на детето при извършване на физическото насилие от ответницата, което дете викало за помощ, както и показания на свидетел, който твърдял, че е чул викове на дете в коридора и че след това е видял как от входа на блока излиза ответницата сама. Ответницата не само не доказала твърденията си за 3 проявена агресия от страна на молителя спрямо нея, но не опровергала депозираните писмени и гласни доказателства от молителите. Не било представено медицинско свидетелство за ответницата, не била подала молба за защита и декларация към нея, а разпитания свидетел не бил пряк очевидец на случилото се и на действията на страните. Налице били достатъчно данни за извършеното от ответницата домашно насилие и неправилно съдът не кредитирал тези доказателства, а бил приел едно голословно твърдение .

В решението на първоинстанционния съд прозирала линията на дискриминация спрямо молителя – мъж-последният бил депозирал съдебномедицинско свидетелство и декларация, събрал бил гласни доказателства и съда не приемал, че по отношение на същия е извършено физическо насилие, а за ответницата без каквито и било безспорни доказателства приемал, че е имала физически наранявания. Подобно поведение на съда се приема за преднамерено и напълно необективно.

Напълно неправилно и при нарушаване на процесуалните правила първоинстанционният съд приемал, че е налице взаимен конфликт, като липсвали доказателство за агресивно поведение от страна на въззивника Е. С. спрямо ответницата. Съдът изцяло бил пренебрегнал и бил пропуснал да обсъди събраните доказателства по повод изпитан страх и ужас от страна на пострадалото дете именно от поведението на ответницата.

Първоинстанционният съд с решението си потъпквал основен принцип, а именно защита на най-добрия интерес на детето, заложен в чл. 3 от Конвенцията на ООН, практиката на ВКС и ЕСПЧ.

От друга страна се приема ,че не са правилни изводите на съда, че характерът и интензитета на конфликта трябвало съществено да накърняват лично или имуществено благо на пострадалия и то по начин, който да представлява пряка и непосредствена опасност за живота и здравето му. В чл.

2 от ЗЗДН изчерпателно били изброени действията, които се считат за извършено домашно насилие и нямало изискване за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия. Напротив, дори опитът за домашно насилие, извършено с действие или бездействие ,бил наказуем.

Поддържа се ,че напълно неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд приемал, че въззивникът Е. С. и ответницата С. М. били в конфликт по повод режим на лични отношения с детето, като 4 ответницата била подала 3 дни преди настоящето иск. По време на депозиране на молбата за защита молителят нямало как да е знаел за намеренията на ответницата. Освен това отношенията на страните в производство за родителски права не били предмет на настоящето производство, като дори те да били провокирали ответницата да си намери повод да извърши домашно насилие спрямо молителите, съдът е следвало да осигури защита на молителя/ите.Съдът неправилно приемал, че ответницата не контактува с молителя от инцидента ,като така бил мотивирал и отказа си даде защита на молителите, като пропускал да обсъди мотивите на ответницата - същата била провокирала конфликт, извършила актове на насилие спрямо молителите, след което не се виждала с молителя, но възпрепятства и срещите на детето и молителя, каквато била целта на действията й. Същата действала умишлено, за да постигне собствените си цели да получи родителски права, да отчужди детето и да получава издръжка за същото. Първоинстанционният съд следвало да обсъди всички обстоятелства, като се задълбочи и установи причините, въпреки че законосъобразно следвало да обсъжда единствено извършени ли са актове на домашно насилие, кога, къде, от кого и срещу кого. При смесването на предмета на настоящето производство със спор за режим на лични отношения между молителката и въззивника С. - предмет на друго производство, първоинстанционният съд напълно незаконосъобразно оправдавал агресивното и неправомерно поведение на ответницата спрямо молителите, което било напълно недопустимо.

Сочи се ,че решението било в противоречие с практиката на ЕСПЧ РЕШЕНИЕ ОТ 22 МАРТ 2022 Г., ЧЕТВЪРТА СЕКЦИЯ НА ЕСПЧ - ДЕЛО "У. И ДРУГИ СРЕЩУ Б." по Жалба № 9077/18. Съгласно посоченото решение: „Позитивното задължение по член 2 от Конвенцията за предприемане на превантивни оперативни мерки за защита на някого, чийто живот е изложен на риск от насилие от страна на друго лице, е формулирано за първи път по делото Осман срещу Обединеното кралство (28 октомври 1998 г., §§ 115-16, Доклади за присъди и решения 1998- VIII). Както се постановява в това решение, ако властите знаят или трябва да знаят за съществуването на реален и непосредствен риск за живота на идентифицирано лице или лица от престъпните деяния на трета страна, те трябва да предприемат мерки в рамките на своите правомощия, чрез които, 5 разумно преценено, може да се очаква да се предотврати риска. Обхватът и съдържанието на това задължение в контекста на домашното насилие скоро били изяснени в делото Курт срещу А. ([ГК], № 62903/15, §§ 157-89,15 юни 2021 г.). Те можели да бъдат обобщени по следния начин (пак там, § 190):

(а) Властите трябва да реагират незабавно на твърдения за домашно насилие;

(b) Когато на вниманието им попаднат подобни твърдения, властите трябва да проверят дали съществува реален и непосредствен риск за живота на една или повече идентифицирани жертви на домашно насилие, като извършат автономна, проактивна и задълбочена оценка на риска. Когато оценяват реалността и непосредствеността на риска, трябва да вземат надлежно предвид специалния контекст на домашното насилие;

(с) Ако оценката на риска разкрие, че съществува реален и непосредствен риск за живота, властите трябва да предприемат превантивни оперативни мерки, за да предотвратят този риск. Тези мерки трябва да бъдат адекватни и пропорционални на оцененото ниво на риска".

Поддържа се ,че първоинстанционният съд не само не бил извършил проверка, не е направил оценка на риска, но бил оставил изцяло без защита молителите /не била издадена заповед за незабавна защита/, след което е постановил незаконосъобразно, немотивирано и неправилно решение, постановено при грубо нарушение на процесуалните правила. Налице бил отказ от правосъдие, обосновано с недостатъчна накърнено лично и имуществено благо на пострадалия/пострадалите, като ,ако се приеме за правилен такъв мотив, би следвало всяка една двойка родители с конфликтни отношения да могат безнаказано да упражняват физическо и психическо насилие спрямо другия, на което да стават свидетели техните деца. Подобно решение обезсмисляло целта на ЗЗДН, както и всички европейски практики и законодателство в посока защита на жертвите от домашно насилие. Подобно положение било недопустимо и не следвало да се прилага от компетентните органи, натоварени именно с адекватна защита на жертвите от домашно насилие.