Определение № 318 от 21.04.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Габрово, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500147 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на адв. Н.Х., проц представител на Н. М. Д. против определение № 4/5.01.2026 г., постановено по гр.д. № 652/2025 г. на РС Габрово, както и по жалба против определение № 181/6.02.2026 г., постановено по същото дело, с което е допълнено определение № 4/5.01.2026 г. в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, е неправилно и необосновано.

С решение № 594 от 17.12.1980 г. по гр. дело № 464/1980 г. на Районен съд - Габрово, ползването на съсобствения имот е поделено, като М.Д.А. получава ползването на 405 кв. метра, заедно с построена стопанска постройка (плевня);К.Ж.Д. получава ползването на 624 кв. метра, заедно с построена в него паянтова жилищна постройка, а

С. М. Д. получава ползването на 768 кв. метра. Още по това време имотът имал площ повече от 1824 кв. метра.Според жалбоподателя, решението не е влязло в сила поради неизпълнението му от страна на К.Д.. С ново решение от 06.07.1982 г. по същото дело решението е обезсилено в частта, с която К.Ж.Д. е призната за собственик на своята част, поради неплащане на договореното уравнение.

Въпреки това на 20.09.1991 г. К.Ж.Д. продава на дъщеря си Д.М.М. своя дял от дворното място в Славовци, съдържащо 624 м., заедно с паянтовата жилищна сграда в предполагаемата нейна част.С. Д. се изселил. Въпреки че не се отказал от посочения по-горе дял, на практика имота му се използвал от 1 сестра му и наследниците й. Същият почива на 17.07.2002 г. оставяйки за наследница М. С. Д.. В момента реално съществувал следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** с площ 1848 кв. метра по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, с адрес Славовци № 5, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв. м. двуетажна селскостопанска постройка с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв. м.Според жалбоподателя, дори да се допусне, че делът на покойната К.Ж.Д. има нов законен собственик, то имотът на покойния вече М.Д.А. - 405 кв. метра, заедно с построена стопанска постройка (плевня) оставал неподелен, а правото на делба не се погасявало по давност.Сделката на К.Ж.Д. за имот от 624 кв. метра, заедно с построена в него паянтова жилищна постройка, която тя продала на Д. М. М. следвало да е незаконна, защото със съдебно решение било признато, че тя не е била собственик на дела си, поради обезсилването на първоначалната делба.Жалбоподателят твърди още, че делът на покойния С. М. Д. от своя страна бил обвързан с отмененото решение № 594/18.12.1980 г., а в момента следвало да е ничий или дори обсебен от наследниците на Д.М.. Граници между вече описаните три дялове не били прокарвани и фактически те продължавали да бъдат един имот.Понастоящем целият имот бил във фактическо владение на наследниците на Д.М., въпреки споровете и правата на близките им.Според жалбоподателя, изводът за недопустимост на исковата молба бил неправилен. Практиката на ВКС не допускала да се води дело по предмет, по който вече има влязло в сила съдебно решение. В случая това не било така, тъй като с последващо решение,решение № 594/17.12.1980 г.е било обезсилено още през 1982 г., поради което предмета на делото фактически продължавал да бъде неподелен. Допълнително след смъртта на М.Д.А. неговият дял отново следвало да се подели между наследниците му по закон, защото нямало никакви данни той да се е разпоредил с него приживе.Жалбоподателя счита, че настоящият иск не е недопустим, а евентуалното обсъждане на допустимостта му следвало да се извърши в съдебно заседание с доклада на разглеждащия съд и възможността за възражение.Между наследодателите на страните по делото е имало правен спор, който донякъде съвпадал и с предмета на настоящия иск, но не се припокривал напълно с него. Това усложнявало разглеждането на спора, но не 2 го правело недопустим. В случая следвало да се проведе делбено производство в двата предвидени от закона етапи. Възможно било то да се прекрати още с решението на първата си фаза - отказ от допускането на делба, евентуално - при определяне на съделителите и размера на делбената маса. Но това не можело да се определи само от прочита на иска и възражението на заинтересованите страни. Освен това въпроса за недопустимостта можел да се решава дори със съдебното решение. В момента по-голямата част от имота бил съсобствен, дори и да се обработва и владее фактически само от наследниците на Д. М. М.

Иска се да бъде отменено определение № 4/5.01.2026 г. на Габровски районен съд по гр. дело № 652/2025 за прекратяване на същото и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.

Постъпила е и жалба против определение № 181/6.02.2026 г., с което е допълнено определение № 4/5.01.2026 г. в частта за разноските. Твърди се, че присъдените разноски са в завишен размер. Освен това в делбеното производство разноските оставали в тежест на страната, която ги е направила.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение или евентуално присъдените разноски да бъдат намалена, като прекомерни.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на на Н. М. Д. която срещу Д. М. Д., М. С. Д., Г. Х. М., Х. Г. М., М. Г.

Д., , К. Г. Л. и И. П. И. за делба на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

С решение № 594 от 17.12.1980 г. по гр. дело № 464/1980 г. на Районен съд - Габрово, е извършена делба на недвижим имот както следва: На М.Д.А. е постевен но в дял дворно място от 405 кв.м., заедно с построена стопанска постройка (плевня); на К.Ж.Д. е поставено в дял дворно място от 624 кв. м., заедно с построена в него паянтова жилищна постройка, а на С. М. Д. дв.място от 768 кв. м. С решение от 6.07.1982 г. е обезсилено решение № 594/17.12.1980 г. в частта му, с която на К.Д. е поставен в дял имот дв. място от 624 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, на основание чл.288 ал.2 ГПК/отм./, поради незаплащане на присъдените суми за уравнение на дяловете на другите съделители.

Безспорно е между страните, че поделеният имот с решение № 3

594/17.12.1980 г., постановено по гр.д. №464/1980 г. на РС Габрово е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** с площ 1848 кв.м., заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, който е предмет на настоящото делбено производство. Самата жалбоподателка изрично заявява, че граници между описаните в решението на съда от 1980 г. три дяла от общия имот не били прокарвани и фактически те продължавали да бъдат един имот, този, чиято делба се иска. Този факт се установява и от приложеното по делото решение № 280/7.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 194/2014 г. на Окръжен съд Габрово, постановено по иск за собственост по отношение на два от имотите, посочени в делбеното решение № 594/17.12.1980 г. на ГРС, където изрично е прието, че имотите не са нанесени в кадастралната карта в своите пространствени граници и не са юридически индивидуализирани. Същите, заедно с третия имот по решението от 1980 г. обособяват поземлен имот с идентификатор *** с площ 1848 кв.м.

Решение №594/17.12.1980 г., по гр.д. №464/1980 г. на РС Габрово, е постановено в производство по втората фаза на делбата, след нейното допускане. При допускане на делбата съдът се е произнесъл между които страни тя ще се извърши, за кои имоти, какви са частите на всеки от съделителите и решението има сила на пресъдено нещо, поради което съделителите или техните наследници не могат да искат повторно допускане на делба на същия имот. Всяко ново производство за допускане на делба по отношение на имот, който вече е допуснат до делба следва да бъде прекратено на чл. 299 ГПК, както провилно и обосновано е приел първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че част от имота фактически не бил поделен, поради обезсилване на решението за поставяне в дял на един от съделителите.

Обстоятелството, че решението по поставяне в дял е обезсилено по отношение на част от имота, не прави допустим последващ иск за допускане на нова делба по отношение на същия цялостно обособен имот, в който е включена частта, по отношение на което възлагането е обезсилено. Както вече се посочи, трите дворни места, поставени в дял на тримата съделители не са индивидуализирани със своите граници и не са нанесени на кадастралната карта на гр. Габрово.Това означава, че освен за целия имот с посочения 4 идентификатор от 1848 кв.м., делба не може да се иска и по отношение на тази част от него, предмет на решението от 6.07.1982 г., тъй като имотът не съществува като самостоятелен индивидуализиран обект.

Неоснователно е и оплакването, че въпроса с допустимостта на делбата следвало да бъде в хода на съдебното производство или със съдебното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.130 и чл.140 ГПК, допустимостта на иска е от предварителните въпроси, които съдът следва да разреши, преди да се извършат други процесуални действия по допускане на доказателства, изготвяне на доклад по делото и насрочването му в открито съдебно заседание.

По жалбата против определение № 181/6.02.2026 г. за допълване на определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, в частта му за разноските.

С обжалваното определение ищцата е осъдена да заплати на ответника Г. Х. М. сумата 230.03 евро, на основание чл.78 ал.4 ГПК. Искането за присъждане на разноски е направено с отговора на исковата молба, представени са доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230.08 евро. Производството по делото е прекратено т.е. налице са основанията на чл.78 ал.4 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че ответникът е бил принуден да направи разноски за защита по един недопустим процес, възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че в делбеното производство разноските остават в тежест на страната и всеки получава някакъв дял.

Съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК, в делбата, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Разглежданият случай не е такъв, тъй като производството по делото е прекратено, поради което приложение намира чл.78 ал.4 ГПК.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че и двете жалби са неосноватени, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение №4/5.01.2026 Г., постановено по гр.д. № 652/2025 Г. по описа на Районен съд Габрово , с което е върната искова молба, вх. № 3043/25.04.2025 г. на Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** № ***, с която срещу Д. М. Д., ЕГН **********, М. С. Д., ЕГН **********, Г. Х. М., ЕГН **********, Х. Г. М., ЕГН **********, М. Г. Д., ЕГН **********, К. Г.

Л., ЕГН **********, И. П. И., ЕГН ********** за делба на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 181/6.02.2026 г., постановено по гр.д.

№ 652/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е допълнено определение №4/5.01.2026 Г., постановено по гр.д. № 652/2025 Г. по описа на Районен съд Габрово в частта му за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6