Протокол № 195 от 30.09.2024, Районен съд - Девин

ПРОТОКОЛ

№ 195 гр. Девин, 30.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева

Сложи за разглеждане докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20245410200078 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Поради продължителното разглеждане на предходно гр. д. на именното повикване в 13.05 часа се явиха:

Жалбоподателят - ред. призован лично и с адв. С. Р., надлежно упълномощен от преди.

Въззиваемият - ред. призован не изпраща представител.

Районна прокуратура – Смолян, Териториално отделение Девин, ред. призована не се явява.

Свидетелите – ред. призовани - лично.

Адв. С. Р. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да се даде ход на делото и за това ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се постъпилото писмо с *** на началника на *** и приложенията към него; Бързо производство № *** г. по описа на РУ –***.

Адв. С. Р. – Поддържам жалбата, моля да си приемат всички 1 доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА постъпилото писмо с *** с приложенията към него, както и Бързо производство № *** по описа на РУ – ***.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да пристъпи към разпит на свидетелите и извика в съдебна зала първия свидетел - И. Г. С., на който се сне самоличността, както следва:

И. Г. С. – ***., ***., ***, ***, ***.

Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И. Г. С. – Работя като *** в ***. Аз съм само актосъставител по документи. Не съм присъствал на проверки. Бяха ми предоставени документи, които са изпратени от прокуратурата по това досъдебно производство, имаше писмо до управителя на фирмата на тази дата да се яви да му бъде съставен акт. Аз просто по документи съм съставил акт срещу фирмата. В писмото пишеше да се вземе отношение и да бъде съставен акт по закона. До колкото си спомням, когато преглеждах документите, че в писмото от прокуратурата, в предпоследния лист пишеше, че има нарушения, но поради възрастта на нарушителя и понеже му е първо нарушение, не си спомням точно, прокуратурата го прекратява. Имало е образувано производство против лицето Р. Ю. и прочетох мотивите, които аргументират това прекратяване. Аз не съм преценявал нищо лично, спазвал съм указанията. Тук не съм бил очевидец. От указанията, които ми бяха дадени против управителя В. Б. който е управител на *** му беше вменено нарушение, че е допуснал водач да извърши таксиметров превоз на пътници, който не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

Това беше от указанията и досъдебното производство, което ми беше предоставено. Акта беше съставен в ***, гр.***, ул. *** № *** в присъствието на В. Б. но аз в разписката съм допуснал грешка и съм записал малкото име на сина му В.. Аз не съм виждал В., беше В.. ЕГН - то е на В., но съм писал малкото име но В. Той подписа акта и му обяснихме всички варианти, че има 2 право да пусне възражение. По спомен той каза, че изобщо не е знаел какво е ставало в този автомобил в този час. По този акт, разбрах след няколко, че е имало писмени възражения, но не са ми давали да се запозная с тях. Беше обяснено от лицето, което се яви т. е. управителя, че незнае за какво става на въпрос, няма представа този автомобил от кого се управлява на този ден. На мен ми се дава писмо, което е изпратено до фирмата, за да дойде управителя да бъде съставен акт и дори по кой член да е съставен. Не е мое решение да вменя такова нарушение, това е въз основа на писмото, което съм получил.

Нямам преки впечатления, за да вменя такова нарушение. Другите двама мои колеги, които сега се намират извън съдебна зала присъстваха при съставяне на акта. Те също не са били на място. Те бяха свидетели при съставяне на акта.

На лист 5 по делото съм цитирал нарушена разпоредба на чл. 96 г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

СЪДЪТ, извика в съдебна зала втория свидетел И. Д. М., на който се сне самоличността, както следва:

И. Д. М. – ***., ***.,***,***, ***

Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И. Д. М. – Работя на длъжност *** в ***, гр. ***. На основание пратено писмо от РП - *** за вземане на отношение по компетентност беше съставен АУАН от колегата ми И. С., който беше разпитан преди мен, на фирма ***, знам, че В. е сина, а тук е В.. Незнам от кого се представлява фирмата. Съставен е АУАН за нарушение, че е допуснато водач без да има необходимите документи, в частност удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, че е управлявал таксиметров автомобил с всички отличителни белези на такъв и притежаващ необходимите документи – разрешително от община и т. н. Мисля, че е управлявал автомобила в посока село ***. Не сме констатирали от наша страна нарушението. Само сме свидетели по АУАН. Беше изпратено досъдебно производство за вземане на отношение по компетентност. Преди колегата С. да състави акта се запознахме с документите набързо и не в детайли и подробности. При съставяне на акта беше господин В. Б.. В. не се е явявал при нас. В акта колегата С. е допуснал техническа грешка, като е писал В. вместо В.. Не съм виждал физически В.. Фирмата незнам от кого се представлява. Предполагам, 3 че от В. Б. но не съм сигурен. Пълномощно не си спомням да е давано. Аз както и колегата Л. беше свидетел при съставяне на акта. Даже тя не е участвала в преглеждането на документи. В. получи препис от акт и му беше обяснено, че може да направи възражения. Говорихме с В., че сина му е разрешил на онова момче да закара някакви хора и че не е извършил обществен превоз на пътници срещу заплащане този ден на това място в този момент. Сина му е бил ангажиран и е помолил това момче да закара тези хора и то след края на работния ден. Копие от АУАН-а се връчи в наше присъствие.

В разписката на получил не съм обърнал внимание какво пише. В последствие разбрах, че има грешка.

СЪДЪТ, извика в съдебна зала третия свидетел М. А. Л., на която се сне самоличността, както следва:

М. А. Л. – ***., ***., ***, ***, ***.

Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ М. А. Л. – Работя в ***, като „***. Аз съм свидетел при съставяне и връчване на акта. Акта е направен на фирмата, за това, че управителя на фирмата предоставя автомобил оборудван за таксиметров на лице, което няма нужните документи. Акта беше съставен от колегата С., а ние с колегата М. бяхме свидетели при съставяне и връчване.

На място се яви Б. /сочи мъжа в залата/, но незнам дали е В. или В.. В. май е сина. Имаше възражение в акта. Обяснено му беше, че има право на такива, връчен му беше препис от акта. Не си спомням по кои текст от закона му беше съставен акта.

Адв. С. Р. – Считам делото за изяснено от фактическа страна.

СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. С. Р. – Уважаема госпожо съдия, моля да се отмени наказателното постановление. Моля да имате предвид писмените бележки, които представям на съда при вашето вътрешно убеждение и при произнасяне 4 със съдебен акт, като отмените наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно. Тъй като са на лице редица съществени процесуални нарушения на материалния закон. Поддържаме изцяло жалбата.

По същество не е извършено такова нарушение. Никъде в материалите от районната прокуратура, която е провела досъдебното разследване под номер ***, не намерих данни които да ангажират административно – наказателната дейност на моя доверител. Видно от показанията на свидетеля И. С. се установява, че той е актосъставител, който не е присъствал при установяване на нарушението, а същия съставя акта само въз основа на някакви писмени указания от неговия ръководител. Акта е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, като в конкретния случай не става ясно на какво основание и въз основа на какви указания и какви доказателства е съставен акта, което води до опорочаване на наказателното постановление и нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която изисква описание на нарушението, дата и място на което е извършено обстоятелството, както и доказателства които го потвърждава. В настоящата хипотеза не са на лице доказателства, че доверителя ми виновно е извършил нарушение по закона за автомобилните превози. Административното наказателно производство е опорочено още със съставянето на акта в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 предл.

II от ЗАНН, като не е посочено мястото на извършване на нарушението по т.

5, както и законовите разпоредби, които са нарушени. В акта е записано, че е нарушен чл. 96 г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Такава правна норма обаче в Закона за автомобилните превози не съществува. Моля в този смисъл да се произнесете с вашия съдебен акт.

Жалбоподателят В. Б. – поддържам, казаното от моя адвокат.

Неправилно ми е вменена отговорност, за нещо което не съм извършил и не съм разпореждал, за това моля да бъде отменено това наказателно постановление.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В

СРОК.

Протоколът написан в с.з.

Заседанието закрито в 13.30 ч.

5

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ Секретар: _______________________

6