Решение № 377 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000500521 по описа за 2025 година

С решение № 41 от 3.04.2023 г. по гр. д. № 216/2022 г., СОС, осъжда на основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Т. Н. Т. да заплати на Гаранционен фонд общата сума от 30 895,07 лв. (15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 10 020 лв. допълнително обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и 3075,58 лв. законна лихва върху последното обезщетение за периода от 9.04.2019 г. до 13.04.2022 г. и 2799,49 лв. разноски и такси), ведно със законната лихва върху общата сума от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Т. Н. Т., в която се сочи, че съдът е направил неправилен извод, че между поведението на жалбоподателя и вредоносния резултат е налице пряка причинно следствена връзка. Твърди, че е имал валидна застраховка на гражданската си отговорност и застрахователният договор не е бил прекратен. Счита, че размерът на обезщетенията е неправилно определен. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва жалбата.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо 1 съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ.

Ищецът Гаранционен фонд твърди, че изплатил на Б. И. Ц. обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди претърпени при ПТП, настъпило на 29.03.2018 г. В последствие пострадалата претендирала по съдебен път допълнително обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, като в образуваното производство като трето лице помагач бил привлечен и ответникът Т. Н. Т.. Била присъдена допълнително сумата общо от 10 020 лв. Фондът претендира да получи възстановяване на посочените суми от ответника, който е предизвикал ПТП като е управлявал лек автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и 3075,58 лв. законна лихва върху обезщетението от 10 020 лв. за периода от 9.04.2019 г. до 13.04.2022 г. и заплатените от него 2799,49 лв. като разноски и такси, ведно със законната лихва върху общата сума от 30 895,07 лв. от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Т. Н. Т. не е депозирал писмен отговор, но в първото по делото заседание е заявил, че оспорва иска тъй като има сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 29.03.2018 г. е настъпил инцидент, с участието на ответника Т. Н. Т., като водач на лек автомобил, при който пострадала Б. И. Ц..

Няма спор, че Гаранционен фонд е изплатил на пострадалата обезщетения от 15 000 лв. за неимуществени вреди, допълнително 10 000 лв. обезщетение за неимуществени и 20 лв. за имуществени вреди, както и 3075,58 лв. законна лихва върху 10 020 лв. за периода от 9.04.2019 г. до 13.04.2022 г. Няма спор, че са платени и 2799,49 лв. като разноски и такси. Не се спори също, че за заплащането на допълнителното обезщетение е било налице спор, който се е развил пред съда и е приключил с влязло в сила съдебно решение № 260465 от 7.02.2022 г. по гр.д. № 4865/19 г., СГС, І-24 с-в, представено по делото – л. 16.

Установява се при служебна проверка, че същото е влязло в сила на 8.03.2022 2 г. От нарочно отбелязване в решението е видно, че в производството е участвал Т. Н. Т., като същият не е взел становище по съществото на спора. В мотивите на решението е посочено, че са събирани гласни доказателства, изслушани са СПсЕ, СМЕ, а съдът е приел, че представената от третото лице помагач застрахователна полица не е произвела своите действие и към датата на процесния инцидент водачът не е имал валидно сключена и действаща застраховка на гражданската си отговорност.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Установява се, че в условията на чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, Гаранционният фонд е изплатил обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, които са резултат от телесни увреждания и са настъпили на територията на РБ от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Всички възражения, които са въведени от жалбоподателя и касаещи съществуването на застрахователното правоотношение към момента на инцидента, причинната връзка между противоправното поведение на водача и настъпилите вреди, характера на същите и размера на обезщетението са преклудирани. Тези оплаквания Т. е можел да направи в производството по предявения от пострадалата Ц. иск срещу Фонда, в което е участвал като трето лице, в качеството си на водач. В този процес жалбоподателят е повдигнал само спора относно съществуването на застраховката относно гражданската му отговорност, но съдът е отхвърлил тези оплаквания и е приел, че застраховка с валидно покритие не е съществувала към датата на инцидента. Този въпрос е разреше със сила на присъдено нещо, тъй като от съществуването на валиден застрахователен договор зависи изцяло отговорността на Фонда, респ. уважаването на иска спрямо него. Мотивите по влязлото в сила решение имат обвързваща сила между третото лице и страната, която то подпомага, и настоящата инстанция не може да преразглежда спора.

Доколкото се установява, че всички предпоставки на чл. 558, ал. 7 от КЗ са налице (Фондът е изплатил обезщетението, лихвите и разноски), то той встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение.

Исковата претенция се явява основателна. Предвид казаното и в рамките на 3 въведените въззивни оплаквания следва да се приеме, че жалбата срещу решението на СОС е неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски не се следват на жалбоподателя, а на Фонда се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 3.04.2023 г. по гр. д. № 216/2022 г., СОС.

ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд разноски в размер на 200 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4