Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 426 от 25.07.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1025/2022
Вид
Решение № 426
Подписан
25.07.2022
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Плевен, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20224430201025 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 21 – 0256 - 000237 от 31.05.2021г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен на П. КР. М. с ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400/четиристотин/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв.К.К. от АК – Враца, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на 1 жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено на П. КР. М. с ЕГН ********** с адрес: *** за това, че на 03.05.2021г. в 22:50 часа в ***“, като водач на лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на И. В. К. с ЕГН:

**********, няма сключен договор „Гражданска отговорност“ към момента на проверката – ***, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. ИЛ. Д., чийто показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Фактическата обстановка не се оспорва и от повереникът на жалбоподателя.

Безспорно е установено, че водачът П. КР. М. управлява моторно превозна средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Повереникът на жалбоподателя твърди, че наказващият орган не е определил правилно санкционната норма, която е нарушил неговия доверител. Адв. К. в съдебно заседание навежда доводи, че наказващия орган не е спазил изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а именно, че наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Адв. К. твърди, че би следвало неговия доверител да е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането, а не чл.638, ал.3 от същия кодекс. Според съда, тези доводи на повереника на жалбоподателя са абсолютно неоснователни. В чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса на застраховането законодателят е визирал, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като е предвидил възможност и всяко друго лице, различно от собственика на моторното 2 превозно средство, да сключи застрахователния договор. Т.е в този текст е създадена една правна възможност за друго лице да сключи договора, а не правно задължение. Наказващият орган правилно е определил нарушената норма от закона. Съдът намира тези твърдения от страна на адв. К. за неоснователни, тъй като в Кодекса за застраховане, чл.638, ал.3, ясно е казано, че санкцията се отнася за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Именно такъв е и процесният случай. Жалбоподателят е бил длъжен да провери дали управляваният от него автомобил има сключена такава застраховка. В чл. 7, ал. 1 от ЗАНН е казано, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Жалбоподателят не е подал възражения по съставения АУАН.

В наказателното постановление е наложена предвидената от закона санкция – 400 лв. Повереникът на жалбоподателя нито в обжалваното наказателно постановление, нито в съдебно заседание не коментира причината, поради която неговия доверител не е имал валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

При тези обстоятелства и във връзка с доказателствената сила на съставените актове съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление № 21 – 0256 - 000237 от 31.05.2021г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен на П. КР. М. с ЕГН ********** с адрес: ***, за това, че на 03.05.2021г. в 22:50 часа в ***“, като водач на лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на И. В. К. с ЕГН:

**********, няма сключен договор „Гражданска отговорност“ към момента на проверката – ***, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

Наказващият орган законосъобразно е определил основанието и размера на следващото наказание - глоба. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21 – 0256 - 000237 от 31.05.2021г. на *** РУ Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен, с което на П. КР. М. с ЕГН ********** с адрес: ***, за това, че на 03.05.2021г. в 22:50 часа в ***“, като водач на лек автомобил *** с рег.№ ***, собственост на И.

В. К. с ЕГН: **********, няма сключен договор „Гражданска отговорност“ към ***, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4