Решение № 523 от 15.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Т.

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500391 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от З. И. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Варна, против решение № 4380/ 04.12.2025 г. по гр. дело № 2886/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е уважен в цялост предявеният иск от „ЛАБАС БГ" ЕООД, ЕИК:

204230132, със седалище гр. Варна, с правно основание чл.258 ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 17150.00лв., представляваща стойност на извършени, но незаплатени СМР, по силата на сключен между страните договор за СМР от 10.07.2023г. и издадена фактура №0113 от 10.12.2023г. с падеж 14.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 08.03.2024г. до окончателното и изплащане, и е отхвърлено възражението на З. И. П. за прихващане на разходите, необходими за поправката до размера на полученото от „ЛАБАС БГ" ЕООД, ЕИК 204230132 в размер на 10 000.00 лева, поради отклонение в поръчката и други недостатъци при извършване на СМР.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановеното съдебно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът е тълкувал превратно заключението на вещото лице, нарушил е правилата за формалната логика и извършил неправилни математически изчисления. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че стойността на уговорените по процесния договор от 10.07.2023г. СМР е в размер на 29151,58 лв. с ДДС, за което била издадена фактура №113 от 10.12.2023г. Твърди се, че този размер се базира единствено на твърденията на ищеца, докато от заключението на вещото лице се установява, че общата стойност на изпълнените от ищеца СМР е в размер на 17874,94 лв. без ДДС. Сочи се, че по 1 делото е безспорен размера на платената от ответницата сума от 10000 лв., но първоинстанционният съд е приспаднал тази сума от цялото претендирано от ищеца възнаграждение в размер на 29151,58 лв. с ДДС, вместо от установените от вещото лице суми за изпълнената дейност. Твърди се, че съгласно приложение №1 страните са договорили твърда цена от 20 000 лева без ДДС за всички посочени в приложението дейности. Сочи се, че в случая не е приложима хипотезата на чл.266, ал.2 от ЗЗД, тъй като работата е била извършена за по-малко от две седмици и промяна на цените не е имало.

Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил произволен и избирателен анализ на експертизата, както и че е приел за възможно изработеното да се използва от ответницата при минимални разходи за материали и труд, без да посочи какви са тези минимални размери. Твърди се също, че от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установяват много недостатъци и отклонения от поръчката, които не са уговорени и желани от възложителя, поради което той иска на основание чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД намаление на възнаграждението със сумите, необходими за поправка на отклоненията. Сочи се, че на основание чл.65, ал.1 от ЗЗД възложителят не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължимото. Отправя се искане да бъде допусната допълнителна експертиза, която не е била допусната от първоинстанционния съд, със задачи за преизчисление на КСС.

Моли за отмяна на постановеното по делото съдебно решение и за отхвърляне на предявения иск, а в евентуалност, ако той бъде уважен, да се намали възнаграждението на основание чл.265 от ЗЗД, като се извърши прихващане на сумите, нужни за възстановяване на недостатъците и отклоненията в поръчката.

В срока по чл. 263 ГПК, по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна „ЛАБАС БГ" ЕООД, чрез проц. представител адв.

Д.Й.. Моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба като неоснователна и за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост като правилно и обосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е анализирал детайлно представените доказателства поотделно и в съвкупност, както и че отказът за допускане на допълнителна експертиза не е процесуално нарушение. Сочи се, че договорът за СМР не съдържа фиксирана крайна цена, а предвижда възможност за допълнителни дейности, чието изпълнение е породило задължение за плащането им.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявена от ищеца „ЛАБАС БГ" ЕООД, ЕИК: 204230132, със седалище гр.

София, срещу ответника З. И. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.

Варна, искова претенция с правно основание чл.258 ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца, сума в размер на 17150.00 лв. /седемнадесет хиляди сто и петдесет лева/, представляваща стойност на извършени, но незаплатени СМР, по сключен между страните договор за СМР от 10.07.2023г. и издадена фактура №0113 от 10.12.2023г. с падеж 14.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 08.03.2024г. до окончателното и изплащане..

Твърди се, че между З. И. П., в качеството на възложител, и „ЛАБАС БГ" ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен на 10.07.2023г. договор за извършване на СМР. Сочи се, че съгласно чл.1, ал.1 и Приложение 2

№1, предмет на договора е извършване на СМР в обект, собствен на възложителя, представляващ *******. Първоначалната уговорка между страните била да се извършат СМР, посочени в Приложение №1, на стойност 20 000 лв., но в процеса на работа възниквала необходимост от допълнителни СМР, за които бил уведомяван своевременно възложителят. Твърди се, че стойността на извършените СМР, за които е съставен Акт 19, е в размер на 29151,58 лева с ДДС, за което е издадена фактура №0113 от 10.12.2023г., с падеж 14.12.2023г. Уговорено било авансово плащане в размер на 15000 лева, от които били платени 10000 лева. Претендира се уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника З. И. П., чрез адв.Е. П., с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва наличието на договор между страните за извършване на СМР в конкретния обект. Оспорва се, че договорът за СМР е прекратен от ищеца, тъй като договорът може да бъде прекратен само от изправната страна, какъвто не е бил ищецът, след като е поставен в забава с уведомлението на ответницата. Оспорва се, че стойността на уговорените СМР е в размер, описан в представения от ищеца по делото акт образец 19, а именно - 24 292,98 лв. без ДДС и 29151,58 лв. с ДДС. Оспорва се и твърдението, че между ищеца и ответницата е имало уговорени допълнителни СМР и че те са изпълнени по искане на ответницата и с нейно одобрение.

Оспорва се, че в процес на работата е възниквала необходимост от допълнителни СМР, за които ответницата е била уведомявана незабавно.

Оспорва се, че причината възложителят да поиска прекратяване на СМР е, че сумата е надхвърлила уговореното в Приложение № 1 от 12.07.2023г. Оспорва се, че възложителят е приел работата. Оспорва се и съдържанието на приложения и неподписан от ответницата Акт образец 19. Оспорва се и факта, че възложителят е присъствал в обекта, и е осъществявал пряк и непосредствен контрол.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалвано е решението в цялост и при извършената проверка за допустимост съдът констатира, че първоинстанционният съд е постановил диспозитив по отхвърленото възражение за прихващане в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, съгласно което съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. Решението в тази част е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено 3 при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение относно извода на съда за обема и стойността на подлежащите на заплащане СМР, както и за неоснователност на заявеното възражение за прихващане.

По своята правна същност процесният договор носи белезите на договор за изработка, регламентиран в разпоредбата на чл.258 и следващите от ЗЗД., съгласно които това е съглашение, с което едната страна – изпълнител се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съществените условия на договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и изпълнение на поръчаното.

За да са основателни исковете за заплащане възнаграждение по договор за изработка, следва да е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, тоест е изправна страна, както и че е уговорено възнаграждение, което не е платено от страна на ответника.

За доказване наличието на облигационно правоотношение ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство се позовава на договор за извършване на СМР от 10.07.2023г., сключен между З. И. П., в качеството на възложител, и „ЛАБАС БГ" ЕООД, в качеството на изпълнител, и Приложение №1 към него. От приложения по делото договор, при липсата на оспорване относно неговата автентичност и действителност, се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за изработка, с който на дружеството е възложено извършване на СМР в посочения в чл.1, ал.1 обект, собствен на възложителя, представляващ ********, съгласно Приложение №1.

Не е спорно също между страните, че ищцовото дружество е извършило СМР в посочения в чл.1, ал.1 от договора обект. Спорен е въпросът относно обема на извършените СМР и кои от тях са възложени по силата на сключения договор. Ищецът твърди, че допълнителните СМР, невключени в приложение №1, са извършени поради възникнала в хода на работата необходимост и за тях е уведомяван своевременно възложителя. Ответната страна възразява, че допълнителните СМР са извършени без нейно съгласие и дори въпреки нейното противопоставяне, като част от извършените преустройства са дори премахнати като незаконен строеж.

Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Т.е. изпълнителят следва да е изпълнил възложената му работа, съобразно уговореното и съответно тя да е приета, без възражения (чл.264 от ЗЗД) от поръчващия. В настоящия случай няма спор, че изготвеният от изпълнителя Акт обр.19 не е подписан от възложителя, тоест не е извършено приемане по смисъла на чл.264 от ЗЗД.

От ангажираните гласни доказателства, доколкото показанията на свидетелите са противоречиви, не се установява изрично противопоставяне от страна на възложителя, но и не се установява по безспорен начин, че възложителят е разширил обема на СМР чрез включването на допълнителни дейности.

По така предявения иск за заплащане на СМР въз основа на писмен 4 договор подлежат на заплащане само договорените СМР, освен ако за тяхното извършване е било наложително осъществяването на други подготвителни дейности. В процесния договор /чл.1, ал.2/ страните са договорили, когато се налага извършването на непредвидени работи, те да се изпълняват след подписване на допълнително споразумение към договора, каквото в случая не се твърди и не се установява да е било сключено. По отношение на допълнителни работи чл.4 от договора предвижда изпълнителят да представи оферта, която подлежи на одобрение от възложителя. Не се твърди такава оферта да е била представена и съответно одобрена от възложителя.