Решение № 915 от 30.04.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 915

Добрич, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ЗЛАТИНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20247100700023 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Р. Л. (Л. В. Р.), ЛНЧ **********, родена на [дата]., [гражданство], с адрес [населено място], в.з. „Изгрев“, [улица]срещу Решение № 12807/ 29.08.2023 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС).

В жалбата се твърди, че оспореното решение, с което се отказва предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано, постановено е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, чл. 1а от Женевската конвенция за статута на бежанците и Директива 2011/95/ЕС. Възразява се срещу незаконосъобразните изводи, направени от административния орган, че за жалбоподателката Р. не съществува реален риск, че не е изложена на преследване по политически и други причини, че няма данни обстановката в страната да е неблагоприятна, както и че няма причини от хуманитарен характер за предоставяне на международна закрила.

Процесуалният представител на жалбоподателката в съдебно заседание (л. 332) поддържа жалбата, намира обжалваното решение за противоречиво, постановено при несъответствие с фактите от бежанската ѝ история. Счита, че органът необосновано, неправилно, неточно и едностранчиво е възприел справката от 30.11.2023 г. относно Р. Ф. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ и по-специално т. 7 и т. 8 от нея, както и превратно е тълкувал закона без да извърши обективна оценка на реалното политическо положение в Р.. Изтъква, че жалбоподателката Р. в страната ѝ по произход е изложена на реална опасност на политически посегателства и преследване, защото е получавала лични заплахи. Релевира, че образуваните две наказателни производства срещу Р., водени в Република България поради липса на престъпление са прекратени. Заявява, че жалбоподателката развива търговска дейност посредством две търговски дружества с нейно участие и отглежда дъщеря си Уляна, която от 4 години учи във Варна. Претендира за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административният орган, поради липса на мотиви относно спазването на висшите интереси на непълнолетната Уляна по смисъла на чл. 6а от ЗУБ. Твърди, че в атакуваното решение има пропуск по отношение защита правата на непълнолетното дете Г. У. като представител на уязвима група по §1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Разделянето на двете производства на майката и на дъщерята, адв. М. намира за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото им на защита, правните и фактически основания в обжалвания акт намира за посочени бланкетно, а противоречивите и изключващи се мотиви на административния акт водят до неговата немотивираност. Според адвоката не са изложени съображения от административния орган, че на чуждия гражданин не следва да бъде предоставен статут за бежанец или хуманитарен статут, не са обсъдени задълбочено, акуратно и коректно всички данни – изложените от жалбоподателката в бежанската ѝ история и обективна преценка на обстановката в страната ѝ по произход. Посочва като аргумент активната политическа дейност на жалбоподателката Р. на територията на България. Същевременно намира, че тази дейност не е в ущърб и заплаха за националната сигурност и правовия ред в България, поради което няма причина да ѝ се откаже получаване статут за бежанец.

В писмената защита вх. №1325/ 04.04.2024 г. адв. М. застъпва тезата, че фактическите съображения в решението не кореспондират на посочените правни норми и не позволяват на чуждия гражданин да разбере мотивите на държавния орган да му откаже международна закрила. Излага твърдения за развиване на политическа дейност от жалбоподателката Р. от 2000 г. на територията на Р., както и участие в конкретни митинги в България на 30.01.2022 г., на 26.02.2022 г. и на 23.03.2022 г. Изтъква налични по делото данни за твърдения на трети лица (в т.ч. и на свидетели по делото), че за извършваната от Р. политическа дейност, в страната ѝ по произход може да бъде санкционирана с лишаване от свобода. В допълнение заявява, че в Р. Л. Р. не притежава жилище и е лишена от наследство от баща си.

Ответникът – П. на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмени бележки (л.10) оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваното Решение № 12807/ 29.08.2023 г., поддържа извода, че за жалбоподателката Р. не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на интервюта, проведени на 23.11.2022 и на 07.12.2022 г., както и на изяснената бежанска история заявява, че не може да се направи еднозначен извод за политическо преследване срещу нея, а събраните данни сочат на личностни и имотни конфликти с роднини и с бивш съпруг. Множеството ѝ пътувания до и от Р., липсата на официални документи за издирването ѝ по повод нейната политическа дейност, началото на политическата ѝ активност след подаден срещу нея сигнал за финансова злоупотреба от 25.05.2022 г. водят административният орган до обосновано заключение, че Л. Р. не е преследвана по политически причини, които да са предмет на уредба в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и отсъстват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2, и ал. 2 от ЗУБ. В административното производство не са събрани доказателства за реална опасност от тежки посегателства срещу нея като смъртно наказание или екзекуция. Актуалната обстановка в Руската федерация е установена от справка вх. №ЦУ-780/ 06.06.2023 г. и не се определя като състояние на въоръжен конфликт. Няма установен член на семейството на жалбоподателката с предоставена международна закрила.

В открито съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник - Н. на отдел „Качество на производството“ в ДАБ (пълномощно на л. 156), моли да се остави в сила оспореното решение по причина, че правилно е приложен материалния закон, не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Обосновават се проблеми от семеен характер с бившия съпруг на Р., баща и брат ѝ, свързани с имоти, като се извежда липса на данни за проблеми с властите. Ответникът споделя мнение, че жалбоподателката Р. е подала молба за международна закрила, за да легализира престоя си на територията на България, тъй като сама се отказала от статута на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Същевременно в бежанската си история, Р. сама твърди, че още през 2013 г. е закупила недвижим имот на територията на България, през декември 2019 г. е получила продължително пребиваване, но не е подала молба за международна закрила. При тези мотиви ответникът изразява становище за неоснователност на подадената молба за международна закрила и по този повод иска жалбата да бъде отхвърлена.

А. съд – Добрич, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, при неизгоден за нея административен акт и в определения от закона срок, при връчено решение на 20.09.2023 г. и подадена жалба на 29.09.2023 г.

По отношение на основателността на жалбата:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 75 от ЗУБ, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, на които се е позовал административния орган. Атакуваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателката Л. В. Р., ЛНЧ **********, родена на [дата]., е гражданка на Руската федерация, [семейно положение], майка на Г. У., родена на [дата]. (удостоверение за раждане на л.102-104). Ненавършилата пълнолетие Уляна живее с майка си в Република България и е ученичка в Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии „Д.И.Менделеев“, [населено място].

На 09.11.2022 г. Л. В. Р. падава молба за международна закрила с вх. № РД 09 - 4240 (рег. № УП21944) г. до ДАБ при МС, с която иска от властите на Република България предоставяне на международна закрила (л. 77 от адм. д. № 9664/2023 г . по описа на А. съд-София-град). На същата дата с рег. № УП21944 са изготвени и подписани от нея: регистрационен лист (л. 63 от адм. д. № 9664/2023); приложения към регистрационен лист (л. 64-65 от адм. д. № 9664/2023); указания относно реда за подаване на молба за международна закрила (л. 66-70 от адм. д. № 9664/2023); информация за обработване на лични данни (л. 72-73 от адм. д. № 9664/2023); покана за провеждане на интервю (л. 74 от адм. д. № 9664/2023); декларация за съгласие (л. 75 от адм. д. № 9664/2023). Попълнена е и дактилоскопна карта (л. 76 от адм. д. № 9664/2023).

Образувано е производство по общия ред на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, като на 23.11.2022 г. служител на ДАБ, в присъствието на преводач от руски език се провежда интервю с Р. Л. и с нейната дъщеря, за което е съставен Протокол с рег. № УП 21944/ 23.11.2022 г. (л. 82 – 85 от адм. д. №9664/2023). С Решение № 12807/ 29.08.2023 г. Председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ постановява оспореното решение № 12807/ 29.08.2023 г., с което отказва да предостави на Л. В. Р. статут на бежанец и хуманитарен статут.

Водещият административното производство орган установява, че за заявителката Р. Л. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. От фактите, посочени в бежанската история и другите доказателства по преписката, той не достига до категоричен извод за наличието на основателни опасения от преследване по някое от визираните в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основния. Обсъжда, че твърденията на чуждата гражданка, че е против настоящия руски президент и провежданата от него политика не е основание да се приеме че тя е политически преследвана. Самата тя обяснява, че е разпитвана по дело през 2016 г. за икономически престъпления, което е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление. Констатирани са и имотни спорове и проблеми с нейните роднини в Р., свидетелствали срещу нея, и спорове с бившия ѝ съпруг за правата над дъщеря им Г. У.. Органът заключава, че заявителката Р. опитва да придаде политически мотив на влошените си лични взаимоотношения. При преценяване на събраните от него доказателства се извежда липсата на официално издирване на молителката от руските власти и отсъствие на постановена осъдителна присъда срещу нея. От предоставените от нея материали се вижда, че тя не е имала никаква политическа дейност, следователно не е била преследвана от официалните власти и не е представлявала интерес за тях. Участието в протести, подкрепени със снимки не успяват да докажат преследване по политически причини от държавата ѝ на произход. Р. многократно е напускала Р. и е пътувала до България, след което се е връщала в страната си на произход без проблеми. Твърденията на оспорващата за опасност спрямо нея се намират за необосновани и тъй като при нито едно от предишните си пребивавания в България не е потърсила закрила. Председателят на ДАБ излага, че жалбоподателката е активизирала своята т.нар. политическа дейност след избухването на войната между Р. и Украйна, но без да подаде молба за закрила. Молбата за закрила е подадена едва след като други членове на движението „За свободна Р.“, на което тя е секретар, я обвиняват в незаконно присвояване на пари, събирани от тях за целите на организацията. Органът намира, че жалбоподателят представя обвиненията в присвояване на пари, като се обосновава с постановление на С. Р. прокуратура от 16.09.2022 г., като политически проблем. Разкрива, че основен мотив за нея е да избяга от правосъдието и от многобройните дългове. Органът прави единствено възможния според него извод, че участието на чужденката в движението „За свободна Р.“ цели да се придаде легитимност на представената бежанска история.