Решение № 2468 от 22.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ град София, 22.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР

МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 16448 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 –

438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198600401835 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, срещу разпореждане за приети по делото разноски от 15.10.2019 г., получено на 18.10.2019 г., с което ЧСИ, след направено възражение, е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят излага доводи, че начисленото адвокатското възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредбата – 200 лв, тъй като по делото от процесуалния представител на взискателя не са извършвани предвидените в чл. 10, т. 2 действия – процесуално представителство, защита и съдействие и действия с цел удволетворяване на вземането. Като допълнителни аргументи в тази насока се сочат правната и фактическа сложност на делото и извършено погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. Съобразно изложеното се иска разпореждането на ЧСИ от 15.10.2019 г. да бъде отменено, като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят и ответник по жалбата – С.В.Б., представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. П.Х., е депозирала писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Акцентира, че макар задължението да е погасено в срока за доброволно изпълнение, същото е събрано по принудителен ред – чрез наложен запор върху вземания на длъжника по банкова сметка. *** акт на ЧСИ да бъде потвърден. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение и задължението е събрано чрез посочения от взискателя изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови сметки.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните, намира от фактическа страна следното:

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20198600401835 по описа ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, е образувано по молба от 07.10.2019 г. на С.В.Б., чрез адвокат П.Х.-САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 33369/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 44-ти състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 500 лв.

С молбата, на основание чл. 18 ЗЧСИ, взискателят е възложил на ЧСИ да определи начина и предмета на изпълнението и да събере всички такси и разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 230 лв.

Към молбата е приложен договор за правна и защита и съдействие от 07.10.2019 г., от който се установява уговорено и платено от взискателя на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

На

07.10.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), в която е посочено, че дължи следните суми: 500 лв. – неолихвяема сума, 245,86 лв. – разноски по изпълнителното дело, 87,60 лв. – такси по т. 26 ТТР към ЗЧСИ ,и 230 лв. – адвокатски хонорар и др.

Поканата е връчена на длъжника на 09.10.2019 г.

На 10.10.2019 г. е подадено от „Т.С.”

ЕАД за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от 200 лв., съответно и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 08.10.2019 г., преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение на длъжника, от взискателя е депозирана молба за извършване на имуществено проучване на длъжника, включително за справка за банкови сметки, и налагане на запор върху вземания в случай че се установят такива.

На същата дата – 08.10.2019 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до „О.Б.” АД.

На 25.10.2019 г. е получен отговор, че в изпълнение на полученото съобщение банката е превела изцяло на 15.10.2019 г. дължимата сума в размер на 1 111 лв., който факт се установява и от приложено по делото платежно нареждане, находящо се на л. 25.

С обжалваното разпореждане от 15.10.2019 г., връчено на длъжника на 18.10.2019 г., ЧСИ е отказал да уважи възражението за прекомерност на приетите по делото размери на адвокатски хонорар и пропорционална такса.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника.

В т. 2 ТР № 3/2015 г. по тълк. д. №

3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №

6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В конкретния случай е доказано плащане от взискателя на процесуалния му представител на адвокатски хонорар в размер на 230 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по чл. 10, т. 1 НМРАВ – 200 лв. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил две фактически действия – на 07.10.2019 г. е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която е на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ и възложено да определи начина и предмета на изпълнението, и на 08.10.2019 г., преди връчване на поканата за доброволно изпълнение , е подал молба за извършване на справки на имущественото състояние на длъжника и евентуално налагане на запор върху вземания по банкови сметки.

Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдв начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Процесната хипотеза не е такава. Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.” ЕАД, което е платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя.

Следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на ЧСИ В.М. в случая, която не е дала възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си по изпълнителния титул. ЧСИ е връчил на третото лице „О.Б." АД запорно съобщение на 08.10.2019 г., т. е. преди връчването на поканата за доброволно изпълнение по правилото на чл. 507, ал. 1 ГПК. Смисълът на посочената правна норма е да се обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде възможност на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова запорът на вземания по банкови сметки по същността си е „обезпечителен". Едва при липса на доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок съдебния изпълнител има правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните суми, да извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което е разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК, според която поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Преди изтичане на 14-дневния срок ЧСИ е наложил запор на банкови сметки с разпореждане да му бъдат преведени указаните суми, независимо че в срока за доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на дълга, без да извършва имуществено разместване.

Тъй като в срока за доброволно изпълнение са събрани дължимите суми, то последващи изпълнителни действия, представляващи сурогат на доброволното изпълнение, не са искани от взискателя и не са предприемани от ЧСИ.

При тези данни и с оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност на този етап, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв. по чл. 10, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Жалбата, в частта й срещу начислената от

ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТР към

ЗЧСИ, също е основателна. Съгласно т. 26 ТТР към

ЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на парично вземане", върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението. В процесния случай се установява, че при определяне на обсъжданата такса в поканата за доброволно изпълнение, срещу която е депозирано възражение, оставено без уважение от ЧСИ с обжалваното разпореждане, е взет предвид и приетия размер на адвокатско възнаграждение. По аргумент от т. 26 ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане до 1000 лв., каквото е процесното, се събира такса върху събраната сума, както следва: 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Предвид размера на вземането по изпълнителния лист, дължимата пропорционална такса възлиза на 60 лв. с вкл. ДДС. По изложените съображения, въпросната такса не е изчислена правилно и законосъобразно от ЧСИ, и същата следва да бъде коригирана с оглед действителния й размер. В този смисъл, искането на жалбоподателя за коригиране на същата се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.