Решение № 22 от 01.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Славка Г. Димитрова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601933 по описа за 2021 година С присъда, постановена по НОХД № 8216/2018г., Пловдивския районен съд, 4-ти н.с., е признал подсъдимата П. Г. В. за НЕВИННА в извършване на престъпление по чл.210, ал.1,т.4 и т.5 вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 10.09.2016 г. до 18.09.2016 г. в с.Р., обл.П., при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение в Н.А. Б., ЕГН ********** и И.Ж.О. ЕГН **********, че до края на м.септември 2016 г. ще им заплати получената от тях селскостопанска продукция, след като я реализира и получи плащане, а именно:

-На 10.09.2016 г. в с.Р. обл.П. е възбудила в Н.А. Б., ЕГН ********** заблуждение, че до края на м.септември 2016 г. ще му плати предадената от него 70,900 тона пшеница, след като я реализира и получи плащане, и с това му е причинила имотна вреда в размера на 18 403 лева;

-На 18.09.2016 г. в с.Р. обл.П. е възбудила заблуждение у И.Ж.О. ЕГН **********, че до края на м.септември 2016 г. ще му плати предадения от 1 него 56,540 тона /от които 52,820 тона на И.Ж.О. и 3,720 тона на М.Р.И./ маслодаен слънчоглед, след като го реализира и получи плащане и с това е причинила имотна вреда на И.Ж.О. в размер на 34 981 лева и на М.Р.И. в размер на 2 464 лева, или всичко вреда в размер на 37 445 лева, като общият размер на причинената вреда възлиза на 55 848 лева и причинената вреда е в големи размери, като я е оправдал изцяло по така повдигнатото й обвинение.

Със същата присъда са отхвърлени предявените от М. П. Б., А.Н.Б., И.Ж.О. и М.Р.И. граждански искове срещу подсъдимата, с които е претендирано плащане на претърпени имуществени вреди от деянията, като съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Недоволни от присъдата са останали частните обвинители и граждански ищци М. П. Б. и А.Н.Б., които чрез повереника си адв.Т.С. са обжалвали присъдата в оправдателната й част, касаещо извършена на 10.06.2016г. измама по отношение на техния наследодател Н.А. Б., като се твърди неправилност на присъдата в атакуваната част и незаконосъобразност на изводите за липса на престъпление. В този смисъл се иска от въззивния съд да постанови нова присъда, с която подс.В. да бъде призната за виновна в извършване на вмененото й престъпление, както и уважаване на предявените от М. П. Б. и А.Н.Б. граждански искове. Претендира се и присъждане на правени разноски.

Тези искания се поддържат и във въззивното производство от повереника на частните обвинители –адв.С., като се излагат доводи за липса на изначално намерение за плащане на договорената цена от подс.В. за закупената пшеница, като в този смисъл се акцентира върху изготвената първоначална графологична експертиза, установяваща липса на подпис от страна на Н. Б. в експедиционна бележка от 10.09.2016г. и липсата на доказателства за извършено плащане. Иска се в този смисъл цялостна ревизия на съдебния акт в наказателната и гражданската му части.

Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив не споделя тезата на частното обвинение и е на становище, че обвинението не е обосновано от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, като се иска атакувания първоинстанционен съдебен акт да се потвърди като правилен и законосъобразен.

2

Частния обвинител и граждански ищец И.О., както и другият конституиран от първата инстанция граждански ищец М.И., не са обжалвали присъдата и не изразяват несъгласие с присъдата в останалата й оправдателна част.

Подсъдимата П. Г. В. лично и чрез защитника си адв. Н., намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена. Твърди се липсата на доказателства за извършено престъпление измама.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно установено следното:

Дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** било регистрирано в Търговски регистър при „Агенция по вписванията“ на 18.09.2015г., като вписан едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител бил св.

Г.С.Г.- син на подсъдимата. Основен предмет на дейност на дружеството бил търговия на едро и дребно със зърно, зърнени култури, плодове, зеленчуци и други видове земеделски продукти. Св. Г. съставил пълномощно от 18.09.2015г., с което делегирал всички оперативни дела на дружеството на подс. В.. В качеството си на търговски пълномощник на дружеството, подс. В. закупувала зърнени култури, продавала същите и се разплащала със съконтрагентите на дружеството.

Същевременно, св. К.Л. бил търговски пълномощник на ЕТ „***“, ЕИК ***. Едноличният търговец се занимавал по занятие с производство на селскостопанска продукция и търговия на едро със зърнени храни.

През лятото на 2016г. св. Л. се запознал с подс. В. и двамата взели решение да работят съвместно във връзка с осъществяваната от „***“ ЕООД и ЕТ „***“ търговска дейност. Уговорката била едноличният търговец да превежда парични суми по сметка на „***“ ЕООД, с които да се закупуват пшеница и слънчоглед и които да бъдат доставяни до посочени от възложителя крайни дестинации ( складовата база на ЕТ „***“, намираща се в с. Р., обл. Б., Пристанище Б. и др. ). Във връзка с тази дейност, между „***“ 3

ЕООД и ЕТ „***“ били сключени договори за доставка на пшеница и слънчоглед, като едноличният търговец превеждал и парични суми за закупуването на стоката.

С така превежданите й парични средства подс. В. започнала да изпълнява договорите, като изкупувала пшеница и слънчоглед от различни места на територията на страната и с осигурен транспорт за сметка на „***“ ЕООД, ги доставяла на посочените от св. Л. дестинации.

През 2016г. Н. Б. ( починал на 15.10.2016г. ), св. И.О. и св. М.И. били регистирани земеделски производители и развивали дейност в землището на с. Р., обл. П.. Н. Б. отглеждал пшеница, а О. и И.- слънчоглед. Св. О. познавал добре подс. В., тъй като през предходните четири години ( преди 2016г. ) е предавал продукцията си на нея, като подсъдимата винаги е била коректна в отношенията помежду им и е заплащала предадената стока. Именно защото св. О. познавал подсъдимата като коректен платец, предложил на св. Б. и св.

И. и през 2016г. да предадат произведената продукция на нея. При предаване на земеделска продукция в предходни години, св. О. издавал фактури, които да оправдаят разходите на подс. В., но за по- малко количество от реално предаденото. Предвид това, за представляваното от подс. В. дружество се натрупвали плащания, които не можело да бъдат оправдани с първичен счетоводен документ. Предвид това, подс. В. започнала да изисква от съконтрагентите й да издават първични счетоводни документи за цялата стойност на стоката, с които да оправдае разхода по закупуването й.

Н. Б. и подс. В. установили контакт като на 10.09.2016г. се срещнали.

Било договорено Н. Б. да продаде на подс. В. 70, 900 тона пшеница на обща цена 18 434 лв. Още на същия ден, за така продаденото количество била съставена Експедиционна бележка № 38/ 10.09.2016г., в която били отразени горепосочените стойности. Бележката била съставена от кочан, като изпълненият със синя химикална паста екземпляр останал у Н. Б., а химизираното копие от бележката било дадено на подсъдимата. Последната осигурила и транспорта на пшеницата, който се осъществил с две превозни средства до Пристанище Б.- камион рег. № *** и рег. № *** ( товарителница № 019432- т. 1, л. 115 от д.пр. и товарителница № 29009- т. 1, л. 133 от д.пр. ).

Камионите били натоварени от св. З. и св. К.. Плащане между Н. Б. и подс. В. не било извършено веднага, тъй като подсъдимата поискала от Б. да му 4 издаде фактура за стойността на предадената стока, както и документ, удостоверяващ произхода й. Тъй като Б. не разполагал с тях, било договорено плащането да се извърши в по- късен момент. В следващите няколко дни били проведени разговори между двете страни, като подс. В. се съгласила да заплати на Н. Б. сумата от 12 500 лв., без да й бъде издадена фактура и без да получи документ за произход на стоката. За тази цел, на 18.09.2016г. подсъдимата се срещнала в с. Р. с Н. Б. и в кабинета му предала в брой сумата от 12 500 лв. Върху съставената на 10.09.2016г. експедиционна бележка ( в химизиран образец ), подсъдимата изписала „платено= 12 500 лв.“, като Н. Б. саморъчно се подписал за предадената му парична сума, непосредствено до текста „платено= 12 500 лв“. Подсъдимата взела за себе си подписания от Б. химизиран образец на експедиционната бележка, който служил като разписка за предадената сума. Страните се разбрали остатакът да бъде заплатен, след като Б. издаде първичен счетоводен документ за предадената стока, отрази я в своето счетоводство и състави документ за произход на стоката.

На дата 18.09.2016г., докато била в с. Р., подсъдимата се срещнала и със свидетеля О., който също искал да продаде продукцията си на В. предвид предходните им търговски отношения. О. информирал В., че разполага със слънчоглед за продаване, който обаче е в лошо състояние. О. казал на подсъдимата, че общият тонаж на слънчогледа е 56, 540 тона, от които- 3, 720 тона принадлежали на св. М.И. и останалите 52, 820 тона били на св. О. и неговата съпруга ( каква част от посочените 52, 820 тона е принадлежала на О. и каква част на неговата съпруга е неустановено по делото ). В. видяла слънчогледа и констатирала драстично влошеното му състояние. Въпреки това, предвид установените между О. и В. трайни търговски взаимоотношения, В. се съгласила да вземе слънчогледа и да се опита да го продаде, въпреки лошото му състояние. За целта, В. предложила на О. да натовари намиращия се в неговия склад слънчоглед на дъното на четири камиона, като след това бъде смесен с друг такъв, който е с високо качество.

О. се съгласил, при което в периода 18.09.2016г.- 24.09.2016г. намиращият се в хранилището на св. О. слънчоглед ( в който имало количества, принадлежащи на неговата съпруга и на св. И. ) бил разпределено в четирите камиона. По делото са установени три от тях- рег. № *** ( фактура № 278/ 19.09.2016г.- т. 1, л. 106 от д.пр.), рег. № *** ( товарителница № 21259/ 18.09.2016г.- т. 1, л. 104 от д.пр.) и рег. № *** (товарителница № 3297/ 5

24.09.2016г.- т. 1, л. 97 от съд. пр оизв). Камиони с рег. № *** и рег. № *** се насочили към гр. К., обл. Б., а камион с рег. № *** към гр. Ч.. И трите камиона достигнали местоназначенията си и разтоварили земеделската продукция. Подс. В. поискала от св. О. да й издаде първичен счетоводен документ за цялата предадена земеделска продукция, за да може да оправдае разходите по закупуването й. Св. О. се съгласил да съставят приемопредавателен протокол единствено за 18, 720 тона от общо предадените 56, 540 тона ( т. 1, л. 51 от досъд. пр. ). Протоколът бил съставен и подписан от О. и подсъдимата на 19.09.2016г., но последната казала на О., че ще му заплати стоката едва когато я реализира на свободния пазар и когато О. й издаде документ за цялото количество. О. се съгласил с тези условия, но впоследствие не издал документ за пълното количество предадена стока.

Предвид това, подсъдимата не предприела и действия по заплащане на стоката, тъй като твърдяла, че преди да заплати същата, то следва земеделският производител да я снабди с първичен счетоводен документ и документ за произход. Между подсъдимата и св. О. били проведени няколко разговора, но не могли да стигнат до консенсус относно заплащането на паричните суми.