Решение № 708 от 29.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Благоевград, 29.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20221210102579 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В. К. П.,с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.............чрез адвокат Е. А. П. - адвокат към Адвокатска колегия-гр. Б... със служебен адрес:гр. Б.......против Р. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б.......

С исковата молба се иска от съда да се признае за установено по отношение на ответницата Р. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б......... съществуването на вземането на В. К. П. по така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1364/2022г. по описа на Районен съд -Б....... за сума в размер на 1000лв. /хиляда лева/, представляваща предоставен заем от ищцата на ответницата и преведени по лична банкова сметка на Р. М. в Уникредит Булбанк АД с BIG........, IBAN..........с платежно нареждане за кредитен превод - Д.....одина, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение в съда - 08.06.2022г. до окончателно изплащане на вземането.

Направено е искане да бъде осъдена ответницата Р. Б. М. да заплати на ищцата сторените съдебно деловодни разноски заповедното и исковото производство.

На осн. чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкови сметка, по която ответницата Р. Б. М. може да заплати претендираната сума, а именно: Първа инвестиционна банка АД/Fibank.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е подала Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 1364/2022г. по описа на Районен съд Благоевград и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи се, че в законоустановения едномесечен срок М. е възразила срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищцата П. е възникнала правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на ищцата срещу ответницата.

Твърди се, че ищцата е предоставила в заем на ответницата Р. Б. М., сума в размер на 1000лв. /хиляда лева/, преведена по нейна лична банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, с BIG....... IBAN.... с платежно нареждане за кредитен превод - Документ.........а за сума в размер на 1000лв. /хиляда лева/, като се сочи, че М. не оспорва, че е получила така преведената от ищцата сума.

1

Твърди се, че ответницата е била служител в търговско дружество „Вили Консулт” ЕООД, с ЕИК 101762969, представлявано и управлявано от В. К. П., като трудовите възнаграждения са превеждани единствено и само по банкова сметка, с титуляр- „Вили Консулт” ЕООД и с основание аванс и заплата.

Сочи се, че при необходимост от средства ищцата е предоставяла на служителите си заеми, като сумите са превеждани от нейна лична банкова сметка, като на някои от служителите са давани суми и на ръка.

Посочва се, че на ответницата е отпуснат кредит през месец април 2017г. и същата си е закупила жилище, като М. помолила ищцата да й даде в заем сума в размер на 1 000 лева, за да си закупи спалня за жилището.

Твърди се, че разговорът е проведен в офисът на дружеството, в присъствието на останалите служители, като ищцата и ответницата са се разбрали, че сумата ще бъде преведена по банкова сметка на М., като уговорката била сумата да бъде върната на части, като М. е следвало да започне връщане на получената в заем сума при получаване на трудовото си възнаграждение през месец юли 2017г.

Посочва се, че тъй като е следвало да обзаведете жилището си, М. помолила, изплащането да започне от месец септември 2017г. въпреки това същата не е започнала изплащане.

Твърди се, че ищцата не е удържала от възнагражденията и суми от колегиална гледна точка, като в впоследствие ответницата е започнала да отсъства по здравословни причини, като последният и отработен месец е месец февруари 2018г. Заявява се, че от месец март 2018г. ответницата ползвала болнични-общо заболяване, бременност и раждане, и майчинство за отглеждане на дете.

Твърди се, че е сключен неформален договор за заем за сума в размер на 1 000 лева, като ищцата е изпълнила своето задължение с извършването на превод на сумата на 20.06.2017г. по лична банкова сметка на ответницата, като падежът на задължението е настъпил на 01.09.2017г.,от когато е следвало М. да започне изплащане на дадената и в заем сума.

Сочи се, че М. е получила така преведената й сума и въпреки дадените обещания, не е възстановила на ищцата процесната сума и до настоящият момент, поради дкоето е образувано ч.гр.д. № 1364/2022г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №723/09.06.2022г.

С Разпореждане № 136/20.01.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Съобщението е връчено лично на ответника на 23.01.2023 година.

Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 15.02.2023 г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия процесуален представител адвокат В. У.. Със същия се оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че никога между страните не е сключван устен /или писмен/ договор за заем, нито някога е имало устна уговорка за предоставяне на заем на ответницата и съответно връщане на парична сума на ищцата.

Твърди се, че никога ищцата не е давала заем, за каквато и да е сума на ответницата, като наведените твърдения в исковата молба не отговаряли на истината.

Твърди се, че от 05.10.2015 г. до 21.08.2020 г. ответницата е имала сключен трудов договор с "ВИЛИ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК 101762969, като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е била именно ищцата.

Сочи се, че през този период ответницата е получавала трудово възнаграждение за полагания от нея труд, като освен основното й възнаграждение ответницата е получавала и 2 допълнителни възнаграждения и бонуси от ищцата, тъй като е била изключително доволна от работата на ответницата.

Твърди се, че ответницата е била един изключителен работник, който е вършил и много други странични неща и много често е оставала извън работно време, като именно поради това ищцата е стимулирала ответницата с различни преводи.

Сочи се, че тези така наречени бонуси са били получавани от ответницата на различни основания с цел допълнително стимулиране и възнаграждение за добре свършената работа.

Твърди се, че това не е единствен такъв превод от ищцата към ответницата, като ищцата е правила и други сходни преводи към ответницата.

Сочи се, че през 2017 г. ответницата закупила нов апартамент, като с оглед на добрите отношения, които все още имали страните, а и това, че ищцата била много доволна от работата, която вършела ответницата решила да й даде, като подарък сумата от 1000 лв., с която сума ответницата да закупи нещо за новия си апартамент, което се сочи, че е действителното основание за този превод.

Твърди се, че с течение на времето обаче отношенията между страните се влошили, тъй като ответницата излязла в дълъг отпуск по майчинство и това, че ответницата вече не може да работи не се понравило на ищцата, като с оглед на това ищцата изпратила предизвестие и впоследствие прекратила трудовия договор с ответницата в първия удобен момент, а именно веднага след изтичането на отпуска.

Сочи се, че с оглед на влошените взаимоотношения и факта, че дружеството, което ищцата представлява не изплатило дължимите обезщетения към ответницата се наложило да бъде образувано гр. д. № 544/2021 г. по описа на PC - Благоевград, като по делото имало влязло в сила решение и е уважен предявения иск, а дружеството, на което ищцата е собственик и управител е осъдено да заплати дължимото обезщетение.

Твърди се, че буди недоумение факта, защо в случай, че ако действително сумата предмет на исковата молба представлява заем, то през периода, в който ответницата е работила при ищцата не са били удържани никакви пари от трудовото възнаграждение, не са сторени и никакви действия по събиране на заема.

Твърди се, че наведените доводи в ИМ, че от колегиална гледна точка ищцата не събирала предоставения от нея заем се считат за лаконични, като се сочи, че мотива да се заведе настоящото дело е, че взаимоотношенията на страните се влошили и ответницата потърсила правата си по съдебен ред във връзка, с което дружеството е било осъдено.

Твърди се, че никъде в основанието в платежното нареждане не е упоменато „заем“ или каквото и да е било свързано с това.

Твърди се, че са неоснователни наведените твърдения в ИМ, а също и доказателствата, които да доказват не само по несъмнен начин, но и да са индиция за съществуващо облигационно отношение между страните, съответно - неизпълнено задължение на ответницата да заплати дължимия заем, по едно изискуемо задължение.

Твърди се, че след като няма договорна връзка за претендираната сума то не може да възникне и задължение за връщането й, като при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка /в случая платежно нареждане/, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

С Определение № 413/11.03.2023г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В съдебно заседание ищцата В. П., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител – адвокат П., която поддържа депозираната искова молба.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява становище по същество на делото, като поддържа, че предявения иск е доказан и основателен. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Депозирано е и писмено становище.

3

Ответницата Р. Б. М., редовно призована, явява се лично и се представлява от процесуалния представител – адвокат У., която оспорва предявените искове, поддържа подадения отговор, по същество изразява становище за неоснователност, като се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Депозирано е и писмено становище.

По делото са приобщени представените от страните писмени документи, като същите са приети и приобщени към доказателствения материал по делото, както и са разпитани свидетели водени от страните.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1364/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Б....... ищцата е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. № 9026/ от 08.06.2022 г. срещу длъжника Р. Б. М., въз основа на което е издадено Заповед за изпълнение на парично задължение № 723/09.06.2022 година, по силата на което е разпоредено длъжникът Р. Б. М., ЕГН **********, от гр. Б........да заплати на кредитора В.

К. П., ЕГН **********, от гр. Б........ следните суми: - 1000 лв. /хиляда лева/ представляваща дължима сума за предоставен от заявителя заем на длъжника Р. Б. М., преведени по нейна лична банкова сметка в "Уникредит Булбанк" АД, BIG..... IBAN..... с платежно нареждане за кредитен превод — Документ ....“Първа инвестиционна банка АД/Fibank, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.06.2022г./ до окончателното погасяване. - 25 лв. /двадесет и пет лева/ - заплатена по делото държавна такса, и - 300 лв. /триста лева/ - представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение.