Решение № 22376 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22376 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110134331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Г. Н..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 139, находящ се в гр. *******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 398, 71 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 56, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 24.03.2025 г.; с у м а т а 33, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 24.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17295/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на 1 заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Г. Н., с който оспорва исковете. Излага съображения за нередовност на исковата молба, неоснователност и недоказаност на претенциите. Оспорва да е налице облигационно правоотношение, надлежно възникнало въз основа на законова норма на ЗЕ, който в тази си част противоречи на ЗЗП, на правото на ЕС и на Конституцията на РБ. Оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Оспорва ищецът да й е доставил за исковия период топлинна енергия на стойност исковата сума. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 26.03.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Г.

Н. за: сумата 398, 71 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 56, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 24.03.2025 г.; сумата 33, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 24.03.2025 г.

Съдът е издал заповед за изпълнение от 03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17295/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, като е присъдил в полза на заявителя и: държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Г. Н..

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот ****** от 11.11.2002 г., по силата на който А.А. Г. лично и като пълномощник на сина си Е.Г.Г. даряват на дъщерята на първата и сестра на втория А. Г. Н. собствените си 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 139, находящ се в гр. ******, със застроена площ 83, 78 кв.м, състоящ се от“ две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения.

2

Със същия нотариален акт дарителката А.А. Г. си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на полазване на имота.

По делото е представено удостоверение за наследници на Г.М.Г., от което е видно, че същият е починал на 27.11.2000 г., с наследници по закон:

А.А. Г. – съпруга, починала на 23.12.2013 г., Е.Г.Г. – син, и А. Г. Н. – дъщеря.

С писмо рег. индекс № Г-6729/31.03.2017 г. „Топлофикация София“ ЕАД е уведомила Е.Г.Г. и А. Г. Н., че имената им са служебно вписани като титуляри на партида аб. № ******.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, нито топлинна енергия за БГВ. Начислена е единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Дяловото разпределение е извършвано от „Далсия“ ООД.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 398, 71 лв., представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 378, 84 лв. и сумата за доплащане от изравняване в размер на 19,87 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 33, 69 лв.

От страна на ответницата не се твърди и установява плащане на задълженията.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е 3 дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ****** от 11.11.2002 г. се установява, че А. Г. Н. е придобила по дарение 5/6 ид.ч. от процесния имот. По делото не се установява ответницата да е придобила останалата 1/6 ид.ч., нито има фактически твърдения относно начина на придобиването й.

Със същия нотариален акт дарителката А.А. Г. си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на полазване на имота. Видно от представеното удостоверение за наследници на Г.М.Г., в същото се съдържат данни, че А.А.

Г. е починала на 23.12.2013 г., с оглед на което вещното право на ползване се е погасило по арг. от чл.59 ЗС.

От качеството на ответницата на собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е 4 сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.