Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 17.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 409/2021
Вид
Решение № 198
Подписан
17.06.2021
Състав
Николай Джурковски, Александър Желязков, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600409 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260034 от 11.03. 2021 г. постановена по НОХД № 672/ 2021 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия И. Г. П., роден на *** година в гр. ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, с адрес в страната: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83, за виновен в това, че на 15.10.2020 година в гр. ***, в себе си и в обитаваното от него жилище, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ст. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, cт. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ държал е цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп, хашиш, кокаин, метамфетамин и MDMA (екстази), включени в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, 1 забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифигщране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, на обща стойност 9822.58 лева /девет хиляди осем стотин двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е било отложено по чл.66 от НК, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А“ вр. чл.58а, ал.1 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години и „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“А“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.354а ал.6 от НК градският съд е постановил отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства, представляващи наркотични вещества, описани в обвинителния акт и находящи се на съхранение в Агенция Митници, както и постановил същите след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени по надлежния ред.

СГС се е произнесъл и по въпроса за разноските, като на основание чл.189, ал.3 от НПК е възложил същите в тежест на подсъдимия И.П..

Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от адвокат Г. Л. - служебен защитник на подсъдимия П.. В жалбата се оспорва правилността на присъдата само в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Според защитата, съдът в първата инстанция е незаконосъобразно е отчел особено големите размери на престъплението и това, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив при преценката за отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Защитникът подчертава, че тези факти са включени в квалифицирания състав на престъплението, за което подсъдимият е обвинен и признат за виновен, поради което е недопустимо да се отчитат повторно при индивидуализацията на наказанието. В този смисъл адв.Л. подчертава, че предишните осъждания, съобразени от първия съд са съставомерен факт за 2 престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4 от НК

На отделно основание, служебният защитник поддържа, че не е било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от обвиняемия в досъдебното производство самопризнание, с което е улеснил разследването, както и обстоятелството, че към извършване на деянието П. е бил трудово ангажиран.

Защитникът твърди във въззивната жалба, че размерът на основното наказание, определен на 12 години лишаване от свобода преди редукцията по чл. 58а от НК е несправедливо завишен и не кореспондира с приетото в трайната съдебна практика на ВКС за този вид престъпления.

Формулирано е искане да бъде изменена присъдата на СГС и да бъде намалено наложеното на подс.И.П. наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна , наложеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо и съобразено с предвидените в чл. 36 от НК цели. Според представителя на обвинението, при определяне на наказанието съдът правилно е съобразил съдебното минало на подсъдимия, броят на осъжданията и то все за престъпления от същия вид, както и обстоятелството, че въпреки изтърпените до момента и ефективно наказания лишаване от свобода, подсъдимият продължава да извършва престъпления, и то свързани все с държане и разпространение на наркотични вещества. При определяне на наказанието са били отчетени също така видът и стойността на предмета на престъпление, както и данните, освен за държане, за каквото е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия, така и за осъществявано разпространение на наркотичните вещества. Глобата е съобразена с имущественото състояние на подсъдимия и със стойността на предмета на престъплението. Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.

Защитникът на подсъдимия П. - Адв. Л. моли въззивната инстанция да 3 уважи подадената жалба от името на И.П., по съображенията изложени в нея и да измени решението на първоинстанционния съд относно размера на наложеното наказание. Акцентира върху процесуалното поведение на подсъдимия, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза.

Същият се съгласил делото да се гледа по специалния предвиден ред в закона и съдействал изцяло на правосъдието.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитника му.

В упражняване правото си на последна дума подс. П. признава вината си и моли за по-лека присъда.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, на основание чл. 314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото в съдебната фаза е проведено по реда на Глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 372, т.2 от НПК.

Софийски градски съд, в мотивите на присъдата, въз основа на направеното от подсъдимия И.П. признание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като е очертал следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Г. П. е роден на *** г. в гр. ***, адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83, българин, български гражданин, средно образование, безработен, разведен, с. Същият е осъждан, както следва:

- с присъда от 24.09.2004 по НОХД № 112/2004 г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, в сила от 13.04.2005 г., подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години, за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 6, алт. 1 от НК; с присъда от 27.09.2007 по НОХД № 1937/2007 г. по описа на СГС, НО, 17 с-в, в сила от 12.10.2007 г., същият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален общ режим, за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, алт. 1 вр. чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, като е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, определено по НОХД № 112/2004 г. по описа на СГС, НО, 5 с-в; с присъда от 30.10.2007 по НОХД № 2925/2007 г. по описа на СГС, НО, 21 с-в, в сила от 15.11.2007 г., на подсъдимия е наложено наказание глоба в размер на 150 лв., за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр.

2 вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК;

4 с протоколно определение от 31.07.2009 г. по НОХД № И-2598/2009 г. по описа на СГС, НО, 19 с-в, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение, с което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, търпими при първоначален строг режим, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК; с определение, в сила от 26.11.2009 г., на СГС, НО, 19 с-в, е определено общо наказание по НОХД № 1937/2007 г., НОХД № 2925/2007 г. и НОХД № И-2598/2009 г., всички по описа на СГС лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпимо при първоначален общ режим, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 150 лв. по НОХД № 2925/2007 г.; с протоколно определение от 07.06.2013 г. по НОХД №2645/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19 с-в, влязло в законна сила на 07.06.2013 г., е одобрено споразумение, с което на И. Г.

П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален строг режим за извършени престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, алт.5, т.4 вр. ал.1, пр.4 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК и чл.339, ал.1, пр.2, алт.1 НК.

Подс. И.П. се занимавал с разпространение на наркотични вещества коноп, хашиш, кокаин, метамфетамин и MDMA (екстази), които продавал на наркотично зависими лица и по този противозаконен начин набавял за себе си парични средства. Обвиняемото лице съхранявал наркотичните вещества, които разпространявал, както в себе си, така и в обитаваното от него жилище, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83.

На 15.10.2020г. подс. И.П. се намирал в гр. ***, бул. „***“ № 21 и в себе си държал наркотични вещества: коноп с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол от 20% разпределени в 5 /пет/ отделни обекта. С описаните наркотични вещества подс. П. се снабдил по неустановен по делото начин и имал намерение да ги продаде на свидетеля К..

На същата дата - 15.10.2020 г„ подс. П. държал в дома си на адрес гр.

***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83 следните наркотични вещества: коноп с различно процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол от 20% и 25% - общо 85 отделни обекта, подробно индивидуализирани по тегло, съдържание и стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на присъдата на СГС; хашиш, 2 обекта, с процентно съдържание на активно вещество съответно 2% и 4%, подробно индивидуализирани по тегло, съдържание и стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на присъдата на СГС;

5 кокаин, 14 обекта с различно процентно съдържание на активното вещество, подробно индивидуализирани по тегло, съдържание и стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на присъдата на СГС; метамфетамин – 5 обекта, подробно индивидуализирани по тегло, съдържание и стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на присъдата на СГС;

MDMA /екстази/ - 15 обекта с различно тегло, процентно съдържание на активното вещество и различна стойност, описани в ОА и в монтивите на проверяваната присъда.

С описаните наркотични вещества подс. П. се бил снабдил по неустановен начин и възнамерявал да продаде същите на неустановено в хода на разследването лице. Описаните наркотични вещества били лично разположени от подс. П. в жилището и същият упражнявал върху тях своя трайна фактическа власт. При извършеното действие по разследването „претърсване и изземване“ в обитаваното от подс. П. жилище описаните наркотични вещества били намерени и иззети.

Към момента на държането на високорисковите наркотични вещества 15.10.2020г., подс. П. не притежавал разрешение за придобиване и съхранение на същите за целите по чл. 73, ал.1 вр. чл. 30 ЗКНВП.

Общата стойност на държаните с цел разпространение високорискови наркотични вещества от подс. П. е била определена по експертен път на 9822,58 лева /девет хиляди осемстотин двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, изчислена въз основа на стойностите, посочени в Приложение № 2 на приетото за целта Постановление № 23 на Министерски съвет на Република България от 29.01.1998 г. - за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.