Решение № 1 от 06.01.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№1 гр. П., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20251230200650 по описа за 2025 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. И. В., ЕГН **********, от /населено място/ против Наказателно постановление № 25-0314-000475 от 02.09.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 300,00 (триста) лева.

В жалбата се релевира бланкетно, че процесното наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят разполага с доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че същият не е извършил административно нарушение и които ще бъдат представени в съдебно заседание. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За административнонаказващия орган – ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован, не се явява представител. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства на 1 действителната фактическа и правна сложност на делото.

Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено на 27.11.2025 г. съдебно заседание, разпитани бяха свидетелите М. А. С. и Г. Й. П..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че като собственик на МПС, на 04.05.2025 г. около 23,10 часа, в гр. П. по ул. „Х.Ч.“ на кръстовището с ул. „Б.“ с посока на движение към ул. „Р.“, допуска управлението на собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** от лицето М.М.К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ №***, който е неправоспособен водач и СУМПС не му е издавано на територията на Република България.

За така извършеното деяние, актосъставителят М. А. С., възприел, че И. И. В., като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, и в присъствието на свидетеля Г. Й. П., на 20.05.2025 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия АД № 520331 за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя на 20.08.2025 г., като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения на 20.05.2025 г. АУАН Серия АД № 520331, на 02.09.2025 г.

ВПД Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 25-0314-000475 срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП му наложил глоба в размер на 300,00 (триста) лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя И. И. В. на 29.09.2025 г., в законоустановения срок – 13.10.2025 г., е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. А. С. и свидетелят при съставяне на акта Г. Й. П..

Свид. М. С. установява, че е служител на РУ П., не си спомня конкретния случай, но поддържа посоченото в акта. Изнася, че познава две лица с първо име И., като и двамата са системни нарушители, както и че познава жалбоподателя И. И. В.. Установява още, че спрял водач на МПС с имена М.К., който е неправоспособен водач на МПС, като принципно излага, че акт по чл. 102 от ЗДвП се съставя на собственика на автомобила, който се установява от справка от дежурния или по талона на автомобила, и който не винаги установяват на адрес. Свидетелят твърди, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, 2 като посочва, че не е съставил акта в присъствието на И., тъй като са приели, че той е собственик на автомобила по документи, като след съставянето на акта същият се предава на началника, който следва да организира и извърши предявяването му на нарушителя.

Свид. Г. П. изнася, че е служител на РУ П., не си спомня конкретния случай, но поддържа написаното в акта. Допълва, че по повод извършваната от него служебна дейност, е „засичал“ лице с имена И. В. като водач на МПС, срещу което са съставяни и други актове.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните, районната инстанция намира за установено от правна страна следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП, като нито актосъставителят, нито наказващият орган са конкретизирали от коя алинея на цитирания чл. 102 от ЗДвП е 3 посочената т. 1. С оглед текстовото описание на нарушението в АУАН, възпроизведено и в обжалваното НП – „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“, се установява, че е нарушена т. 1 от ал. 1 на чл. 102 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че в административните актове е посочено, че е допуснато управление на МПС на лице, което не е правоспособен водач, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, който възвежда, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач.

В случая, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление, която напълно преповтаря изложената в АУАН фактическа обстановка, е посочено, че жалбоподателят И. В. е собственик на МПС и допуска управлението на собствения си лек автомобил Опел Корса с рег. № *** от лицето М.М.К., който е неправоспособен водач. Същевременно, посредством диспозитивната част както на акта, така и на процесното НП, на жалбоподателя се вменява нарушение, изразяващо се във „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“. След като е установено, че нарушителят е собственик на моторното превозно средство, което е допуснато до управление от неправоспособен водач, не е ясно защо това обстоятелство не е намерило отражение и в диспозитива на обжалваното НП, в който нарушението е описано бланкетно, като са посочени всички възможни субекти на административното нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – водач, собственик или упълномощен ползвател.

По идентичен начин, като отново е налице несъответствие между изложени установени факти и констатации, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление е описано, че собственикът на МПС-то допуска управлението на автомобила, докато в диспозитива изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение е описано посредством две алтернативни форми – „допуска“ или „предоставя“ управлението, които са взаимно изключващи се. И това е така, защото наличието на едното изпълнително деяние изключва наличието на другото, тъй като деецът не може едновременно и да допусне и да предостави управлението на автомобила на неправоспособния водач.

Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил включването на няколко хипотези на нарушение на правилата на ЗДвП в една разпоредба, длъжностните лица, които установяват фактите и тези, които налагат санкциите, са компетентните органи да индивидуализират всяко деяние със специфичните му характеристики и в издаваните от тях актове да посочват всички индивидуализиращи белези на състава на съответното административно нарушение, ако същото е извършено. Неизпълнението на вменените им компетентности води до несъответствия и противоречия, които не могат да се санират от въззивната инстанция по реда на съдебния контрол. В тази връзка следва да се посочи, че в санкционните производства като настоящото - по реда на ЗАНН, за да могат да породят 4 правните си последици, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично. НП са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция, а с АУАН се вменява извършване на конкретно административно нарушение, поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани или мотивирани по тълкувателен път от санкционираното лице, нито от съда в хода на съдебното следствие, още повече в хода на съдебното производство да се извличат законоустановените им реквизити, в частност да се уточнява какво е качеството на субекта на нарушението и какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени реквизити както на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, така и на НП, съгласно чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Все в коментирания аспект, приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, също визира няколко отделни хипотези, относими за различни субекти на нарушението, както и за различни изпълнителни деяния, но същите отново не са индивидуализирани в обжалваното наказателно постановление.

Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Допуснатата непрецизност от страна на наказващия орган е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. По този начин НП не е изпълнило функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, което обстоятелство представлява съществен пропуск от страна на наказващия орган, който не може да се санира в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства. Това е довело до нарушение при реализиране отговорността на жалбоподателя, като при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното му съдържание, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като тези нарушения на процесуалните правила винаги са от категорията на съществените такива, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.