Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Д., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230200207 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. Ф. ЕГН ********** от с. О., обл. Д., ул.

„....” № ..., депозирана чрез процесуален представител, срещу НП № 25-0851000089, издадено на 10.02.2025 г. от Началник Група в Сектор ПП към ОД на МВР гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и издадено в нарушение на администривно-производствените правила, като се изтъкват доводи, че административно-наказващият орган не е положил достатъчно усилия за установяване на фактическата обстановка, която е останала неизяснена.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник, който поддържа мотивите, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Д.кият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от 1 санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено на нарушител.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.01.2025 г. жалбоподателят Ф. управлявал автомобил „...“ с рег. ..., като се движел по локален път, водещ от база на „...“ към бул.“...“. В автомобила пътували св. С. Д. М. и М. И. А.. Приближавайки кръстовището с булеварда, Ф. спрял на знак „Стоп“, огледал се и след като не видял приближаващи автомобили, потеглил от знака и завил надясно, като единствена възможност, за да се включи в движението по бул.“...“.

По същото време по бул. „...“ в гр. Д. в посока Г. С. и изхода на града се движил лек автомобил „...“ с peг. ..., управляван от Г. П., който пътувал сам в автомобила си.

Наближавайки мястото на произшествието П. се е движил в дясната пътна лента на булеварда със скорост от около 91 км./ч.

Въпреки опитите на П. да реагира на създалата се ситуация, като предприеме спиране с леко отклоняване в ляво, с цел да избегне удара с автомобил „...“, автомобилът му изминава малко над 32 м. в процес на ефективно спиране и настъпва удар между двата автомобила.

Ударът е реализиран с предна дясна част на л. а „...“ в областта на задна лява част в областта на задно ляво колело на автомобил „...“.

След удара в следствие на разликата в скоростите, масите и посоките на движение на двата автомобила, лекият автомобил „...“ се е отклонил под ъгъл от около 18 градуса на ляво. Преминал е последователно през левия бордюр на разделителния остров, през разделителния остров и се е установил в покой на около 40 м. след място на удара в платното за насрещно движение на бул.

„...“ /платното за движение в посока центъра на града/.

А автомобил „...“, изразходвайки енергията от ударния импулс, спрял на около 27 м. след мястото на удара.

В следствие на удара, възникналите моментни сили от енергията на удара и по двата автомобила са настъпили пластични деформации.

На мястото на ПТП пристигнал патрул на Сектор ПП при ОД на МВР Д. в състав св. Г. К. М. и св. Б. Г. Б.. Двамата полицейски служители разговаряли 2 с водачите и пътниците и установили фактическа обстановка, като приели, че жалбоподателят Ф. „при потегляне от знак „Стоп“, за да се включи в движението по бул. „...“, отнема предимството на движещия се по бул. „...“ в посока г. С. л. а. „.“ с ДКН ..., в следствие на което „...“-а го блъска отзад в ляво. С действията си допуска ПТП с материални щети по двата автомобила“.

Св. М. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Б. съставил АУАН сер. GA № 3174004, в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката, а именно – „на 22.01.2025 г. около 16.43 ч. в гр. Д. по локален път на кръстовището с бул. „...” до фирма „...“ управлява л. а.

„...” с рег. ... , като при потегляне от знак „Стоп“, за да се включи в движението по бул. „...“, отнема предимството на движещия се по бул. „...“ в посока г. С. л. а. „...“ с ДКН ..., в следствие на което „...“-а го блъска отзад в ляво. С действията си допуска ПТП с материални щети по двата автомобила“ и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, като графа „възражения” останала празна.

Въз основа на така съставения АУАН, на 10.02.2025 г. било издадено и процесното НП № 25-0851-000089 от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Д., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин - за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище. ПТП”, поради което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр.

4 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание свидетелят Б. посочил, че по разпореждане от дежурния за настъпило ПТП на бул. „...“, до „...“, посетили мястото и установили, че лек автомобил „...“ е ударил микробус отзад на кръстовище. Като разговаряли с хората, разбрали, че бусът е излизал от улицата, която води надолу и се включва към булеварда, а „...“ е идвал от центъра посока „...“. Бусът му отнел предимството и „...“ го блъснал отзад.

Щетите на микробуса били в задния мост. Ударът бил в задната лява гума, от нея страна. Имало снимки. Шофьорът на микробуса казал, че искал да завие наляво, за да се включи по бул. „...“, надолу към центъра. Нямало е как да стане такъв удар, ако е тръгнал да се включва надясно. Бусът е пресякъл булеварда.

Разпитани в качеството на свидетели – пътниците в микробуса – св. С. Д.

М. и М. И. А., категорично заявили, че движейки се към бул. „...“, излизайки от „...“, горе на „...“ завили надясно. Изминали около 10-15 метра и ги ударили отзад. Най-вероятно с висока скорост. Св. М. седял зад шофьора и също погледнал наляво, но не видял да идва автомобил.

Св. А. посочил, че А. шофирал и спрял на знака „Стоп“, огледал се.

Излязли на булеварда и след 10-15 метра нещо ги ударило. Само това чул.

3

Всички се шокирали. Колата имала около 10-15 метра спирачен път. Ударила ги и след това пак летяла тази кола след тях. Колата минала от лявата им страна на движението и спряла в другата лента, насрещното движение. Когато спрели на стопа, св. А., който също бил шофьор и имал този навик, погледнал дали идва автомобил и не видял такъв, който да приближава.

Св. М. от своя страна, посочил, че на посочените час и дата били изпратени от дежурен за настъпило ПТП на упоменатото в акта място. На място установили, че микробусът излизал от фирмите, които са надолу и се включвал по бул. „...“, при което долу от към „...“, посока „Г. С.“ се движил упоменатият „...“, който го блъснал отзад вляво. Допуснато било ПТП с материални щети. На това кръстовище нямало опция за пресичане.

Задължително трябвало да се тръгне надясно. На място установили и двамата водачи. Били изпробвани за алкохол. Резултатите били отрицателни.

В хода на производството и с оглед изясняване на механизма на настъпване на ПТП, съдът е допуснал назначаване на Комплексна автотехническа и трасологична експертиза. Заключението на вещите лица не било оспорено от страните и било прието към доказателствения материал по делото.

Съдът кредитира изцяло изложеното от експертите заключение и именно въз основа на него е приел за безспорно установена описана по-горе фактическа обстановка.

При така установената от съда фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

В хода на съдебното производство се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал л. а. марка „...“ с рег. № ....

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ От събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещите лица по комплексната съдебно автотехническа и тарсологична експертиза се установява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП , тъй като не е отнел предимството на движещия се по бул. „...“ в посока С. в гр. Д. лек автомобил „...“.

Скоростта на движение на лекия автомобил „...” с рег. № ..., непосредствено преди произшествието, е била около 91 км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.

В момента на удара скоростта на автомобил „...“ с рег. № ... е достигнала до около 28-29 км/ч.

При скорост на движение от около 91 км/ч. за водача на автомобил „....“ 4 не е съществувала техническата възможност да спре преди мястото на удара с автомобил „...“. Но ако водачът му е управлявал автомобила си със скорост пониска от 76 км/ч., то той е имал техническата възможност да спре автомобила си преди мястото на удара.

Жалбоподателят не е отнел предимството на лекия автомобил, защото преди навлизането в платното за движение, той се е уверил, че няма други моторни превозни средства и едва тогава е предприел навлизане по бул. „25ти септември“. В тази насока са и показанията на останалите пътници в микробуса, разпитани в хода на производството. Те твърдят, че също са погледнали дали идват коли, когато Ф. е спрял на знак „Стоп“ и не са видели да се задава моторно превозно средство.

Ето защо съдът приема, че причина за настъпването на ПТП от технически характер са действията на водача на лекия автомобил „Сеат“, тъй като се е движил с превишена за населеното място скорост и не е имал техническа възможност да предотврати удара.

Поради горното не е установено нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и да предпоставя ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил доказателства за сторените разноски по обжалване на акта Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които е посочено, че са заплатени изцяло и в брой при подписване на договора.

Доказва се предвид горното, че разноските действително са сторени, доколкото тълкувателната практика по този въпрос обвързва съда да приеме, че по начина, по който е уговорено, договорът представлява разписка за получаването на сумата.