Решение № 813 от 16.10.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Добрич, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20243230100881 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Минибус-Експрес” ООД, ЕИК 124030661, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от управителя Н. Й.

Т. срещу ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от гл. изп. директор К. Х. Ч. и Б. В. – изп. директор.

Искът е с пр. осн. чл.86 от ЗЗД, като ищецът моли, съдът да осъди ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, да му заплати, сума в размер на 343.69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 6218.11 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 06.07.2022г. /датата на уведомяване/ до 18.01.2023г. /ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. № 218/2023г. по описа на Районен съд – Добрич/.

В исковата молба се излага, че на 05.07.2022г. около 13:30 часа, в гр.Б. срещу магазин „***“, С. С. управлявайки фирменият автобус на ищеца, марка „***”, с peг. № ***, е бил блъснат от автобус марка „***”, с per. № ***, управляван от В. Ж..

ПТП настъпило при следните обстоятелства:на 05.07.2022г. около 13:30 часа, в гр.Б. срещу магазин „***“, водачът на автобус марка „***”, с peг. № *** се блъска в намиращо се пред него МПС, като в следствие на удара, губи контрол над автобуса, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска странично, автобус марка „***”, с peг. № ***, управляван от С.

С..

За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които след посещение мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието, са съставили Протокол за ПТП № 1750506. В Протокола за ПТП, като виновен е посочен водача на автобус марка „***”, с peг. № ***, управляван от В. Ж.. Автобусът, управляван от виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания „ДЗИОбщо застраховане” ЕАД, със срок на действие от 12/08/2021г. - 11/08/2022г, която полица е била действаща към датата на ПТП.

1

На 06.07.2022г., ищецът уведомил ответния застраховател на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автобуса, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени: панел страничен заден ляв, основа заден ляв калник, ъглов панел заден ляв, лайсна заден ляв калник задна, стъклопакет страничен ляв първи, стъклопакет страничен ляв втори и стъклопакет страничен ляв трети.

Като застрахователно обезщетение, ищецът получил от ДЗИ АД, сума в размер на 549.31 лв., която била много малка и не можела да покрие щетите, поради което, на 19.01.2023г. ищцовото дружество завело съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение.

С Решение № 869/14.11.2023г., постановено по гр.д. №218/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца, сума в размер на 6218.11 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди за процесното ПТП, настъпило на 05.07.2022г. в гр.Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 19.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на основание чл.45 от ЗЗД, виновният застрахован водач, носел отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрИ.ли от застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, била ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от поранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.429, ал.З от КЗ).

В случая, ищецът на 06.07.2022г. уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 05.07.2022г., поради което следвало да се приеме, като датата, от която ответникът е бил в забава. След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 6 218.11 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава, ищецът изчислил, че ответникът трябва, да му, заплати законната лихва за периода от 06.07.2022г. - датата на уведомяване до 18.01.2023г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 218/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, 6 състав, е в размер на 343.69 лева.

Във връзка с гореизложеното, за ищецът възниквал правен интерес за завеждане на настоящия иск.

Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати и сторените съдебни разноски по делото.

В исковата молба е посочена банкова сметка, по която ответникът може да плати задълженията към ищеца.

С разпореждане от 15.03.2024г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на ответното дружество на 26.03.2024г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.

В хода на процеса, с молба с вх. №16746/30.08.2024г., ответната страна признава исковата претенция за плащане на претендираните суми, включително и разноските по делото, твърдейки, че задълженията са погасени, като прилага писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. Й. А. от ВАК. Не се оспорва извършеното плащане от ответника. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По делото не се спори между страните, че на 05.07.2022г. около 13:30 часа, в гр.Б. срещу магазин „***“, водачът на автобус марка „***”, с peг. № *** се блъска в намиращо се пред него МПС, като в следствие на удара, губи контрол над автобуса, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска странично, автобус марка „***”, с peг. № ***, управляван от С.

С..

За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които след посещение мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието, са съставили Протокол за ПТП № 1750506. В Протокола за ПТП, като виновен е посочен водача на автобус марка „***”, с peг. № ***, управляван от В. Ж.. Автобусът, управляван от виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания „ДЗИОбщо застраховане” ЕАД, със срок на действие от 12/08/2021г. - 11/08/2022г, която полица е била действаща към датата на ПТП.

На 06.07.2022г., ищецът уведомил ответния застраховател на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автобуса, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени: панел страничен заден ляв, основа заден ляв калник, ъглов панел заден ляв, лайсна заден ляв калник задна, стъклопакет страничен ляв първи, стъклопакет страничен ляв втори и стъклопакет страничен ляв трети.

Като застрахователно обезщетение, ищецът получил от ДЗИ АД, сума в размер на 549.31 лв., която била много малка и не можела да покрие щетите, поради което, на 19.01.2023г. ищцовото дружество завело съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение.

С Решение № 869/14.11.2023г., постановено по гр.д. №218/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца, сума в размер на 6218.11 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди за процесното ПТП, настъпило на 05.07.2022г. в гр.Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 19.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищецът на 06.07.2022г. уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 05.07.2022г., поради което, считано от 06.07.2022г. ответникът е в забава. Законната лихва върху главницата от 6218.11 лв. за периода от 06.07.2022г. - датата на уведомяване до 18.01.2023г. /денят предшестваш депозирането на исковата молба по гр.д. № 218/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, 6 състав/, е в размер на 343.69 лева и се дължи от ответното дружество на ищеца, която към датата на устните състезания по настоящото дело е заплатена.

Направеното от ищеца признание на неизгоден факт, че е извършено плащане от страна на ответника, с което изцяло са погасени задълженията по главния иск /343.69 лв./ и внесената държавна такса в настоящото производство /50.00 лв./, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че след подаване на исковата молба в ДРС, ответникът е погасил задълженията си към ищеца, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Относно искането на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, обективирано в открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2024г., съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение само съобразно признанието, т. е. признанието обвързва съда и ако то е допустимо съдът е длъжен да постанови решение при признание на иска. В процесния случай, в искането си ищецът не е поискал прекратяване на съдебното дирене, а само постановяване на решение, съобразно признанието, поради което, решението не може да се основава на признанието на ответника.

Относно разноските: Доколкото съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе по разноските, то спорът остава за това, как следва да се разпредели отговорността за разноските в исковото производство. Ищецът поддържа искането си за 3 присъждане на разноски. Процесуалният представител на ответника моли, съдът да присъди минимално адв. възнаграждение, съобразно цената на иска, предвид Наредба №1/2004г. на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В случая, исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба в ДРС. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК, две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото.

Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е, кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса, дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. От материалите по делото е установимо, че на 13.03.2024г., ищецът е подал исковата молба в съда, а ответникът е заплатил процесната сума от 393.69 лв. на 02.08.2024г. /л.22/. Следователно, плащането е станало след подаване на исковата молба, т. е в хода на настоящото производство. Тъй като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и затова носи отговорност за направените от „МинибусЕкспрес“ ООД разноски, поради което, трябва да бъде осъден да плати на ищцовото дружество сума, в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС– адв. възнаграждение /приложени на л.35 по делото, пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024г., както и пълномощно на л.7/, за което има представен на л.33 списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78, ал.