Решение № 31 от 30.03.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Търговище, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20233500900008 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ .

Делото е образувано по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, гр. *******, ***, чрез пълномощник адв. П. К., САК, съдебен адрес: гр. ******* 1301, ул. ******** № 7, ет. 2, офис 5-6, срещу "РЕДИ ГАРМЪНТ ТЕХНОЛОДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 204248995, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище 7700, ул.

„Трети март“ № 42, представлявано от управителите Мехмет Егемен Топалоглу и Мариус-Тудорел Смъду, действащи ЗАЕДНО, за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Молителят твърди, че е кредитор с изискуемо и неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка, излагайки следните обстоятелства: Между страните е сключен Договор за банков кредит №1003836/29.07.2021г., Допълнително споразумение № 1/16.06.2022 г., Допълнително споразумение №2/27.07.2022г., Допълнително споразумение № 3/19.10.2022г. и Допълнително споразумение № 4/26.10.2022 г., по който уговорения краен срок за плащане на всички суми по кредита - 31.12.2022г., съгл.чл.1.2. от Допълнително споразумение № 3/19.10.2022 г. е изтекъл и кредитополучателят „РЕДИ ГАРМЪНТ ТЕХНОЛОДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД 1 е в забава за плащане на изискуеми задължения по ДБК № 1003836/29.07.2021 в общ размер на 306 705,12 евро (с левова равностойност 599 863,08 лева), от които:306 000 евро - главница; 423,46 евро - просрочени лихва по главница за периода 21.12.2022 - 31.12.2022 г.; 281,66 евро просрочени лихви по просрочил за периода 03.01.2023-05.01.2023 г., като за обезпечаване на банката по посочения договор е учредена договорна ипотека с нот.акт № 185, том IV, per. № 5478, дело № 483 от 2021 г. на нотариус рег.

№ 496, район PC-Търговище, вписан в СВп.- гр. Търговище под Акт № 125, том I, дело, № 1878 от 29.07.2021 г. върху недвижими имоти, собственост на длъжника, а именно: ПИ с идент.№ ***, ведно с находящите се в него сгради с идентификатор № *** и 2.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, ищецът твърди, че ответникът е спрял плащанията си към банката, поради което счита, че дружеството е неплатежоспособно, считано от 01.01.2023 г., откогато ответникът не е в състояние да изпълнява изискуемите си парични си задължения, породени или отнасящи се до търговски сделки, както и своите задължения към държавата и общината. Позовава се и на факта, че длъжникът е депозирал молба по чл. 625 от ТP, в която сам твърди, че от 2018 г. дружеството не е реализирало печалба, задълженията му постепенно нараствали, активите му не са достатъчни за удовлетворяване вземанията на кредиторите, като са налице изискуеми задължения, които дружеството не е в състояние да изплати, а плащанията са спрени. Отделно ищецът твърди, че длъжниковото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, поради което моли да бъде основание чл. 607а, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 625 от ТЗ съдът по несъстоятелността да обяви неплатежоспособността на „РЕДИ ГАРМЪНТ ТЕХНОЛОДЖИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2023 г., а в случай, че бъде установено, че ответното дружество не е неплатежоспособно, на осн. чл.

607а, ал.2 от ТЗ във връзка с чл. 625 от ТЗ да бъде открито производство по несъстоятелността му поради свръхзадълженост, с начална дата на свръхзадължеността - 01.01.2023 г., да бъде открито производство по несъстоятелността на дружеството, назначен временен синдик, да бъде 2 допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите. Претендира разноски.

С определението за насрочване на делото за първо съдебно заседание съдът се е произнесъл по редовността и допустимостта на молбата депозирана от активно легитимирано лице, съгл. чл. 625 и чл. 627 ал.2 от ТЗ, пред компетентния съгл. чл. 613 от ТЗ окръжен съд, предвид седалището на търговеца-ответник към момента на депозиране на молбата; с приложения, съгласно чл. 628 ал. 2 и 3 ТЗ, внесена е дължимата държавна такса, представено удостоверение по чл. 78 от ДОПК.

Преди насроченото съдебно заседание с уточнителна молба вх. № 385/30.01.2023 г. ищецът е посочил, че допълва обстоятелствената част на исковата молба с твърдението, че е кредитор на ответника и по още 3 договора за кредит, а именно: 1.Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100- 3834/29.07.2021 г.; 2.Договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 100-3835/29.07.2021 г.; 3.Договор за многократно издаване на кредитни карти до определен лимит № 100-3837/29.07.2021 г. и Договор за издаване на кредитна карта № 100-3837-1 от 29.07.2021 г. – договори за кредит, вземанията по които договори станали изискуеми, поради обявена предсрочна изискуемост преди крайния срок на погасяване и с оглед на депозираната от самия длъжник молба по реда на чл. 625 от ТЗ, по която е било образувано т.д. № 1/2023 г. на Окръжен съд – Търговище, спряно на осн.чл. 629, ал. 3 ТЗ.

Това допълнение е отразено в окончателния доклад по делото.

Ответникът не е депозирал писмен отговор, в първото с.з. на 02.03.23 г. процесуалният му представител е заявил становище за основателност на молбата на банката, предвид и депозираната от търговското дружество на 30.12.22 г. молба по чл. 625 от ТЗ, поддържайки като начална дата на неплатежоспособност датата 30.11.2022г. В изявлението си в о.з., поддържайки молбата по чл. 625 ТЗ и на двете основания – поради неплатежоспобност и свръхзадълженост, процесуалният представител на банката е посочил, че се присъединява към становището на ответника за твърдяната начална дата – 30.11.2022 г., респективно - 31.12.2022 г.

Процесуалната легитимация за подаване на молбата се основава на 3 правните твърдения и заявеното право от молителя за качеството му на кредитор с изискуемо парично вземане, породено от прекратяването на сключена между страните търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни, а на въпроса за материалноправната легитимация, който е въпрос за основателността на иска, се отговаря с решението, и това не е въпрос за неговата допустимост, а на неговата основателност. В този смисъл е и Определение № 437/09.07.2010г. по т.д.№ 392/2010г. на ВКС, ТК;

Определение № 283/08.04.2014 г. по ч.т.д.№ 235/2014 г. на ВКС, ТК и др.

Съдът, след като се запозна с твърденията на молителя и становището на длъжника, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/, прави следните фактически и правни изводи:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Правна квалификация – чл. 630 вр. с чл. 608 и чл. 607а ал. 1 и чл. 742 от ТЗ.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл. 631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице „изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й (чл. 608 ал. 1 т.1 ТЗ), или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност (т.2), или задължение по частно държавно вземане

(т.3), или задължение за изплащане на труд.възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца (т.4); 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл. 631 от ТЗ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, търговското дружество (ТД) е 4 свръхзадължено, ако имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Безспорно ответникът притежава качеството търговец. Задължението му към молителя е изискуемо парично задължение, отговарящо на характеристиките на чл. 608 ал.1, т. 1 във вр. с чл. 625 от ТЗ:

Ответникът е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ТР на 17.09.2016 г., към датата на подаване на молбата със седалище в гр.Търговище, поради което на осн. 613 ТЗ, ОС – Търговище се явява компетентният съд да разгледа молбата по чл. 625 ТЗ. Едноличен собственик на капитала е чуждестранно юридическо лице регистрирано в Германия - „Др.

Бок Индустрис АГ“ с идентификация 156939946. Капиталът на дружеството възлиза на 5 200 000 лв. Разпределен е в 8000 дяла с номинална стойност 650 лв. всеки. Формиран е от два вида вноски: парична вноска в размер на 800 000 лв., внесена изцяло и непарична вноска със стойност 4 400 00 лв., с вносител Д-р Бок Индустрис АД. Търговецът има регистрация по ЗДДС от 26.10.2016 г., която и до момента не е прекратена.

По легитимацията на молителя:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на ССЕ, съдът приема за установено наличие на неизпълнение на изискуемо парично задължение, произтичащо от абсолютна търговска сделка – банков кредит (чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ).

Както последователно приема в практиката си ВКС релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качество на длъжника на търговец и търговският характер на сделката, от която вземането произтича. Последният е определяем въз основа на възприетите в чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ критерии - субективен, чрез който законодателят обявява всяка сключена от търговеца сделка в това му качество – упражняване на търговска дейност по занятие, за търговска и обективен, дефиниращ като търговска и всяка сделка от вида на изрично изброените в чл.1, ал.1 ТЗ – абсолютни търговски сделки, като при съмнение намира приложение въведената с чл.286, ал.3 ТЗ.

БезпротИ.речива е съдебната практика, че на този етап в производството по несъстоятелност не се установява със сила на присъдено нещо вземането на кредитора, предявил молбата по чл. 625 от ТЗ, нито е 5 предмет на спора точния размер на задължението на длъжника. Достатъчно е той да има качеството кредитор по сделка от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ.

С оглед установеното от доказателствата по делото и от приетите заключения на назначената СИЕ (първоначална и допълнителна) за икономическото състояние на длъжника, съдът намира, че е налице и другата материалноправна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, а именно, че длъжникът не е в състояние да изпълни паричните си задължения, произтичащи от търговски сделки и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

От изключително подробната СИЕ и допълнителна такава, изготвени въз основа на данните от счетоводството на ответника, както и служебно изискани и събрани справки, се установява, че РГТ България ЕООД има задължения към Юробанк България АД по четири договори - три договора за кредит и един за издаване на кредитна карта (всички подробно описани в СИЕ – т.1).

Съдът приема и двете експертизи като компетентни и обосновани, и постановява настоящото решение изцяло върху констатациите в експертизите, като въпросът относно началната дата на изпадане в неплатежоспобност е правен въпрос, изводим от фактическите констатации на СИЕ и събраните писмени доказателства.

СИЕ е приела, на база предоставените аналитични справки и проверени счетоводни документи и отчети, че към 07.02.2023 г. дружеството има осчетоводени задължения към доставчици, клиенти и клиенти по аванси, към свързани лица, към финансови предприятия, към бюджета и към персонала в общ размер 8 994 733.05 лв. По размер и най-ранна падежна дата задълженията към всеки от отделните кредитори са описани в табл. 1 (стр. 6 от СИЕ). В допълнителната СИЕ е представен алтернативен вариант на задълженията (като са изключени тези към свързани лица- описани на стр. 2 от заключението), като въз основа и на актуални данни към датата на изготвяне на доп.СИЕ – 27.02.23 г., новата стойност и структура на активите и задълженията на ответника към 31.12. на 2019, 2020, 2021 и 2022 г., са детайлно показани в табл. 2, стр. 3 от допълнителната експертиза.