Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 409 от 02.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 280/2024
Вид
Определение № 409
Подписан
02.07.2024
В сила
02.07.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Велико Търново, 02.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500280 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на Г. В. В. против Разпореждане № 328/29.04.2024 год. на Плевенски окръжен съд по гр. д. № 419/2023 г. по описа на същия съд, с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната частната му жалба против Определение № 468/06.03.2024 г. по гр. д. № 419/2023 г. по описа на ПлОС. Твърди, че е налице обективна невъзможност да заплаща такси и отказа на съда прегражда достъпа му до правосъдие. Съдебният акт е нищожен поради липса на мотиви. Моли съда да отвени разпореждането и да върне делото за продължаване на производството пред друг състав на съда.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ищецът Г. В. В. е предявил против Б. О. И. – служител в ГД „Изпълнение на наказанията“ - Затвора – гр. Плевен, осъдителен иск за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Към исковата молба е приложена молба за освобождаване от ДТ и разноски в производството, ведно с декларация за имущественото му състояние.

С определение № 468/06.03.2024 г. по образуваното пред ПлОС гр. д. № 419/2023 г. производството по делото е било прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд – Плевен.

Определението е съобщено на ищеца на 12.03.2024 г.

Срещу него е подадена частна жалба от ищеца (вх. № 1906/25.03.2024 г.). Към 1 нея е приложена нова молба за освобождаване от ДТ и декларация за доходите и имущественото състояние на жалбоподателя.

С Разпореждане № 238/03.04.2024 г. съдът оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от ДТ, оставил частната жалба без движение като указал на жалбоподателя в 3-седмичен срок да внесе ДТ по частната жалба в размер на 15 лв. и в същия срок да представи доказателства за това. Предупредил го за последиците от неизпълнение на указанията. Посочил, че разпореждането не подлежи на обжалване.

Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 05.04.2024 г.

На 24.04.2023 г. жалбоподателят подал повторна молба за освобождаване от ДТ, както и молба за предоставяне на правна помощ.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане съдът върнал частната жалба на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, като приел, че нередовностите на жалбата не са отстранени. Посочил, че съдът не дължи повторно произнасяне по подадената отново молба за освобождаване от ДТ.

Частната жалба срещу разпореждането за връщане на частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си:

Определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК, с което съдът оставя без уважение искането на страната за освобождаване от внасяне на такси и разноски в производството, подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, включително и на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. В случай, че съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от такси и разноски, администрирането на жалбата следва да бъде извършено едва след влизане в сила на определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Видно от делото, след подаване на частната жалба срещу определението за прекратяване на делото съдът е отказал освобождаване на ищеца от внасяне на ДТ, без да посочи, че съдебният акт подлежи на обжалване с частна жалба в определения от закона едноседмичен срок и без да изчака стабилизиране на акта, с който се разрешава въпроса за наличието или липсата на основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Вместо това съдът е дал указания за отстраняване нередовностите на частната жалба в определен срок чрез представяне на платежен документ за внесена ДТ и понеже указанията не са били изпълнени, върнал частната жалба с атакуваното в настоящото производство разпореждане. Същото се явява незаконосъобразно като преждевременно постановено - преди влизане в сила на акта по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което следва да бъде отменено.

Доколкото в молбата от 24.04.2024 г., подадена след отказа за освобождаване от ДТ и в настоящата частна жалба, основните доводи на жалбоподателя са във връзка с наличие на основанията за освобождаването му от такси и разноски в производството 2 и предвид обстоятелството, че същият е бил лишен от възможност да обжалва отказа на ПлОС по чл. 83, ал. 2 от ГПК, законосъобразността на този отказ, постановен с Разпореждане № 238/03.04.2024 г., следва да бъде преценена в настоящото производство.

Като извършва преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно имущественото състояние на жалбоподателя въз основа на представените по делото декларации и писмени доказателства, съдът приема, че са налице основания за освобождаването му от внасяне на ДТ в производството. Същият изтърпява наказание лишаване от свобода от 13 години, няма доходи, а имуществото му е възбранено и запорирано от КОНПИ по предявени от нея искове за отнемането му в полза на държавата по реда на специалния закон, производството по които към момента е висящо пред съда. Същият извод за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК по отношение на жалбоподателя е направен и в служебно известните на настоящия състав съдебни актове на ВКС, постановени по отказите на първоинстанционните съдилища и на въззивния съд да го освобождават от ДТ по предявените от него множество искови молби и жалби.

С оглед на това, разпореждането от 03.04.2024 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. по чл. 83, ал. 2 от ГПК, следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК същата следва да бъде уважена и жалбоподателят да бъде освободен от внасяне на ДТ в производството по делото.

Като последица от горното, подадената от ищеца частна жалба срещу Определение № 468/06.03.2024 г. на ПлОС по гр. д. № 419/2023 г. се явява редовна и понеже не се налага администрирането й, същата следва да бъде докладвана за образуване в отделно производство пред ВТАС.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 328/29.04.2024 год. на Плевенски окръжен съд по гр. д. № 419/2023 г. по описа на същия съд.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 238/03.04.2024 г. на Плевенски окръжен съд по гр. д.

№ 419/2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от ДТ в производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В. от внасяне на ДТ в производството по делото.

Делото да се докладва за образуване на производство по частна жалба вх. № 1906/25.03.2024 г. срещу Определение № 468/06.03.2024 г. на ПлОС по гр. д. № 3

419/2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4