Решение № 4782 от 08.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4782 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20241100508892 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление от 11.07.2024г., намерило отражение в съобщение от същата дата, постановено по изпълнително дело № 20248500672 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. №850, съгласно регистъра на КЧСИ.

Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД поддържа, че обжалваното постановление, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, е незаконосъобразно. Твърди, че действията на процесуалния представител на взискателя се свеждат само до подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, без да са извършвани каквито и да е други действия за събиране на вземането. Счита също така, че претендираното адвокатско възнаграждение не е заплатено, а освен това е и прекомерно, като съдът не е обвързан от посочените размери в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, а следва да определи размерът му съобразно правната и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното релевира искане да бъде отменено постановлението на ЧСИ в частта за разноските от над 200 лева, поради прекомерност, съобразно действителната и фактическа сложност на защитата.

Взискателят А.Т., чрез процесуалния си представител адв. Т. е представил становище по жалбата, в което е посочено, че тя е неоснователна, защото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния установен в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а освен това с молбата за образуване на 1 изпълнителното производство не е осъществено упълномощаване по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да осъществява правомощията си посъбиране на вземането по свое усмотрение без надлежното искане от страна на взискателя. В молбата за образуване на изпълнителното производство именно пълномощникът на взискателя е определила и посочила какви изпълнителни способи да бъдат предприети спрямо длъжника за събиране на вземането.

Сочи, че в продължение на над 4 месеца от влизане в сила на осъдителното решение, застрахователят не е изплатил присъденото в полза на взискателя обезщетение, което е довело до необходимостта да бъде образувано изпълнително дело.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Бизов излага подробни съображения защо счита жалбата за неоснователна, които обаче не касаят процесния случай, а вероятно са такива, които се използват като шаблон.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на процесуалният му представител, като длъжникът счита, че възнаграждението за сумата от над 200 лева в прекомерно. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането, изготвено от ЧСИ за отказ да намали разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 8850 лв. на 200 лв. и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна.

Процесното изпълнително дело 20248500672 по описа на ЧСИ А.Б. е образувано по молба на взискателя А.Т., чрез адв. К. Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.07.2024г. по т.д. № 700/2024 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с който ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва от 09.10.2021 г. до окончателното плащане на обезщетението.

2

С молбата за образуване на изпълнителното дело освен, че е поискано образуване на делото, въз основа на приложения изпълнителен лист, е посочен изпълнителен способ – чрез налагане запор върху банкови сметка на длъжника. С нея не са възложени правомощия по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнителни, включително и за определяне на начина на изпълнение. В молбата е изложено искането освен присъденото обезщетение към задължението на длъжника да бъде прибавена и сумата от 8850 лв., която представлявала заплатено адвокатско възнаграждение.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2024 г., с който се установява, че за представителството и защитата по изпълнителното делото взискателят е заплатил на процесуалният му представител адв. Т. възнаграждение в размер на 2400 лв., а не 8850 лв.

Установява се, че с изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е включена сума за разноски за адвокатско възнаграждение от 8850 лева за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие по него, и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поканата е получена от ЗД „Бул Инс“ АД на 08.07.2024г. С молба от 09.07.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и е поискал възнаграждението да бъде намалено до 200 лева и съответно да се коригира начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Липсват приложени по делото доказателства, че дължимата сума по изпълнителното дело е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, както и след изтичането му, до датата на изпращане на делото в съда. Подобно твърдение не е релевирано и в самата жалба, подадена от ЗД„ Бул Инс“ АД.

С обжалваното постановление от 11.07.2024 г. ЧСИ А.Б. е отказал да намали поради прекомерност разноските за адвокатско възнаграждение, приети в производството от общо 8850 лева на 200 лв.

От данните по изпълнителното дело, както и изложеното в жалбата е видно, че застрахователят не е извършил плащане на присъденото в полза на взискателя обезщетение, поради което се е стигнало до образуване на процесното изпълнително дело. Видно е също така, че в дадения срок за доброволно плащане след получаване на поканата за доброволно изпълнение ЗД„Бул Инс“ АД не е заплатило сумите, за които е образувано изпълнителното производство, а е предпочело само да оспорва размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, без да заплати реално останалата част от задължението.

В Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че се дължи адвокатско възнаграждение както за образуване на изпълнително дело /чл. 10, т. 1/, така и за процесуално представителство и за извършване на действие с цел 3 удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2/.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително дело, а на основание чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания то се равнява на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба.

В разглеждания случай вземанията все още не са събрани чрез изпълнителния способ, посочен от взискателя още с молбата за образуване на делото и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, нито са заплатени доброволно. Поради това се налага извода, че поведението на длъжника предполага необходимостта, въпреки, че е застрахователно дружество, което би следвало да разполага със средства, за да заплаща задълженията си, за които е и осъдено, да се предприемат действия не само за образуване на производството, но и за удовлетворяване на паричното вземане. Според настоящия съд е незаконосъобразна практиката, действията по изпълнение да не бъдат извършвани своевременно поради това, че длъжникът оспорва размерът на разноските. В случая ЧСИ е следвало да наложи поискания запор и да събере принудително вземането за главница и лихви. Недобросъвестно е поведението на длъжник, който оспорва размерът на приетото адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, но не заплаща в срока за доброволно изпълнение задължението за главница и лихви. В подобни случаи се налага предприетите от взискателя действия в изпълнителното производство да не се свеждат само до подаването на молба за образуването му, а и до такива, насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения изпълнителен лист, какъвто е и настоящият случай. Затова в тежест на длъжника следва да се възложат разноските, както за образуване на делото, така и за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Определеното възнаграждение в размер на 8850 лв. не е съобразено с дължимите минимални размери по Наредбата, като в случая минималният му размер е 4930,18 лв., поради което, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, както и предвид това, че заплатеното от взискателя реално възнаграждение е в размер на 2400 лв., то определеното от ЧСИ такова в размер на 8850 лв. следва да бъде намалено до 2400 лв. Този размер съответства и на правната и фактическа сложност на делото, поради което няма основания за допълнителното му намаляване до сумата от 200 лв.

Затова обжалваното постановление е частично незаконосъобразно, поради което жалбата следва да бъде уважена относно намаляването на размера на адвокатското възнаграждение от 8850 лв. до 2400 лв., и отхвърлена относно искането за намаляване на възнаграждението в частта му от 2400 лв.

4 до 200 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото в настоящото производство, изчислени съразмерно с уважената част от жалбата му, които възлизат на 18,06 лв. за внесена държавна такса. Искането за присъждане в полза на жалбоподателя на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в минималния съобразно Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде оставено без уважение, защото не е представено доказателство за заплащането на такова, процесуалният представител на жалбоподателя не е предоставял безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 ЗА, нито е юрисконсулт, за да бъдат присъждани в полза на ЗД „Бул Инс“ АД подобни разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, ЧЖ, VI-A състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 11.07.2024г., намерило отражение в съобщение от същата дата, постановено по изпълнително дело №

20248500672 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. №850, съгласно регистъра на КЧСИ, с което е отхвърлено като неоснователно искането на длъжника за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 8850 лв. до 2400 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя - сумата от 2400 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ******* срещу Постановление от 11.07.2024г., намерило отражение в съобщение от същата дата, постановено по изпълнително дело № 20248500672 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. №850, съгласно регистъра на КЧСИ, с което е отхвърлено като неоснователно искането за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение от 2400 лв. до 200 лв.

ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН ********** да заплати на З Д „Бул Инс“ АД, ЕИК ******* сумата от 18,06 лв., представляваща разноски по делото.