Решение № 77 от 05.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Враца, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500114 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 1724/05.03.2026 г., подадена от „Бест Кепитъл България“ ЕАД (предишна фирма „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД), ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез юрк. В. Л., преупълномощена от З.Н. Д. – представляваща дружеството, против решение № 705/05.11.2025 г. постановено по гр.дело № 1506/2025г. на Районен съд-Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено, на осн. чл. 439 ГПК, че А. Е. Г., ЕГН **********, не дължи поради изтекла погасителна давност на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 2024232225, сумите: 2 962,29 лева главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-01188505 от 05.04.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2011 год., до окончателното изплащане на вземането, 1 236,28 лева - договорна лихва за периода от 20.08.2009 год. до 20.04.2011 год., 650,93 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., както и направените разноски 96,99 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 1 за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.11.2011 год. по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд – Оряхово и е осъдено дружеството да заплати на А. Е. Г. сумата 1 582,93 лева, представляваща разноски в производството, от които 198,07 лева - държавна такса и 1 384,86 лева адвокатски хонорар.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е в абсолютен противовес с практиката на Върховния касационен съд, което обосновава неговата неправилност и отмяната му на това основание.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че след 26.06.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност и погасителната давност е изтекла, като не е взел предвид всички изпълнителни действия, извършени в хода на образуваното производство.

Счита, че давността за процесното вземане е започнала да тече от датата на постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г., като след тази дата по изп. дело № 1047/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., впоследствие получило нов номер по описа на ЧСИ Найденов и по-късно преобразувано под № 158/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., са предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне давностния срок.

Като такива изпълнителни действия посочва депозирани молби на 13.06.2016 г. за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, на 05.10.2016г. за извършване на справка от НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 29.03.2018г. за справка от БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника; наложен запор през м. август 2018г. по банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка" АД, „Централна кооперативна банка" АД и „Юробанк България" АД; молба от 04.12.2020 г. до ЧСИ Ц.Н. /приел архива на ЧСИ Й./ с искане за извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запори върху откритото имущество.

Посочва, че неправилно районния съд е приел, че за доказване на тезата му, че след 26.05.2015 г. са извършвани изпълнителни действия по делото, не е представил никакви доказателства, тъй като с молбата за открито съдебно заседание с вх. № 15374/07.10.2025 на РС-Враца е приложил набор от доказателства, с които цели да докаже, че е бил активен в рамките на изпълнителното производство и регулярно е предприемал изпълни действия.

Изтъква, че РС-Враца не е съобразил обстоятелството, че запечатването на 2 служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ Ц.Н. е извършено на 03.07.2020г. и де факто по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, тъй като не е имало изпълнителен орган, към който взискателят би могъл да отправи искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята му и от процесуалната му активност причини. Твърди, че след прекратяването на изп. дело № 1047/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, през м. февруари 2025 г. по негова молба е образувано изпълнително дело № 158/2025г. при ЧСИ М.Н., рег. № 723, с район на действие - ОС – Враца и с молбата за образуване е поискано извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори, насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което е прекъснало погасителната давност за вземането. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Посочва, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. На 19.03.2025г. са изходирани запорни съобщения до няколко банки, както и запорно съобщение до работодател „Сънотех ПВ Сървисис" ЕООД. Моли съда, да отмени обжалваното решение на РС-Враца като неправилно и да отхвърли предявения от ищеца А. Е. Г. иск, като неоснователен и недоказан, както и да му присъди разноските, направени в настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение от 80.00 лв. на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал. 5 от ГПК на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия А. Е. Г., чрез пълномощника му адв. Ц. М. от АК - Враца, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на PC – Враца - за правилно и законосъобразно. Твърди, че от образуването на изпълнително дело № 1047/2012 г. на ЧСИ Й. до неговото прекратяване на 01.11.2023 г. са правени 3 периодично справки и извършвани действия, като последното извършено действие е запор на банкова сметка на длъжника от 20.08.2018 г. и не са ангажирани доказателства за други извършени изпълнителни действия от взискателя, поради което правилно PC - Враца е възприел, че към 28.02.2025г., когато е образувано ИД при ЧСИ Нелов, е изтекъл давностния срок за принудително изпълнение по приложения изпълнителен лист. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а решението на PC-Враца - в сила, като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от А. Е. Г., ЕГН **********, чрез адв. А.К., против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването по давност принудителното изпълнение сумата 2 962,29 лева - главница по договор за кредит от 05.04.2008 год., 1 236,28 лева - възнаградителна лихва, 650,93 лева - лихва за забава за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2011 год. до изплащане на вземането и разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.11.2011г. по ч.гр.дело № 781/2011г. по описа на РСОряхово и за събирането на които е образувано изп. дело № 158/2025 г. по описа на ЧСИ М.Н., рег. № 723 при КЧСИ.

В исковата молба ищецът А. Е. Г., твърди, че по силата на издадена заповед за изпълнение № 395/12.10.2011 год. и изпълнителен лист от 23.11.2011 год., издадени по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Оряхово е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД 4 следните суми: 2 962,29 лева - главница по договор за кредит от 05.04.2008 год., 1 236,28 лева - възнаградителна лихва, 650,93 лева - лихва за забава за периода от 18.09.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2011 год. до изплащане на вземането и разноски. Поддържа, че въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1047 по описа на ЧСИ В.Й. за 2012 год., по което от образуването му до неговото прекратяване на 01.11.2023 год. периодично били извършвани справки и изпълнителни действия, като последното такова било налагане на запор върху негова банкова сметка от 20.08.2018 год. Посочва, че по молба на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД от 28.02.2025 год. и въз основа на приложен към нея договор за цесия, за събиране на вземането по издадения по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Враца изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело под № 158 по описа на ЧСИ М.Н. за 2025 год., по което през месец март 2025г. е наложен запор на негова банкова сметка, по която получава трудовото си възнаграждение и от която е направен превод към съдебния изпълнител. Изтъква, че към момента на образуването на изпълнително дело № 158 по описа на ЧСИ М.Н. за 2025 год. вземането на взискателя по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Твърди, че независимо от това, че за времето от 13.03.2020 год. до 16.04.2020 год. давностен срок не е текъл във връзка с действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение от 13.03.2020 год. и за преодоляване на последиците, то същият е изтекъл на 22.09.2023 год., тъй като последното изпълнително действие по изпълнително дело № 147 по описа на ЧСИ В.Й. за 2012 год. е извършено на 20.08.2018 год. Поради това счита, че 5годишната давност, с която се погасява възможността за принудително събиране на вземания, установени с влязло в сила съдебно решение, е изтекла.

В срочно подаден отговор ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, гр. София оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 1047/2012 год. по описа на ЧСИ В.Й. и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист, издаден в производството по ч. гр. дело № 781/2011 год. по описа на Районен съд - Оряхово. Поддържа, че в периода след 26.06.2015 год. по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, които прекъсват действието на погасителната давност. Посочва, че на 22.04.2016 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент, и ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ответното дружество вземанията си по сключения с ищеца А.

Е. Г. договор за кредит № PLUS-01188505, както и че ищецът е уведомен за извършената цесия. Изтъква, че по изпълнително дело № 1047/2012 год. е депозирал молба за конституирането му като нов взискател, което действие също прекъсва течението на погасителната давност. Поддържа, че с молбата 5 си е поискал от съдебния изпълнител извършване на изпълнително действие опис на движими вещи, собственост на длъжника, което представлява валидно изпълнително действие. Твърди, че през месец март 2018 год. е входирал молба за справка в БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки с титуляр длъжника и през месец август 2018 год. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка" АД.