Решение № 99 от 13.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. В., 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело № 20261300500228 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника лександър И. М., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. В., ул. „Д*** против Решение № 39 от 03.04.2026 год., постановено по гр.д № 109/2026 г. по описа на Районен съд – Б..

С обжалваното решение въззивника в настоящата инстанция е осъден да заплаща на непълнолетните си деца С. А. М., родена на 20.01.2024 г., с ЕГН ********** и Д. А. М., роден на 16.12.2024 г., с ЕГН **********, и двамата чрез майката и законен представител Д.

П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „П***, издръжка за минало време - за периода 01.03.2025 г. - 31.12.2025 г. в размер на 1 531.70 евро - за детето С. А. М., родена на 20.01.2024 г., с ЕГН ********** и 1 531.70 евро - за детето Д. А. М., роден на 16.12.2024 г., с ЕГН **********, ведно със законната лихва, върху всяка една от главниците, считано от 27.01.2026 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на всяка една от двете главници , както и месечна издръжка в размер на 155.05 евро - на всяко едно от децата, платима до 5 - то число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от 27.01.2026 г. - датата на подаване на исковата молба до настъпване на законните причини за изменение или отмяна на така определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на РС - Б., държавна такса върху размера на пресъдената издръжка в размер на 569.08 евро - окончателна държавна 1 такса върху така присъдената издръжка, 2.56 евро - в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на съда за държавната такса, както и 2.56 евро - в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата, и 20.45 евро разноски по обезпечителното производство, да заплати разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

Първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила- на ответника не били връчени искова молба и доказателствата към нея , както и не бил призован за с.з. Поддържа се , че ответникът от 02.02.2026 г. се намира в затвора гр.В. и за решението бил узнал във връзка с ЧНД за групиране на наказания.

Иска се от съда да отмени решението. Представени са доказателства – препис от Определение от 15.04.2026 г. на БРС за групиране на наказанията, наложени на А. И. М.. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна. Оспорва се жалбата като неоснователна и се иска решението на БРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага се , че не са допуснати процесуалните нарушения, визирани във въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивника не се явява и не се представлява.

Вместо въззиваемата страна се явява адв. А. М., който моли да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на 2 искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни, поради следните съображения:

Единственият довод във въззивната жалба е твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нередовно призоваване и връчване на съдебни книжа, вследствие на което жалбоподателят бил лишен от право на защита. Тези твърдения са изцяло неоснователни.

Връчването на съдебните книжа е извършено редовно, съгласно чл. 46, ал. 1 от ГПК.

От приложените по делото доказателства е видно, че всички съдебни книжа - препис от исковата молба с приложенията, призовката за откритото съдебно заседание и препис от обжалваното решение - са връчени на посочения от ищците и потвърден по делото адрес на ответника: с. П., ул. „Д***. Връчването е осъществено чрез пълнолетен член на неговото домакинство - неговата майка, ПНП, която е била съгласна да приеме книжата със задължението да ги предаде. То е извършено, както следва:

Съобщението с препис от исковата молба е връчено на 04.02.2026 г.

Призовката за откритото съдебно заседание, насрочено за 31.03.2026 г., е връчена на 10.03.2026 г.

Препис от Решение № 39/03.04.2026 г. е връчен на 07.04.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ГПК, с получаването на съобщението от другото лице (в случая - майката на ответника) се смята, че връчването е извършено на адресата. Законът не поставя като условие за редовността на връчването фактическото предаване на книжата, а само поемането на задължение за това от страна на получателя. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, обективирана например в Решение № 37 от 20.03.2018 г. по гр. д. № 4401/2017 г., IV г. о. на ВКС, според което обстоятелството дали получателят по чл. 46 ГПК е имал фактическа възможност да уведоми адресата е правно ирелевантно за редовността на връчването.

Фактът, че ответникът е постъпил в затвора в гр. В. на 02.02.2026 г., не променя горните изводи. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.

3

Ответникът не е изпълнил това свое задължение. При неизпълнение, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Първоинстанционният съд е извършил редовно връчване на постоянния му адрес чрез пълнолетно лице сред домашните му.

Поради изложеното, поддържаното оплакване във въззивната жалба от въззивника А.

М. е неоснователно: не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на ответника. Неговото неучастие в процеса е резултат от собственото му процесуално бездействие и недобросъвестност.

Въззивната жалба е бланкетна. В нея липсват каквито и да било доводи по съществото на спора, а именно - относно задължението на бащата да заплаща издръжка на своите малолетни деца. Не се оспорват установените от първоинстанционния съд факти, че ответникът напълно се е дезинтересирал от децата си и не допринася по никакъв начин за тяхното отглеждане.

Съгласно чл. 269 от ГПК, по въпросите за правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При липса на конкретни оплаквания, съдът не дължи извършване на цялостна проверка на правилността на решението, а следи служебно единствено за неговата валидност, допустимост и за съответствието му с императивни материалноправни норми. Задължението на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца е безусловно и е уредено в чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс. Съдът правилно е определил размера на издръжката, като се е съобразил както с нуждите на децата, така и с ограничените възможности на бащата предвид изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“. Присъденият минимален размер от 155,05 евро месечно за всяко дете е съобразен с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Практиката на ВКС последователно приема, че задължението за издръжка съществува и при изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Освен това, искът за издръжка за минало време е уважен в съответствие с чл. 149 от СК - за една година преди предявяване на иска, и въз основа на събраните свидетелски показания.

По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК, поради което решението следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция.

На основание чл.78, ал.3 ГПК насрещната по жалбата страна има право на разноски.

На представителя на Д. П. И., в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 евро, предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената адвокатска работа, факта, че по настоящото дело е проведено едно единствено открито съдебно заседание, то присъденото възнаграждение е съответно на положения адвокатски труд.

4

По изложените съображения, В.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39 от 03.04.2026 год., постановено по гр.д № 109/2026 г. по описа на Районен съд – Б.

ОСЪЖДА А. И. М., с ЕГН **********, с адрес : с. П., общ. Р., обл. В., ул. „Д***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. М. от АК - С., личен номер **********, със служебен адрес : гр.

С., ул. „К***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро за настоящото въззивно производство по делото - на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5