Решение № 4483 от 11.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4483 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110105547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Д. К., ЕГН **********, действащ чрез адв. Й. А., срещу ЗАД "Д.Ж.З." АД, ЕИК ********, действащ чрез юрк. Н.К., пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 3 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, дръжка на задна дясна врата, предна дясна врата, заден десен калник и заден десен стоп на собствения му лек автомобил марка "***", с peг. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП, в гр. Варна по вина на водача на товарен автомобил марка "********" с peг. № * **** **, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2024 г. около 12:10 часа, в гр. В., ул. "****", посока бул. „**** ****“, М. К., управлявайки собствения си лек автомобил марка "***", с peг. № * **** **, бил блъснат от товарен автомобил марка "********" с peг. № * **** **, управляван от Т. И..

За възникналото ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП, предвид липсата на спор между участниците в ПТП, за това че виновен е водачът на т. а.

"********" с peг. № * **** **. Товарният автомобил на виновния водач бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица била действаща към датата на ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните увреждания по лекия автомобил на ищеца.

На 07.03.2024 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била образувана застрахователна преписка. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета, ведно със снимков материал.

В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 500.00 лева. Ищецът счита, че заплатеното 1 обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му лек автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 3 500.00 лева, от която следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обещетение в размер на 500.00 лева.

По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения остатък в размер на 3000.00 лева.

Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер.

Ответникът оспорва за процесното произшествие да е изключително виновен застрахования при него водач, както и стойността на твърдените от ищеца имуществени щети. Според ответника водачът на МПС марка „***“, модел „*** *“, peг. № * **** ** има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил на нерегулирано кръстовище, движел се е със скорост над разрешена максимална за пътния участък и не е спазил разпоредбите на чл. 47 и чл. 48 от ЗДвП, както и същият бил без включени фарове, с технически неизправно МПС. Излага, че по отношение на л.а. „***“, модел „*** *“, peг. № * **** ** е налице тотална щета.

По същество моли съда да остави без уважение предявения иск и да присъди в полза на ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски, като в условията на евентуалност се моли предявения иск да не бъде уважаван в пълния му претендиран размер, като се съобрази размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност и за съпричиняване с правно основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа предявения частичен иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Б. М., чрез която поддържа отговора на исковата молба. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ла. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, че застрахователната полица "ГО на автомобилистите" на товарен автомобил марка "********" с peг. № * **** ** е била със срок на действие от 30.12.2023 г. до 29.12.2024 г.; че е сключена с ответното дружество и е била действаща към датата на ПТП – 07.03.2024 г.; че застраховтаелят е бил уведеомен за събитието на 07.03.2024 г., който е направил оглед на автомобила и изготвил снимков материал.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че ищецът е собственик на л. а. марка „***“, модел „*** *”, рег. № * **** **.

По делото е ангажиран двустранен констативен протокол на л. 5, от който е видно, че л. а. "***", управляван от ищеца, се е движил по ул. "****" в посока ул. „**** ****“. В същия момент от дясната му страна от изход на градинка „***** *****“ на заден ход излиза товарен автомобил с рег. № * **** **, управляван от Т. И.. В резултат на това, че товарният автомобил не спира да пропусне движещия се лек автомобил по улица "****" настъпва процесното ПТП между двете ППС.

От приобщеното опис-заключение, съставено на 07.03.2024 г. от служител на ответния застраховател, е видно, че при оглед са констатирани следните увреждания по лекия автомобил на ищеца – задна дясна врата, която е за подмяна; дръжка на задна дясна врата, която също е за подмяна; предна дясна врата – за боя; заден десен калник – за боя и заден десен стоп – за подмяна.

Не се спори по делото, че в резултат на заведената щета ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер от 500.00 лева.

От ангажираното експертно заключение по назначената САвТЕ се установява, че общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 2 730.30 лева и включва цената на труда и материалите /с части втора употреба и 2 с нови части/. Средната пазарна цена на увредения автомобил по справка в * възлиза на 2 960.00 лева, а по Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на 3 388.00 лева. Според вещото лице, ако увреденият автомобил се ремонтира с нови части е налице тотална щета, ако се ремонтира с части втора употреба и един нормо час е 25.00 лева не е налице тотална щета, ако се спазва Методиката също не е налице тотална щета. В заключение обаче сочи, че може да се приеме, че в конкретния случай е налице т. нар. „тотална щета“ по отношение на л. а. марка „***“, модел „*** *“, рег. № * **** **. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водача на товарния автомобил Т. Й.ов И.. В показанията си свид. И. сочи, че през месец март 2024 г. е работил във фирма „***** ** *****“ на длъжност „шофьор-куриер“ на платени пратки. Управлявал товарен автомобил марка "********", който бил с падаща платформа, палетна, с който разнасял пратките до адресите на магазините. През месец март 2024 г. работил пробно – бил на три-четири дни, но тъй като не му харесала позицията впоследствие напуснал. Спомня си за процесното ПТП, като в този ден той е управлявал товарния автомобил. ПТП-то станало на пазарчето под Катедралата, докато карал на заден ход, излизайки от една уличка, на която се намирал строителен обект, тъй като нямало къде да паркира на ул. "****" и докато дава назад, управлявания от ищеца лек автомобил минал по ул. "****" и настъпило ПТП. Свид.

И. сочи, че не е видял ищеца, тъй като имал слаба видимост. Ударът настъпил между задната част на товарния автомобил и дясната страна на лекия автомобил. Повредите по лекия автомобил били по огледалото, двете врати и задният панел.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително че с поведението си ищецът е допринесъл за увреждането на лекия автомобил, доколкото е управлявал МПС в разрез с правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 500.00 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час; че ищецът е собственик на увереденото МПС; че за товарен автомобил „М...." с ДК № * **** ** е сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 500.00 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“.

Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, а именно че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия автомобил, се установяват по несъмнен начин от показанията на водача на товарния автомобил свид. И., които съдът кредитира като преки, незаинтересовани, последователни, вътрешно непротиворечиви. Свид. И. сочи, че щетите по лекия автомобил на ищеца след удара били в дясната му част и обхващали огледалото, двете врати и задния панел. Същите били в 3 резултат на процесното ПТП, което настъпило на ул. "****" при излизането на заден ход на товарния автомобил, който управлявал от уличката, която е перпендикулярна на ул. "****", като в този момент по главната улица се движел и увреденото МПС, което е в унисон с неоспорения двустранен констативен протокол за ПТП и опис-заключението по заведената щета още в деня на ПТП – 07.03.2024 г.

Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „*** *** *", а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно.

Пред съда е поставен за разрешаване и въпроса досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 500.00 лева, с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.