Определение № 2506 от 30.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2506 гр. София, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000500485 по описа за 2021 година

По делото е депозирана молба от КОНПИ/КПКОНПИ/ по чл.248, ал.1 от ГПК. В нея се твърди, че присъдените адвокатски възнаграждения на ответниците са прекомерни с оглед на извършените пред въззивния съд процесуални действия. От пет съдебни заседания само в едно от тях е приета икономическа експертиза. Възнагражденията са заплатени малко преди последното заседание на 13.02.2024г. Позовава се на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/22г., поради което поддържат искане за намаляване на разноските на ответниците. Присъденото адвокатско възнаграждение не е съразмерно и пропорционално на извършените пропорционални действия.

Счита, че определената държавна такса не се дължи от Комисията.

Затова моли съдя да измени решението си в частта на разноските като намали адвокатско възнаграждение, присъдено като разноски на ответниците, както и да отмени определената държавна такса, която КОНПИ да заплати.

В депозиран писмен отговор ответниците по молбата я оспорват и я считат за неоснователна. Молят да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира молбата за допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална 1 възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая е се искана изменение на съдебния акт в частта за разноските, присъдени на ответниците, поради което е без значение дали молителят е представил списък по чл.80 от ГПК. По отношение на разноските, отнасящи се до Комисията е необходимо тя да е депозирала списък по чл.80 от ГПК и такъв се намира по делото. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима.

На основание чл.78 от ГПК съдът определя разноските, които всяка една от страните по делото следва да понесе с оглед на изхода му- уважената и отхвърлена част от иска. Предвидена е възможност ответникът да претендира и получи разноски от ищеца при прекратяване на делото.

Ирелевантно е на какво основание е станало това- чл.232, чл.233 или поради недопустимост на предявения иск. Няма спор, че производството по предявените срещу Ив.Г., М. Д.- Б. и „Солари Елов дол“ ЕООД искове по е чл.74 от ЗОПДНПИ/отм/

Във въззивния съдебен акт за неоснователно е прието възражението на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК по отношение по на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците.

Неоснователно е искането в молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под присъдения размер на ответниците с оглед на извършените процесуални действия от страна на пълномощника им. В тази връзка жалбоподателят се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. В него е прието, че във връзка с предвиденото разрешение в националното право да не може да се договоря адвокатско възнаграждение между адвокат и клиент под минимума съдът следва да провери, с оглед на конкретните условия, дали прилагането на такава правна уредба действително отговаря на легитимните цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/21г., ВКС, II т.о./ е посочено, че не може да се приеме, че решението на СЕС позволява неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната 2 възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение. Решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Следва да се посочи, че легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. Сами по себе си определените минимални възнаграждения не могат да попречат на който и да е адвокат да предлага услуги с посредствено качество - високият качествен стандарт на професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила, служещи, включително за гарантиране на спазването на професионалната етика. /Опр.№ 107/12.04.2022г. по т.д. № 607/21г., ВКС, II т.о./ Размерът на адвокатското възнаграждение е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото, с факторите които могат да влияят на последнатазадължителна практика/ решения по чл.290 от ГПК или Тълкувателно решение/ по материалния спор. Делата, заведени по иск на КОНПИ имат фактическа и правна сложност поради големия брой писмени доказателства, провежданото съдебно дирене за установяване на твърдените от страните факти и възражения и в тази връзка ангажиране на доказателства- експертизи и свидетелски показания. Видно от делото е, че пред въззивния съд са проведени седем съдебни заседания, прието е заключение на икономическа експертиза като в разпита на вещото лице е участвал процесуалния представител на ответниците. Той е депозирал писмени бележки от тяхно 3 име. Вложените от него усилия за защита на техните права и интереси са значителни, поради което присъдените адвокатски възнаграждения като разноски за въззивното производство на всеки един от тях не са прекомерни.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение е и материалният интерес, който по настоящото дело е във висок размер.

Следва да се посочи, че правата на страните при прекомерно по размер претендирано адвокатско възнаграждение са гарантирани чрез разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и възможността, по изрично направено възражение, съдът да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което да заплати насрещната страна. Това не означава интервениране в сферата на отношенията между адвокат и клиент досежно размера на договореното между тях заплащане за предоставената правна помощ и съдействие.

Определянето на нов размер на възнаграждението на адвоката е свързано само с разноските в гражданския процес, които страните си дължат по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.

Разрешението в практиката на ВКС, че Комисията не дължи държавна такса в производства по гражданска конфискация, е било обосновано в старата съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД /отм./ с отсъствието в този закон на специални разпоредби за държавните такси. Във връзка с това разрешение е възприето становището, че Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.

В следващите по време: ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и сега действащия ЗОНПИ обаче, изрично законодателят е разписал норми за дължимост на държавните такси в производството, които се присъждат в зависимост от изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия момент съдебна практика, обективирана в: определение№2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. №1386/2024 г. на III г. о.; определение №4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д.№2782/2024 г. на III г. о.; определение №6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д.

№4863/2024 г. на III г. о.;определение №2510/23.05.2024 г. по ч. гр. д.

№1814/2024 г. на IV г. о.; определение №13/12.01.2021 г. поч. гр. д.

№3107/2020 г. на IV г. о.; определение №3785/29.07.2024 г. по ч. гр. д.

№2480/2024 г. на III г. о.; определение №1666/15.06.2023 г. по гр. д. №170/2023 4 г. на IV г. о.; решение №147/16.09.2019 г. по гр. д.№1998/2018 г. на IV г. о.; определение №148/15.01.2025 г. по ч. гр. д. №4847/2024 г. на III г. о.;определение №1083/06.03.2025 г. по ч. гр. д. №606/2025 г. на III г. о.; определение №1133/10.03.2025 г. по ч. гр. д. №666/2025 г. на III г. о. и др., според която КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В тази практика е разяснено, че Комисията е публично държавно учреждение, но вземането – предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по – висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. При този вид дела държавна такса не се събира предварително, а присъждането й е с оглед изхода на делото, т. е. при уважаване на иска тя ще се дължи от осъденото лице, а при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото ще се дължи от ищеца. / Опр. №1706/04.04.2025г. по ч.гр.д. № 624825г., ВКС, III г.о./

Това налага извод за неоснователност на молбата.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КОНПИ по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6