Решение № 314 от 09.11.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. ХАСКОВО, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500391 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ВЪЗЗИВНИКЪТ – В. А. В. е останал недоволен от

Решение № 211 от 18.04.2023 год., постановено по гр.д. № 1930 / 2012 год. по описа на Районен съд – Хасково, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Д. Т. Г. – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Д. Т. Г. против В. А. В. за осъждане на ответника да преустанови паркирането на МПС /автомобили и др./ в частите от поземлен имот с кадастрален идентификатор: *** по кадастралната карта на гр.***, които са на отстояние по-малко от три метра от всички ограждащи стени на жилищна сграда с идентификатор: СОС ***, и не са предназначени за паркиране.

1

Безспорно по делото е установено, че ищецът е собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, намиращ се на третия етаж в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр.***, с административен адрес на обекта – гр.***, с площ на обекта от 83.58 кв.м., с предназначение на обекта – жилище / апартамент, заедно с прилежащ склад № 1 с площ от 17.29 кв.м., в сутерена на сградата, ведно с 26.191 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 19.72 кв.м. и съответното право на строеж върху поземления имот. В подкрепа на това обстоятелство съдът цени приетия като писмено доказателство нотариален акт /НА/ № *** / 2021 год., обективиращ договор за покупко – продажба от 08.04.2021 год.

Като писмено доказателство по делото е приет и НА за покупко – продажба на недвижим имот с № *** от 17.12.2020 год., легитимиращ ответника като собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, намиращ се на втория етаж в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, с административен адрес на обекта – гр.***, с площ на обекта от 83.58 кв.м., с предназначение на обекта – жилище / апартамент, заедно с прилежащ склад № 3 с площ от 15.18 кв.м., в сутерена на сградата, ведно с 25.643 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 19.30 кв.м. и съответното право на строеж върху поземления имот, както и на ¼ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, с административен адрес на обекта – гр.***, с площ на целия имот от 167 кв.м., с разпределено ползване на място за паркиране на МПС – паркомясто № 3.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г. – син на ищеца се установява, че ползва закупеното от баща му жилище, описано по-горе. Твърди, че достъпът до сградата е затруднен от паркиралите в двора автомобили, между които трудно се минавало, особено в случаите, когато носел торби с покупки. Споделя, че ответникът е разчертал паркоместата, едно от които заявил, че ще ползва той или наемателя му. Многократно били водени разговори за това, че с разпределението на паркоместата се затруднява достъпа до входа на жилищната сграда, но ответникът отказвал всякакво съдействие за разрешаване на спора. Паркомястото се ползвало денонощно. При две спрели коли една до друга се минавало трудно.

Непосредствено пред входа на жилищната сграда, в която се намирали апартаментите им, нямало паркомясто, което да се ползва, поради наличието на стълби. В сградата имало четири апартамента, а пред нея били разчертани три маркоместа. На свидетеля Г. е предявена приетата като веществено доказателство снимка, находяща се на л.12 от делото, по отношение на която свидетелят е заявил, че затрудненията за достъпа до сградата са в резултат на използването на паркомястото, разчертано зад това пред входа на сградата, ползвано от ответника и от наемателя му, а другите две паркоместа, на които са паркирани два автомобила един зад друг, се ползвали от съседа му, който 2 имал жилище, разположено над неговото.

От заключението, представено по допуснатата техническа експертиза се установява, че входът на сградата, в която се намират жилищата на ищеца и на ответника е разположен на източната фасада, откъм вътрешния двор на имота. Вход от към уличната регулация, не бил осигурен. За да се стигне до входа на сградата, в имота се влизало от южната му страна – от към ул.***, като се преминавало през паркоместата.

Разчертаните паркоместа били ситуирани в югоизточната част на имота между сградата, регулационната граница с УПИ Х и ул.***. Действащата нормативна уредба не регламентирала минимални отстояния за разполагане на паркоместа от сградата. Съгласно одобрените строителни книжа били предвидени 4 бр. паркоместа. Паркомясто П3 било разположено непосредствено до сградата – без отстояние. Паркоместа П2 и П4 отстояли на 2.50 м. от източната фасада на сградата. Съгласно Наредба № РД – 02 – 20 – 2 от 20.12.2017 год. за планиране и проектиране на комуникационно – траспротнтата система на урбанизираните територии, минимално необходимата ширина при перпендикулярно паркиране е 2.50 м. Паркоместа П3 и П4 заемали в цялост петте метра, на които отстояла сградата от регулационната граница с УПИ Х. Одобреният проект не предвиждал пространство за преминаване извън очертанията на паркоместата.

Свободното пешеходно преминаване от улицата до входа на сградата била затруднено. В устния си доклад вещото лице посочва, че в цитираната по-горе Наредба няма изискване за това колко да е широка пошеходната зона покрай паркоместата, нито за отстоянието им от сградата.

При така установената по делото фактическа обстановка като неоснователни съдът намира изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение, по следните съображения: Неучастието на всички етажни собственици, притежаващи СОС, включително и в режим на съпружеска имуществена общност, не обосновава извод за недопустимост на иска, предвид това, че същите не са необходими, задължителни другари – обстоятелство, което да изисква съвместната им процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, образуван по иск с правно основание чл.109 от ЗС, пасивната легитимация на който се определя от изложените в исковата молба твърдения за лични неправомерни действия.

Разгледан по същество, негаторният иск се явява неоснователен, по следните съображения: Като безспорно съдът приема, че ищецът и ответникът са собственици на жилища - апартаменти в построената в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по КККР на гр.***, жилищна сграда, правото на собственост върху които са придобили от инвеститора и собственик на ПИ върху който е построена сградата – М.Д.Р., видно и от приложения по делото инвестиционен проект, с който е предвидено обособяването на четири паркоместа, разположението на които е показано на приложената по делото схема на паркиране /дендрологична схема като П1, П2, П3 и П4. Безспорно е и това, че ответникът по иска, предявен на основание чл.109 от ЗС, освен право на собственост върху СОС, ведно с 3

25.649 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 19.30 кв.м. и съответното право на строеж върху ПИ, е придобил от инвеститора и ¼ ид.ч. от ПИ, с разпределено ползване на мястото за паркиране на МПС – паркомясто - П3. Наличието на посочените по-горе фактически обстоятелства по отношение на които страните не спорят, включително и това, че ищецът не е придобил ид.ч. от ПИ, обосновава извод за това, че отношенията между ищеца и ответника се уреждат от разпоредбата на чл.64 от ЗС, както и от клаузата в договора за покупко – продажба от 17.12.2020 год., съгласно която ответникът е закупил и правото на ползване на земята, в рамките на очернатото паркомясто - П3, ведно с правото на собственост върху ид.ч. от ПИ. С придобиването на жилището при условията на инвестиционния проект, в изпълнение на който са обособени четирите паркоместа, ищецът се е съгласил със съществуването им в частта от ПИ около сградата, по отношение на които не е придобил права, което само по себе си обосновава извод на неоснователност на негаторния иск. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че възможността за паркиране на автомобил в ПИ, когато последният е собственост на друго лице, а не на ищеца, не е част от правото на собственост върху самостоятелния му обект или от правото на строеж върху имота, нито част от правото по чл.64 от ЗС на собственика на СОС в сграда в режим на етажна собственост, да ползва земята, тъй като няма отношение към ползването на жилището си по предназначение. Предвид събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. – посочен от ищеца за това, че площта на паркомясто – П1, разположена непосредствено пред входа на жилищната сграда не се използва по предназначение и върху нея не се паркират автомобили, доводите на ищеца, че правото му на пешеходно преминаване е затруднено от паркиралия на П3, автомобил – собственост на ищеца или на наемателя му, се явяват необосновани, доколкото това право – на преминаване в еднаква степен би се затруднило, както от ползването на П3, така и на останалите две паркоместа П4 и П2.

Ищецът е придобил само право на строеж върху ПИ, но не и правото да ползва предвидените в имота по инвестиционен проект паркоместа, като с ползването на едно от тях, ответникът по никакъв начин не ограничава правото на ищеца да ползва по предназначение притежавания от него апартамент в построената в ПИ, жилищна сграда.

От текста на разпоредбата на чл.109 от ЗС, съгласно който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са – неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 год. на ВКС по т.д.№ 4/2015 год., ОСГК, ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС – случай, в който попада разглеждания казус, предвид това, че с действията си ответникът не е създал пречки на ищеца за пълноценното ползване на 4 жилището си, ограничавайки пешеходния му достъп до входа на жилищната сграда, в която се намират жилищата на страните по делото, доколкото правото на строеж върху мястото, придобито от ищеца не може да бъде противопоставено на правото на собственост на ответника на ид.ч. от мястото, както и на правото му да ползва предвиденото по инвестиционнен проект паркомясто П3, отчитайки в тази насока и липса на законоустановен минимум за отстояние на паркомястото от жилищната сграда и предвидените и реализирани на място, паркоместа. От друга страна, събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. – син на ищеца, които следва да бъдат ценени и през призмата на чл.172 от ГПК, от които се установява, че достъпът до входа на жилищната сграда е затруднен с ползваното от ответника /наемателя му/ паркомясто – П3, в случаите, когато пренася багаж, не обосновават извод за това, че с ползването на П3 ответникът създава на ищеца пречки за ползване на ПИ, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС, отчитайки в тази насока и това, че ползването и на останалите две паркоместа – П2 и П4, допринасят в еднаква степен затруднения достъп за пешеходно преминаване от улицата до входа на сградата.

Фактически ползваната от ответника площ, очертана като паркомясто ПЗ, съгласно одобрен инвестиционен проект и одобрена схема за паркиране на автомобили отговаря на действително притежаваните от него права, придобити с договор за покупко – продажба от 17.12.2020 год., т.е липсва приобщаване на общи части на сградата към обект- индивидуална собственост на етажен собственик, непритежаващ право на собственост върху мястото, върху което е построена сградата.