Решение № 799 от 05.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100500859 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от ЕС на к-с „РИЧ 2“, с. Равда, *** с идентификатор № *** представлявана от Председателя на Управителния съвет Я.М.Л., ЕГН **********, чрез адвокат Димитър Батаков, срещу Решение № 260021 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 380/2020 г. по описа на PC- Несебър, в частта с която са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. с чл.38, ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.5, вр, с чл.51, ал.1 ЗУЕС, чл.422 ГПК, вр. с чл.38, ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.7, вр, с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Г. Е. Г., роден на **.**.19** г., гражданин на *** ***, постоянен адрес в Република България: с.*** комплекс *** етаж *, ап.*, Код по Булстат **********, че дължи на въззивната ЕС следните суми: сумата над уважения размер от 1 125,26 евро за неплатена част от вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2017-а година, до пълния претендиран размер от 1 243,46 евро, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., сумата в размер на 400 евро (четиристотин евро), представляваща такса управление и поддръжка, дължима за 2018-а година, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., сумата над уважения размер от 46,23 лева за неплатена част от вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2018-а година, до пълния претендиран размер от 176,88 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., и сумата в размер на 400 евро, представляваща такса управление и поддръжка, дължима 1 за 2019-а година, ведно със законната лихва считано от 24.10.2019г., за които суми е издадена Заповед № 547 от 21.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, като неоснователни.

Жалбоподателите излагат съображения, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Твърдят, че претендираните задължения били установени от влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост. Възражението, че ответникът Г-н Г. Е. Г. не бил пребивавал в имота си повече от 30 дни не било доказано, тъй като по делото били представени справки за потреблението на вода и електроенергия в имота на ответника, от които било видно, че имотът е ползван повече от тридесет дни за всяка от процесиите години. Също така твърдят, че Г. не бил подал уведомление съгласно ЗУЕС, че няма да пребивава на територията на комплекса и съответно липсвало основание да бъде освободен от таксата за поддръжка. Безспорно било това, че такса фонд „Ремонт“ се дължала независимо от пребиваването в комплекса. Твърдят, че за 2019г, по справки на МВР и съгласно получените справки за потреблението на вода и електроенергия в имотите на ответника, се доказвало, че същият е пребивавал повече от 30 дни в България и е ползвал имотите си повече от 30 дни.

Неправилно ответникът бил освободен от таксите само защото е подал уведомление до етажната собственост, че в даден период няма да ползва имота си. Молят за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове до пълния размер на вземанията. Претендират разноски и не сочат доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Поради смърт на ответника Г. Е. Г. на основание чл. 227 ГПК като въззиваем-ответник по делото е конституирана Л. Н. Г., родена на ********** г. гражданка на *** ***, паспорт ************, издаден от Отделението на вътрешните работи на район ******* град ******** на **.**.20** г.

Представено е пълномощно, видно от което Л. Н. Г. е упълномощила адв.

Марин Милев да я представлява пред настоящата съдебна инстанция.

Последният се е явил в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, като е заявил, че оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

Първоинстанционното решение в осъдителната част не е обжалвано, поради което в тази си част е влязло в сила.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстнационния съд е образувано по искова молба подадена от ЕС на к-с „РИЧ 2“, с. Равда, *** с 2 идентификатор № *** представлявана от Председателя на Управителния съвет Я.М.Л., ЕГН **********, чрез адвокат Димитър Батаков, срещу Г. Е. Г., роден на **.**.19** г., гражданин на *** ***, постоянен адрес в Република България: с.*** комплекс *** етаж *, ап.*, Код по Булстат **********.

Ищецът твърди, че ответникът Г. Е. Г., е собственик на недвижими имоти в комплекс “РИЧ 2”, село Равда с идентификатор *** по силата на нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ****/20**г. на нотариус Стоян Ангелов, а именно: 1) Самостоятелен обект в сграда ***, представляващ жилище, апартамент, с обща застроена площ от 101,13 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж, и 2) Самостоятелен обект в сграда ***, представляващ жилище, апартамент, с обща застроена площ от 98,33 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата и обектите. На 15.06.2016г. с решение на Общото събрание е прието всички етажни собственици да плащат такса поддръжка в размер на 6 евро на квадратен метър за всички самостоятелни обекти в сградата и фонд “Ремонт” 6 евро на квадратен метър за всички самостоятелни обекти в сградата, като таксите и вноските са определени за 2016-а и 2017-а години, а същите е следвало да бъдат заплатени съответно до 30.07.2016г. и до 31.12.2016г. От общо дължимите от ответника Г. такса и вноска за 2016г., а именно сумата в общ размер на 1 314,96 евро, той е заплатил 877 евро, като остава да дължи 437,96 евро, а от общо дължимите от него такса и вноска за 2017 – 1 314,96 евро, той е заплатил 71,50 евро, по който начин остава да дължи 1 243,46 евро. С друго решение на ОСЕС от 16.07.2018г. е прието всички етажни собственици да плащат такса поддръжка в размер на 200 евро за самостоятелен обект в сградата и фонд “Ремонт” съобразно идеалните им части в общите части на сградата, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата месечно за всички самостоятелни обекти.

Решението касае дължимите суми за 2018-а и 2019-а години, а сроковете за заплащането им са съответно за 2018г. – до 31.12.2017г. и за 2019г. – до 31.12.2018г. За двата притежавани от ответника жилищни имота същият дължи 400 евро – такса поддръжка за 2018г. и 90 евро за фонд “Ремонт” или общо сумата в размер на 490 евро. Същите суми ответникът дължи и за 2019г.

Той не е извършил никакви плащания, включително и след отправената му покана от Председателя на УС на ЕС. От страна на Етажната сбственост е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите от ответника суми в общ размер на 2 661,42 евро, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, а Етажната собственост – заявителят, е бил уведомен от заповедния съд, че заповедта да изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Г. дължи на Етажната собственост на комплекс “ РИЧ 2”, сумата в общ размер на 2 661,42 евро.

В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, на първо място се прави възражение, че не е избран Председател на УС на ЕС, и в 3 частност Л.Д. няма това качество, а решенията, взети на ОСЕС от 20.06.2019г., между които и това за избор на членове на УС на ЕС, са били отменени с решение на Несебърския районен съд. По същество на спора заявява, че претенцията на Етажната собственост е неоснователна, а като един от доводите за това възражение въвежда, че през периода 2016г. – 2019г. не е извършвана дейност по поддръжка и ремонт, които са необходими в сградата, причина за което е и отказа на други етажни собственици, които притежават значителна част от самостоятелните обекти в сградата, да заплащат дължимите от тях такси и вноски към Етажната собственост, но срещу тях не се предявяват съдебни претенции въпреки липсата на достатъчно средства в бюджета. От друга страна събраните средства, голяма част от които се превеждат по банкови сметки на отделни етажни собственици, не се разходват по предназначение, не се дава отчет и не се представя необходимата документация, с които да се оправдаят разходите. С влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че Г. е бил лишен от възможността да ползва общите части в Етажната собственост през 2017г. и 2018г. в резултат на признати противозаконни действия на етажния собственик и член на управителния съвет Д.К.К., изразяващи се в непредоставяне на чипове и ключове. Оспорва размера на претенциите като посочва, че действително събраните от етажните собственици такси и вноски за 2016г. и 2017г. са в размер на по 4 евро на кв. м. или по 8 евро общо за всяка от двете календарни години, а не по 12 евро. Неправилно е посочен размера на вноската във фонд “Ремонт” за 2018г. и 2019г.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледано във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, по отношение проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, чието разрешение е провокирало въззивниците да поискат преразглеждането им.

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Настоящата въззивна инстанция намира възражението на жалбоподателя – ищец за неосъществен фактически състав на чл. 51, ал. 2 4

ЗУЕС поради липса на писмено уведомление до ЕС, за неоснователно. В хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС законът не въвежда задължение за собствениците, ползвателите или обитателите за писмено уведомяване за своето отсъствие до управителя на ЕС. Такова задължение е въведено в чл.

51, ал. 3 ЗУЕС единствено за собственици, ползватели и обитатели, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година, тъй като по отношение на тях Общото събрание може да реши те да заплащат за времето на отсъствие 50% от разходите за управление и поддръжка на общите части, т. е. касае се за друга хипотеза извън процесния случай. Следва да се отбележи, че уведомление до управителя на ЕС не е поставено като част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като е достатъчно собственикът да обитава имота за не повече от 30 дни в една календарна година, което предполага трайно отсъствие и именно поради това законодателят не е предвидил като изискване уведомяване за отсъствието, което да е предпоставка за освобождаването му от заплащане на разходите по управлението и поддържането на общите части. Разпоредбата приравнява епизодичните или краткотрайни посещения в имота с отсъствие на ползване на общите части, а заплащането на разноски за поддържането и управлението им в хипотеза, при която не се използват, би довела до неоснователно обогатяване на ЕС за сметка на индивидуалния етажен собственик.