Решение № 119 от 08.05.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр. Добрич, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500864 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.рег.№ 20039 от 14.11.2023г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, изпратена по пощата на 09.11.2023г., подадена от „Български пощи“ ЕАД, гр. С., район ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК 121396123, срещу решение № 806 от 26.10.2023г. по гр.д.№ 1341/2023г. по описа на Районен съд – Добрич, с което, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Д.***, е признато за незаконосъобразно и е отменена заповед № 77, издадена от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. В., с която е прекратено трудовото правоотношение с М. Д. Т. на длъжност „*** (ПС I кат.)”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 23.05.2023г. и М. Д. Т. с ЕГН ********** е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „*** (ПС I кат.)”.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Жалбоподателят изразява несъгласие с приетото от съда, че уволнението е незаконно поради нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, както и че работодателят не е ангажирал никакви доказателства за законността на извършеното от него уволнение. Счита да е доказал законосъобразното упражняване на правото на подбор във връзка с оптимизация на персонала в дружеството, при спазване на изискванията на КТ и прилагане на „Система за определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции" и на Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в 1

„Български пощи" ЕАД. Неправилно съдът отменил заповедта за уволнение само на процесуално основание, без подробно да разгледа и обсъди спазването на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по същество – намаляване обема на работа, извършване на подбор, като последният следвало да се осъществи само в рамките на ПС Д.Ц., която е самостоятелна организационна единица в структурата и организацията на предприятието (единствена от първа категория на територията на ОПС Д.). Оспорва да е установено по делото, че ищцата страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 за болестите, при които работниците имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, с оглед само на представените амбулаторни листи от прегледи за извършени консултации на ищцата в периода 2014 - 2022г. В тях нямало анамнестични данни за диагностицирано състояние, обуславящо извод за заболяване - захарен диабет. В нарушение на материалния закон съдът не указал доказателствената тежест на представените от ищцата амбулаторни листи, а основал извода си на тях, без приети по делото резултати от изследвания, епикриза от проведено болнично лечение и без изслушване заключение на вещо лице. Съдът не отчел, че работодателят не е бил осведомен ищцата да страда от захарна болест. По силата на чл. 14, ал. 4 от КТД тя имала задължение да го уведомява за настъпили промени в здравословното си състояние. В трудовото й досие липсвали данни за ползване на болничен, както и медицински документи за временна нетрудоспособност във връзка с това заболяване. В съгласие с чл. 8, ал. 1 от КТ добросъвестността изисквала работник, който страда от заболяване, за което закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ важи, да уведоми за това работодателя при поискване на тази информация и да представи документи. Изтъква, че позоваването на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ от работник, който не е оказал съдействие на работодателя при установяване на заболяването, което има, представлява злоупотреба с права и санкцията за такава злоупотреба трябва да е отказ да се признае защита на правото, с което се злоупотребява. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

В отговор на жалбата въззиваемата страна М. Д. Т. счита същата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Изтъква, че работодателят не е твърдял по делото да е изискал информация за заболявания от ищцата, както и че едва във въззивната жалба е изложил твърдения, че тя умишлено не го е уведомила за заболяването си. Счита да е доказала, че страда от захарна болест с представените амбулаторни листи, чиято обвързваща доказателствена сила правилно е съобразена от районния съд. Изтъква и, че работодателят не е доказал по делото реално намаляване обема на работа в предприятието, засягащо пряко трудовата функция на ищцата. Настоява за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

2

Жалбата е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 от ГПК, с начало 26.10.2023г., когато е обявено решението, и край 09.11.2023г., в съответствие с чл. 62, ал. 2 от ГПК – изпратена е по пощата на 09.11.2023г.

Подадена е от страна по делото с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, допустима е и подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение служебно за валидност и допустимост, по правилността – в рамките на посоченото в жалбата; при липса на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Решението е валидно, постановено при надлежно упражнено право на иск, като по основателността на исковете въззивният съд приема за установено следното:

Районен съд – Добрич е сезиран с искова молба вх.№ 9641/31.05.2023г., с която М. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. Д.*** е предявила против „Български пощи“ ЕАД с ЕИК 121396123, гр. С., район ***, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението й, извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и да бъде отменена заповед № 77, издадена от Директора на Регионално управление „Български пощи“ гр. В.; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „***“ (ПС I категория) в ПС Д. Ц (Д.Ц.) в РУ „Североизточен регион /ОПС Д./ към „Български пощи“ ЕАД.

Незаконосъобразността на уволнението е обоснована с липса на действително намаление обема на работата, тъй като дейността продължавала да се извършва и работата на ищцата се изпълнявала от друг служител.

Издадената заповед била немотивирана, защото не сочела за какъв период от време се отнася намаляването на обема на работа и спрямо кой точно момент е направена съпоставката. Оспорено е извършването на подбор между всички служители на същата и сходни длъжности като заеманата от ищцата, като се твърди и липса на обективно съответствие на поставените оценки по приетите показатели с действителните качества на работниците. Ищцата се е позовала на нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ, изискваща предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство, предвид това, че била член на синдикалната организация на КНСБ при ответника.

Работодателят не спазил процедурата по чл. 11 от КТД и не изпълнил задължението си по чл. 15 от същия да предложи на ищцата друго работно място /длъжност/ в дружеството. Не спазил и разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т.

3 и ал. 2 от КТ – тъй като ищцата страда от захарен диабет (болест, включена в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ), той можел да прекрати трудовото й правоотношение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само 3 с предварително разрешение на инспекцията по труда, като вземе и мнението на трудово експертната лекарска комисия, което не било изпълнено.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че е налице реално намаление обема на работа и че е спазил изискванията за извършване на подбор с подробно развити съображения за спазване на Система за определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции /СОНЧП в ПС/, приета с решение от заседание на Съвета за социално сътрудничество /ССС/, както и приети Правила за осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи” ЕАД. В отговора са изложени и твърдения в обосноваване намаляването на обема на работата според показателите в раздел VІ на СОНЧП в ПС, с които се определя броя и числеността на персонала, пряко ангажиран с предоставяне на услуги на гише в пощенските станции. В предвидения от т. 11 от Правилата петдневен срок от получаване на уведомлението за извършения подбор (на 25.04.2023г.) ищцата имала право, но не подала възражение по резултата от подбора, който бил извършен по установени от работодателя критерии: образование и допълнителни квалификации свързани с длъжността; трудов стаж и професионален опит; компютърни умения; технологична дисциплина; качество на работа и умения за работа в екип. При спазване разпоредбите на чл. 333, ал. 4 вр. чл. 328 от КТ и чл. 17 от КТД бил съставен протокол от заседание на 10.03.2023г. с представител на Синдикална федерация на съобщенията към КНСБ за взето решение след прилагане на СОНЧП в ПС да се извърши подбор съгласно Правилата за длъжността „касиер-гише” в ПС Д.

Ц с указания при извършване на подбора да се спазват правилата за обективност, прозрачност и справедливост. В чл. 15 във вр. с чл. 9 от КТД била предвидена възможност при прекратяване на трудовите правоотношения с работници и служители на дружеството на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 от КТ да се спазват условията на чл. 9 от КТД, според който може, без да е задължително, да се предложи на подлежащите на уволнение заемане на свободни работни места. Ответникът не е оспорил, че не са изискани преди уволнението на ищцата предварително разрешение на инспекция на труда и мнението на ТЕЛК, но е заявил, че особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ при уволнението на ищцата не е приложима. Възразил е по приемането като писмени доказателства на представените с исковата молба амбулаторни листи, представляващи прегледи за извършени консултации на ищцата през периода 2014 - 2022г., тъй като в тях не се установява категорично, че лицето боледува от болест, определена в Наредба № 5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В тази връзка е изтъкнал и, че задължение на работниците и служителите било своевременно да уведомяват работодателя за настъпили промени в социалното си положение и здравно състояние на основание чл. 14, ал. 4 от КТД, което задължение ищцата не е изпълнила. Тя не е представила решение на ТЕЛК, с което да е определено, че попада в Наредба № 5, поради което хипотезата на чл. 333, ал. 2 от КТ била 4 неотносима.

В писмено становище с вх.№ 13377/27.07.2023г., подадено в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК, ищцата е посочила, че е представяла пред работодателя си медицински документи, от които било видно, че е болна от захарен диабет.

Същите обаче не били представяни с цел да се ползва закрила при уволнение, а при ползване на отпуск поради временна неработоспособност.

Работодателят бил запознат със заболяването й и по повод извършваните годишни медицински прегледи и изследвания на работещите от Служба за трудова медицина. Ищцата не била запозната със задължението си да уведомява работодателя си при промени в „социалното си положение и здравното си състояние“ , регламентирано в чл. 14, ал. 4 от КТД; с правилата за извършване на подбор, съгласно чл. 17, ал. 5 от КТД. Допълнително е навела твърдения, че работодателят допуснал смесване на процедурите за извършване на подбор при съкращаване на щата и при намаляване обема на работа, описани в чл. 18 от КТД, тъй като представените с отговора документи сочели, че е проведен подбор съгласно чл. 18, ал. 1 от КТД, т.е. при съкращаване на щат, а не за намаляване обема на работата, на каквото основание бил прекратен договорът на ищцата. Пояснено е наведеното в исковата молба възражение, че в подбора не са участвали всички работници и служители, изпълнявали същата или сходна с работата на ищцата дейност – неправилно в представения от ответника протокол № 2/25.04.2023г. за резултатите от подбора били включени само служители, работещи в ПС „Д.Ц.“ /Централна поща/, без служителите в останалите пощенски станции в града както и в пощенските станции в другите градове в областта.