Определение № 1879 от 10.07.2024, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1879 гр. С., 10.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102833 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на -, с която, против ответниците - и -, е предявен иск за допускане и извършване на съдебна делба на - -: -, и - - ---, в - -. За делбените имоти в исковата молба се твърди, че са оставени в наследство от -, починал на - г., който е общ наследодател на ответниците - - (-) и - (-), както и на -, която също била - на този наследодател и праводателка на ищеца. Поземленият имот бил придобит от наследодателя с д- - от - г., като след смъртта му всяка от неговите горепосочени наследници придобила по наследство от него по - идеална част от този имот. След това с два последователни нотариални акта от - г., наследницата -, първо дарила на ищеца - идеална част от наследените от нея от този й наследодател след смъртта му общо - идеални части от този -, а след това продала на ищеца останалите наследени от нея от същия наследодател - идеални части от същия имот. А процесният - бил закупен с от този наследодател с - - г., като ищецът предполагал, че това е станало по време на брака му с - - -. Поради това същият имот бил придобит от тях в режим на СИО, прекратена със смъртта му. Поради това същият наследодател оставил в наследство на - си горепосочени наследници полагащата му се при прекратяването на СИО - идеална част от този имот. С два последователни нотариални акта от - г., наследницата -, първо дарила на ищеца - идеална част от наследените от нея от този й наследодател - идеални части от този имот, а след това продала на ищеца останалите придобити по наследство от този й наследодател от нея - идеални части от същия имот.

След като се запозна с исковата молба, съдът намери, че предявеният с нея иск за делба е недопустим, тъй като за ищецът липсва активна процесуална легитимация да го предяви, поради което следва да върне исковата му молба, с която е предявен и прекрати образуваното за разглеждането й производство по делото, а мотивите за този правен извод са следните:

Трайна е практиката на ВКС, че когато на трето лице е прехвърлена идеална част от наследствен имот, какъвто е случая, в делбеното производство участва, като главна страна, наследникът-прехвърлител, а не третото лице – приобретател, което може да бъде само помагач (чл. 76 ЗН). Това следва от последиците на акта на разпореждане по чл. 76 ЗН, които 1 не се зачитат в отношенията на сънаследниците. Поради това, не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник, е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие (т.

1 от мотивите на ТР 1-2004-ОСГК). Поради това приобретателят не може да предяви срещу останалите наследници иск за делба на същия наследствен имот и да бъде главна страна – ищец в процеса, както е сторил ищецът. Такава страна, но ответна, той може да стане само ако бъде конституиран от съда във вече образувано по иск на някои от останалите наследници делбено производство за делба на същия наследствен имот, в което обаче е предявена, с иск или възражение, претенция по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителен спрямо останалите наследници на акта на разпореждане на праводателя му.

А това е така защото, в съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на неразпоредилият делът си сънаследник, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН, може да се упражни само в първата фаза на делбения процес - по арг. от чл. 279 ГПК (отм., сега – чл. 342 ГПК), под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм., сега – чл. 344, ал. 1 ГПК) следва със сила на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широк смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се извърши обаче такава между действителните съсобственици, ако е заявен иск по чл. 76 ЗН, като главна - надлежна страна в процеса, следва да участва сънаследникът - прехвърлител.

Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна (ответник) и необходим другар, но по иска за прогласяване на относителната недействителност, ако такъв е предявен в делбения процес. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи.

Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците.

Поради това не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател, актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права. Прехвърлителят - сънаследник ще отговаря тогава пред приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД (т. 1 ТР № 1-2004-ОСГК). Поради това правата на приобретателя по отношение на прехвърлителя - сънаследник са само да запази собствеността върху имота, 2 или да претендира по отношение на него права на съдебно отстранен въз основа на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата между сънаследниците, но не и да предяви срещу останалите сънаследници иск за делба на имота, защото е недопустим (в този смисъл и Р 35-2015-I г.о.).

Поради това и в случая, тъй като извършените от сънаследницата - горепосочени дарения и продажби на придобитите от нея по наследство от наследодателя -, починал на г., горепосочени идеални части от оставените от същия в наследство процесни делбени имоти, на ищеца, са непротивопоставими по право по чл. 76 ЗН на ответниците, като останали нейни сънаследници на същите имоти от същия им общ наследодател, тези прехвърляния не легитимират активно ищецът да предяви срещу тях предявеният по делото иск за делба на същите имоти. Касае се следователно до ненадлежна негова активна процесуална легитимация да предяви процесния иск за делба на тези имоти по делото, срещу останалите горепосочени наследници на оставалият ги в наследство наследодател, за която съдът следи служебно (чл. 101, ал. 1, изр. 1 и чл. 130 ГПК).

Тъй като за недействителността по чл. 76 ЗН е без значение дали разпоредителната сделка е възмездна (продажба, замяна, цесия и прочие) или безвъзмездна (дарение), то горепосоченият извод за недопустимост на предявените от ищеца искове за делба не се променя от обстоятелството, че праводателката му - му е дарила част от придобитите от нея по наследство идеални части от същите делбени имоти, а другата част му е продала след това. По въпроса дали е приложим чл. 76 ЗН към разпореждане, извършено от сънаследник, чрез дарение, в полза на трето, външно на съсобствеността лице, ВКС е дал положителен отговор. Според същия, съгласно приетото в задължителната практика на ВКС (т. 1 от ТР 12004-ОСГК на ВКС и Р № 187-2012-I г.о.), относително недействителни спрямо наследниците на основание чл. 76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове, или разпореждания между самите сънаследниците, за каквито изключения по делото няма данни - няма данни наследството да се изчерпва с един имот, нито всичките наследници на горепосочения наследодател да са се разпоредили с придобитите по наследство от същия идеални части от делбените имоти, нито пък горепосочените дарения и продажби да са между наследниците му, тъкмо напротив, осъществени са от горепосочената му наследница в полза на ищеца, който не е негов наследник (т. 1 от ТР № 72-1986-ОСГК на ВС и Р 70-2014-Ι г.о.). Следва да се посочи, че когато се касае за дарение (какъвто е случая с оглед процесните дарения), тези разпоредителни сделки не биха могли да се характеризират и като продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД. В този случай, дори и ако с имотите предмет на даренията, се изчерпва цялото наследство, не е налице изключението, предвидено в ТР 72-1985-ОСГК на ВС и в т. 1 от ТР 1-2004-ОСГК на ВКС (Р 187-2012-I г.о., Р 70-2014-Ι г.о.).

Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали процесният делбен - е 3 придобит от наследодателя - и - -, в режим на СИО, респективно дали поради това същият наследодател е оставил в наследство само придобитата с прекратяване на СИО - идеална част от този имот или целия имот. Действително чл. 76 ЗН е приложим само към актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. Поради това в случаите, в които наследодателят е бил съсобственик на вещта с трето лице или тя е била съпружеска имуществена общност между него и трето лице, чл. 76 ЗН не създава ограничение за съсобственика или преживелият съпруг да се разпореждат с притежаваните от тях права на собственост на лично основание. Но и при такава съсобственост, актът на разпореждане на сънаследник със сънаследствения му дял от съсобствената вещ в полза на лице ненаследник, е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН спрямо останалите наследници на първоначалния съсобственик на имота – наследодателят, който е оставил в наследство само идеална част от този имот (Р 70-2014-Ι г.о. и т. 2 ТР 72-1986-ОСГК). Поради това и в случая, тъй като именно сънаследницата - се е разпоредила в полза на ищеца, който не е наследник на наследодателя -, с придобитите от същата по наследство от последния идеални части от процесните два делбени имота, дори и процесният - да е бил СИО, прекратена със смъртта му, поради което този наследодател да е оставил в наследство само идеална част от него, то и тогава даренията и продажбите на наследените от същата му наследница - идеални части от същата оставена от него в наследство - идеална част от този имот – на ищеца, са относително недействителни по чл. 76 ЗН спрямо ответниците – които са останалите наследници на този наследодател.

Поради това тези относително недействителни спрямо тях дарения и продажби, не легитимират активно ищецът, като приобретател по тях, да предяви срещу същите ответници иск за делба и на този имот по делото.

Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуалноправна предпоставка обуславяща възникването и надлежното упражняване на правото на иск, която в случая не е налице за ищеца с оглед изложеното. А за наличието й съдът следи служебно.

Въпросът е принципен, поради което и предявеният по делото иск за делба се явява недопустим и делото следва да се прекрати. По аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи (чл. 130 ГПК). Понеже прекратяването на делото не е по спогодба, а поради недопустимост на предявения иск за делба, в тежест на ищеца ще следва да се възложи дължимата се за производството държавна такса в размер на 50 лева (чл. 9 ТДТКССГПК).