Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 03.02.2025, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 1460/2022
Вид
Решение № 45
Подписан
03.02.2025
В сила
04.04.2025
Състав
Петя Димитрова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ботевград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101460 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът - “*****” ЕOOД, гр. София твърди, че на 26.03.2012 г. между “*****” АД и ответницата Н. Д. Н. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 1899.00 лв., с годишен лихвен процент при сключването на договора 14,5 %.

Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и месечна застрахователна премия, в общ размер на 42.28 лв., с краен падеж на задължението 15.03.2018 г. Поддържа, че на 31.01.2018 г. “*****” АД цедирала на ищцовото дружество вземанията си към ответницата по процесния договор, като цесията е съобщена на последната.

Твърди, че непогасена главница е в размер на 1576.47 лв., като от нея се претендирали частично 1000 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. No 743/2022 г. по описа на РС – Ботевград. Предвид подадено от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът предявява иска за установяване на вземането си. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1000.00 лв. – главница, част от общата непогасена главница от 1576.47 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит от 26.03.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й погасяване. Претендира и присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Ответникът - Н. Д. Н. от гр. Ботевград в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни.

1

Оспорва наличието на каквото и да е правоотношение с ищцовото дружество, както и да й е съобщаван договор за цесия. Заявява, че твърдението, че задълженията по кредита станали изискуеми на 15.03.2018 г., се опровергава от представените доказателства. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Твърди и наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 743/2022 г. по описа на БРС, по заявление на ищеца от 18.04.2022 г., изпратено по куриер с дата 16.04.2022 г., съдът е издал заповед No 565/16.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит от 26.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 16.04.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й заплащане, както и сумата 25.00 лв. разноски по делото.

В предвидения за това срок ответникът е подал възражение в съда, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането му към ответника, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно от заверено копие на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.03.2012 г., със същия между “*****” АД от една страна, в качеството на кредитор и ответника Н. Д. Н., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит за покриване на потребителски нужди в размер на 1899.00 лв., със срок на издължаване 72 месеца, като погасяването на кредита се извършва на месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответна част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 39.96 лв. всяка, считано от 15.04.2012 г., на 15-то число на месеца, към които месечни погасителни вноски се прибавят и застрахователни премии в размер на 2.32 лв. месечно, при което общият размер на месечната погасителна вноска и на месечната застрахователна премия е 42.28 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитът се усвоява еднократно на 27.03.2012 г. по посочена в същия банкова сметка с титуляр кредитополучателят. В чл. 4 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя за плащане на договорна лихва върху редовната главница по кредита с променлив годишен лихвен процент, който се изчислява по посочен в чл.

4, ал. 1 от договора начин, и който към датата на сключване на договора е 7%, като олихвяване се извършва ежемесечно, при което общата дължима от кредитополучателя сума, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, е в размер на 2891.12 лв. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, при забава на плащането на главницата по кредита, просрочените суми се олихвяват с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия по договора лихвен процент. В чл. 15, ал. 4 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил да 2 уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, посочен в договора, както и при всяка последваща промяна на адреса си, като при неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.

Представено е и заверено копие на Погасителен план към процесния договор за кредит, генериран на 27.03.2012 г., съдържащ информация за всички погасителни вноски – падеж, размер на вноската, размер на задълженията по компоненти – главница, договорна лихва, застраховка и остатъчно задължение по главницата след всяка вноска.

Видно от заверено копие на Уведомление, със същото ***** е потвърдило наличието на подписан с ответника Н. Д. Н. договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит 500.00 лв., както и че банката ще преведе сумата от 369.00 лв. от одобрения кредитен лимит на **** за закупуване на LG KF 600. С уведомлението е удостоверено от служител на ****, че на клиента е предоставена посочената в него стока, като със същото е удостоверено и от страна на клиента – ответника Н. Д. Н., че е получил стоката, за което последният е положил подписа си.

Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., между “*****” АД и “*****” ООД е сключен договор, по силата на който “*****” АД, в качеството му на “цедент”, е прехвърлил възмездно на ищцовото дружество, в качеството му на “цесионер”, вземанията си към свои длъжници, подробно описани в Приложение No 1 към договора за цесия, срещу покупна цена, дължима от купувача и посочена в договора, като съгласно чл. 4.1 договорът влиза в сила от датата на подписването му от двете страни. Съгласно чл.

5.2 с подписването на договора страните се съгласяват, че цедентът дава съгласието си след плащане на цената по договора да подпише и подпечата уведомления до длъжниците за извършеното по силата на договора прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съгласно договора за цесия, приложенията към същия се считат неразделна част него.

Видно от заверено копие на Приложение No 3 към Договор за прехвърляне на вземания, сред описаните в него вземания от 31.01.2018 г. - Потвърждение за извършена цесия, със същото “*****” АД е потвърдило прехвърлянето на всички вземания, цедирани от банката на ***** ООД съгласно сключения Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., както и че банката е получила договорената цена за прехвърлените вземания, като вземанията по Приложение No 1 са прехвърлени от банката на ***** изцяло и заедно с всички техни принадлежности.

Представено е и заверено копие на Пълномощно от “*****” АД с нотариално заверени подписи от 31.01.2018 г., видно от което банката е упълномощила “*****” ООД да представлява упълномощителя при реализиране на вземанията, предмет на договора за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. и Приложение No 1 към същия, за което има право да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземания.

Видно от заверено копие на Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника от 31.01.2023 г., със същото от името на “*****” АД, чрез 3 пълномощника си “*****” ЕООД е направено уведомление до ответника Н. Д. Н. за прехвърляне на “*****” ЕООД на вземанията на “*****” АД към нея, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 26.03.2012 г., по силата на сключен между двете дружества договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г.

Уведомлението е подписано от ответника на дата 02.02.2023 г. за удостоверяване на обстоятелството, че е уведомена за прехвърляне на вземанията по потребителски кредит от 26.03.2012 г.

Представено е и заверено копие на Споразумение за разсрочване на парично задължение, видно от което на 31.01.2023 г. между ищеца “*****” ЕООД и ответника Н. Д. Н., в качеството на длъжник по посочени в същото договори, сред които и процесният договор с ***** от 26.03.2012 г., е постигнато споразумение, с което страните са се съгласили доброволно да уредят отношенията си във връзка с неизпълнено от страна на длъжника парично задължение към кредитора. Посочени са задълженията на длъжника, произтичащи от няколко договора, сред които договор за кредит от 26.03.2012 г., цедиран от цедента “*****” АД на цесионера “*****” ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г., като към 27.01.2023 г. задължението по него възлиза на стойност 3066.00 лв. Съгласно чл. 4 от споразумението, с подписването му длъжникът признава задълженията, описани в него, по основание и размер. В чл. 4, ал. 3 от споразумението е предвидено, че с подписването му длъжникът на основание чл. 113 от ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца към ответника, за което е издадена заповед No 950/30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2110/2021 г. по описа на РСБотевград. Съдът намира, че така предявения иск е частично основателен.

По делото категорично се установява от събраните доказателства и същото не е спорно, че между “*****” АД и ответника Н. Д. Н. е налице валидно сключен на 26.03.2012 г. договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който банката е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател, банков потребителски кредит в размер на 1899.00 лв., а последната се е задължила да погаси отпуснатия й кредит на 72 месечни анюитетни вноски в размер от по 42.28 лв., включващи главница и договорна лихва, както и месечни застрахователни премии, на 15-то число на съответния месец, с краен срок за погасяване на кредита до 15.03.2018 г.

Обстоятелството, че ответникът е усвоила изцяло отпуснатия й кредит по така сключения договор за потребителски кредит, не е оспорено от същата, поради което съдът приема за установено, че кредиторът е изпълнил договорното си задължение към ответника.

Ответникът не оспорва възникването на договорните правоотношения по посочения договор за кредит, сключени от нея с “*****” АД. Същата не представя доказателства да е погасила задълженията си по процесния договор за кредит в 4 претендирания размер, което обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест.

При това съдът намира за безспорно доказано, че за ответника, като страна по сключените с “*****” АД договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.03.2012 г. е възникнало задължение към “*****” АД за изплащане на претендираната сума от 1000.00 лв. - главница, представляваща част от предоставените й от дружеството в заем парични средства в размер на 1899.00, като към датата на прехвърляне на вземанията на “*****” EООД на 12.06.2014 г. вземанията на “*****” АД към ответника са в размер на посочените суми.