Решение № 1225 от 19.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330204105 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № ***, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на АЛАДИН ТРАНС ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.

Електронният фиш е издаден за това, че на 10.07.2020г. в 15:26 часа. е установено нарушение № *** с ППС ЛЕК АВТОМОБИЛ ТОЙОТА АЙГО с рег. № *** с обща техническа допустима максимална 1190, брой оси 2, 1 категория ППС: ЕВРО 5 в община Марица по път А-1 км 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.

Изискването за описание на нарушението от фактическа страна предполага в ЕФ по един ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието, като предвид правната квалификация на вмененото нарушение, спазването на това изискване по императивен път е налагало индивидуализиране по безпротиворечив начин на вида пътна такса, която според наказващия орган е била дължима и не е била заплатена от нарушителя.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“.

Същевременно в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен 2 срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Критериите дали за дадени МПС се дължи заплащане на винетна такса или на тол такса са комплексни и са изброени в чл. 10а и 10б от ЗП.

Установените от законодателя два вида пътни такси, които се дължат за ползване на републиканската пътна мрежа, при това с различно приложно поле, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в ЕФ да се посочи, кой от двата вида пътни такси (винетна или тол) е дължал да заплати жалбоподателят според наказващия орган и кой от тези два вида такси е останал невнесен.

Подобно посочване в ЕФ обаче липсва, като вида на дължимата пътна такса не е посочена нито словесно, нито цифрово чрез препращане към някоя от точките на чл. 10, ал.1 ЗП.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:

-от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект,

-а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в ЕФ фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие каква е действителната форма на изпълнителното деяние, извършено от наказания субект-дали невнасяне на тол такса или на винетна такса.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно 3 дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая надлежната форма на изпълнителното деяние/ единственото правомощие на съда е да отмени ЕФ.

В този смисъл е Решение на Административен съд-Пловдив по КАНД 56/2023г. с което е потвърдено решение на настоящия състав за отмяна на НП по идентични съображения.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗА ИЗТЕКЛА

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за погасяване на отговорността му по давност, следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност:

-преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида- обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл.

81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно4 наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК) . В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН);

-изпълнителка давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В случая, доколкото предмет на разглеждане е невлязъл в сила ЕФ за приложение на двугодишна изпълнителска давност по чл. 82 ЗАНН изобщо не може да се говори и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд С оглед направените по-горе уточнения, следва да се приеме, че жалбоподателят всъщност възразява за изтекла преследвателна давност.

В тази връзка следва да се съобрази, че Е Ф представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение нито сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

На общо основание обаче, доколкото налаганото наказание е глоба, следва да намери приложение обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК и абсолютната преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.

Че при ЕФ от установяване на нарушението до връчване на ЕФ тече 5 обикновената тригодишна давност е трайната практика на

Административен съд-Пловдив.

Така Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от 16.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100 от 09.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2345 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1347 от 30.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1288 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1671/16.10.2023 г. на Административен съд – Пловдив – ХХХI к.адм. дело № 1977 по описа на съда за 2023 г., Решение №1428/21.7.2022г. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, КАНД № 1359 по описа за 2022 г., Решение № 1631 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1864 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.

Предвид:

-легалната дефиниция на ЕФ, дадена в т. 63 от ДР на ЗДвП: " Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.“ и

-обстоятелството, че ЕФ се генерира автоматично от информационната система без да има конкретно физическо лице за негов издател следва да се приеме, че при ЕФ, издадени въз основа на заснето с АТСС нарушение моментите на заснемане на нарушението, откриване на нарушението и нарушителя и издаване на ЕФ съвпадат.

Така Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай нарушението е извършено и заснето на дата 10.07.2020, когато се счита за издаден и процесния ЕФ. До датата на връчването- 08.07.2024г. е изтекъл срок от 4 години, тоест тригодишната обикновена погасителна давност се явява изтекла и това се явява допълнително основание за отмяна на ЕФ.

6

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63Д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство.

Уговореният и заплатен размер от 300 лева е даже по-нисък на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.