Акт от 04.08.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1158

Варна, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 247 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.

118 от Кодекс за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от А.М.И. с ЕГН **********, чрез адв. Р.И. против Решение №2153-03-8/12.01.2023 г. издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП-Варна на НОИ.

Жалбоподателят посочва, че от м. 05.2020 г. не е полагал труд за работодателя си по допълнителен трудов договор с „Ч.и М.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Ц.М., със седалище и адрес на управление в гр.

Шумен, ***. Твърди се, че за три месеца не са му били изплащани трудовите възнаграждения, поради което е подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен. Впоследствие управителят на фирмата – осигурител е сменил адреса и седалището на управление. Сочи се, че в случая се касае за недоглеждане от негова страна, тъй като не е извършвал проверка относно прекратяване на трудовия договор с „Ч.и М.“ ООД. Твърди се, че неправилно административният орган е установил фактите и обстоятелствата при извършената на „Ч.и М.“ ООД проверка, тъй като в присъствените форми, издадени от дружеството-осигурител, данните не са отразени коректно. Жалбоподателят сочи, че на 24.01.2023 г. при извършена от него справка в ТД на НАП - Варна относно актуалното състояние на трудовите му договори е установил, че все още трудовото му правоотношение с „Ч. и М.“

ООД не е прекратено, поради което е предприел действия по едностранното му прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда. Въз основа на тези съображения отправя искане за отмяна на оспореното решение.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Варна, чрез главен юрисконсулт – Е.Л. оспорва жалбата, отправено е искане за отхвърлянето й.

Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага подробни съображения относно законосъобразността и съответствие с материалноправните разпоредби на оспореното решение.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между „Ч.и М.“ ООД – работодател и А.М.И. – изпълнител е сключен Трудов договор № 002/09.01.2020 г. съгласно който работникът е следвало да изпълнява длъжността техник, механик в „Ч.и М.“ ООД с работно време 1 час и трудово възнаграждение 80 лева месечно. Договорът е прекратен на 03.02.2023 г., видно от регистър на трудовите договори на жалбоподателя – л. 105. Подписана е длъжностна характеристика на 09.01.2020 г. от жалбоподателя.

От 18.06.2019 г. жалбоподателя е имал сключен трудов договор с „Елком - МД“ ООД, който не е прекратен и към момента – л.105.

Жалбоподателят е представил пред „Елком - МД“ ООД следните болнични листи:

№ Е20212129475 с период на временна неработоспособност от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г., включително;

№ Е20211965064 с период на временна неработоспособност от 11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., включително;

№ Е20213476694 с период на временна неработоспособност от 16.12.2021 г. – 14.01.2022 г., включително;

№ Е20213476783 с период на временна неработоспособност от 15.01.2022 г. – 13.02.2022 г.

№ Е20221757701 с период на временна неработоспособност от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г., включително

По посочените болнични листи на жалбоподателя са изплатени обезщетение в общ размер на 2972,23 лева, като от тази сума е извадена сумата от 84,66 лева, тъй като м.12.2021 г. в „Ч.и М.“ ООД са отразени от 20 работни дни от тях неплатен отпуск – 3 дни, който се равнява на 84,66 лева /3 х 28,22 лева/ - л.37 от адм. преписка. Поради това е определена сумата от 2887,55 лева за възстановяване. В този смисъл е становище от процесуални представител на ответника – л.103-104.

Въз основа на Сигнал с вх. № 1029-27-2183/12.08.2022 г. и Заповед № ЗР-5-03-01184379/23.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Ч.и М.“ ООД. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-01235353/11.11.2022 година. От М.Р. - старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Варна е установено, че лицето А.М.И. работи по трудов договор в „ЕЛКОМ-МД“ ООД с ЕИК *********, гр. Варна, като осигурителят е представил удостоверение Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ към Болничен лист: № Е20212129475 с период на временна неработоспособност от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г., включително; № Е20211965064 с период на временна неработоспособност от 11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., включително; № Е20213476694 с период на временна неработоспособност от 16.12.2021 г. – 14.01.2022 г., включително; № Е20213476783 с период на временна неработоспособност от 15.01.2022 г. – 13.02.2022 г. № Е20221757701 с период на временна неработоспособност от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г., включително. За периодите на временната неработоспособност на И. били изплатени обезщетения от фонд „Общо заболяване и майчинство“. От длъжностното лице при ТП на НОИ - Варна е констатирано, че лицето А.И. е осигурявано и от втори работодател, като за периодите на временна неработоспособност е упражнявал трудова дейност за „Ч.и М.“ ООД. В хода на проверката за периодите на болничните листи били събрани присъствени форми, разчетно-платежни ведомости и дневник за регистрирани болнични листове, в който не били вписани болнични листи на И.. Установено е, че в Електронния регистър на болничните листи и решенията по обжалването им са налични данни за издадени втори екземпляри на представените от А.И. болнични за периода от 28.10.2021 г. – 10.11.2021 г. и от 26.07.2022 г. – 28.08.2022 г. /л.

117 от делото/, но не били представени пред „Ч.и М.“ ООД. Тези установявания мотивирали длъжностното лице да даде заключение, че И. следва да възстанови получените от него обезщетения за временна нетрудоспособност. Въз основа на обективираните в констативния протокол факти и обстоятелства ръководителят на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване издал Разпореждане №РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г., с което е разпоредено А.М.И. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 02.11.2021 г. до 26.08.2022 г., в размер на 2 887,55 лв. – главница.

Разпореждането е връчено на 01.12.2022 г. лично от А.И..

С Жалба вх. № 1023-03-263/12.12.2022 г. /л.43/ постановеното разпореждане било оспорено в срок. Приемайки изцяло мотивите на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, директорът на ТП на НОИ – Варна е издал оспореното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил жалбата.

В съдебното производство са приети и приложени следните доказателства: с жалбата са представени банкови извлечения от сметката на жалбоподателя, болнични листи, епикризи, заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с „Ч.и М.“ ЕООД.

От страна на ответника е представена жалбата срещу постановеното Разпореждането за възстановяване на неоснователно получените обезщетения, трудовите договори, които жалбоподателят е сключил с „Транслоджистик България“ ООД и „Ч.и М.“ ООД, длъжностна характеристика за длъжността „механик“, на която е назначен А.И. в „Ч.и М.“ ООД, банковите извлечения от сметката на жалбоподателя, епикризи и болничните листи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на

17.01.2023 г., а жалбата е подадена на 27.01.2023 г., в законоустановения 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна – адресат на акта, поради което съдът намира жалба за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт.

Разпореждане № РВ-3-03-01237626/16.11.2022 г. е издадено от компетентен орган - ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Варна, съобразно чл.114, ал.3 от КСО.

Решение № 2153-03-8/12.01.2023 г., е издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, който съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО, вр. ал.1, т.2, б. „д“ от КСО е материално и териториално компетентен орган. Процесното решение е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 117, ал. 3 от КСО.

В разпореждането за възстановяване на неоснователно получени обезщетения за временна неработоспособност е посочено, че същото се издава на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО и в нарушение на чл.46, ал.3 от КСО на А.М.И. неоснователно са изплатени 2887,53 лева, представляваща парично обезщетение при нетрудова злополука, поради което е разпоредено жалбоподателя да възстанови добросъвестно полученото обезщетение при нетрудова злополуката за периода от 02.11.2021 г. до 26.08.2022 г. в размер на 2887,55 лева – главница. Жалбоподателят не оспорва изчисляването на сумата и не е възразил срещу справката от ответника – л.103-104, относно начина на изчисляване на сумата.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО предвижда, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. В настоящия случай нито от страна на ръководителя на контрол по разходите на ДОО, нито директорът на ТП на НОИ – Варна са посочили точно коя хипотези е налице. От мотивите също не може да се установи, в коя от трите точки на чл.114, ал.2 от КСО попада процесния случай. Допуснато е съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Основният спорен между страните въпрос е наличието на правоизключващия юридически факт, установен в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Съгласно посочената разпоредба парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Целта на законодателя е в случаите на възникване на съответния осигурителен риск, паричното обезщетение за временна неработоспособност да замести трудовото възнаграждение. Именно поради това законодателят е приел за недопустимо да се получава едновременно трудово възнаграждение и парично обезщетение за периода на временна неработоспособност.

Осигуряването възниква от деня, в който лица започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването , по арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО. Същият смисъл е залегнат и в легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ - §1, т.3 от ДР на КСО, според която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лице подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. При последователно тълкуване на посочените разпоредби се налага извод, че наличието на сключен трудов договор между търговското дружество и физическото лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето реално не упражнява трудова дейност в изпълнение на договора. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период.