Решение № 157 от 30.07.2024, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Сливница, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря М. В. И. като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100570 по описа за 2022 година

П. Г. И., ЕГН ********** и И. Г. Д., ЕГН **********, действащи чрез пълномощника си адвокат Я. А. - САК, са предявили срещу М. С. М., ЕГН **********, иск, с който молят да бъде признато в отношенията между тях, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство общо на 3/4 идеална част (или по 3/8 ид. част за всеки един от тях) от следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 1153 с площ от 1200 кв. м., находящ се в м. „Боркина падина" в строителния полигон на с. А., общ.

Сливница, обл. Софийска, при граници на имота: имот с пл. № 128, имот с пл.

№ 1036, имот с пл. № 1035 и улица с ок, ок-220, 195, заснет съгласно Скица на поземлен имот с № 15-928529-17.08.2022 г. на СГКК-СО като ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР на с. А., община С., област София, одобрени със Заповед № РД-18204/02.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. А., м. „Боркина Падина", площ от 1200 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), предходен идентификатор - няма, номер по предходен план - 1153, при съседи: имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ведно с построените в имота:

ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв м., заснета съгласно Скица на сграда № 15-928553-17.08.2022 г. на СГКК-СО като СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР на с. А., община С., област Софийска, одобрени със Заповед № РД-18204/02.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: с.

1

А., м. „Боркина падина“, площ от 72 кв. м., брой етажи - 2, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план няма, и ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 40 кв.м., заснета Съгласно Скица на сграда № 15-928540-17.08.2022 г. на СГКК-СО като СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР *** по КККР на с. А., община С., област София, одобрени със Заповед № РД-18204/02.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата - с.

А., м. „Боркина падина“, площ от 13 кв. м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение селскостопанска сграда, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма.

Ищците молят, на основание чл. 537, ал.2 ГПК, съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 184, том I, рег. № 1018, дело № 167/2014 г. на Нотариус Р. Г., с рег. № 486 в НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Сливница като Акт № 85, том 3, дело № 496/2014 г. до размера на притежаваната от А.П.М., ЕГН **********, 1/2 идеална част от процесния имот.

Представят писмени доказателства, правят доказателствени искания за изслушване на трима свидетели в режим на довеждане и задължаване на ответника да представи удостоверение за граждански брак. Претендират присъждане на сторените от тях разноски по делото.

Ответникът, М. С. М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Л. – САК, в срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, представя такъв, като изразява становището си, че бащата на съпруга й – П.М.Д. още приживе се е разпоредил неформално с имотите си, като на единствения си син и нейн съпруг дарил процесния имот. Твърди, че съпругът й заедно с баща си са строили жилищната сграда до степен на груб строеж. Поради влошеното здравословно състояние на П.М.Д. къщата била довършена от сина му – А.П.М., като баща му му е подарил имота, с условието той да се грижи за майка си и сестра си - М.. Твърди, че приживе, бащата на съпруга й му е дал процесното място, заедно с новопостроената сграда, в която живеели с него и сестра му М., с уговорката старата къща да остане за сестра му – Г.. Твърди, че по това време майката на ищците – В. Д.а, вече е била омъжена и е живеела в гр. Сливница, а след това със семейството й се преместили в гр. Б.. Сочи, че в началото на 90-те години имотът е заснет като имот с кадастрален № 1153 и в разписния лист като единствен собственик е записан А.П.М., като по това време са били живи родителите му. Твърди, че ищците никога не са владеели имота, нито са показвали по какъвто и да е начин, че се считат за негови собственици. Ответницата твърди, че е сключила граждански брак с АлА.М. през 2008 г., като живее с него от 2004 г. Излага, че за своенето на процесния имот още от началото на 90-те години от страна на съпруга й са знаели, както майката на ищците, така и останалите две сестри на съпруга й. Твърди, че давността върху имота в полза на съпруга й е изтекла още приживе на 2 наследодателите му. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК: всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Чрез предявения положителен установителен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху спорната недвижима вещ им принадлежи.

Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищците следва да установят обстоятелствата, на които основават своето право на собственост върху процесния имот – наследство. В настоящия случай е налице интерес от съдебно-потвърдително установяване правото на собственост на ищците върху спорния имот по отношение на ответника, тъй като последният се е сдобил с нотариален акт за собственост върху процесния имот.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 357/15.12.2021 г., издадено от Кметство – с. А., страните в настоящия процес са наследници по закон на П.М.Д. с ЕГН **********, починал на 30.07.1979 г.

Ищците твърдят, че процесният имот първоначално е бил собственост на техния дядо – П.М.Д. ЕГН **********,, като същият му е бил предоставен през 60-те години на миналия век за ползване от общината, тъй като е бил с многодетно семейство. След смъртта му имотът е наследен от неговата съпруга – С.А.Д., ЕГН ********** и четирите му деца, а именно: В. П. Д.а, ЕГН ********** /майка на ищците/, М. П.М., ЕГН **********, А.П.М., ЕГН ********** /съпруг на ответницата/ и Г. П.М., ЕГН **********. След последователната смърт на В., С., М. и Г., към 2012 г., когато почива и М., единствени наследници на имота остават двамата ищци, заедно притежаващи по наследство от майка си и лелите си ½ идеална част от имота, и техният вуйчо – А., притежаващ по наследство от баща си, майка си и сестрите си – също ½ идеална част от имота.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 184, том I, рег. № 1018, дело № 167/2014 г. на нотариус Р. Г., с район на действие РС-Сливница, вписана под № 486 в регистъра на НК, и постановление на същия нотариус от 28.04.2014 г., А.П.М., с ЕГН ********** /вуйчо на ищците и съпруг на ответницата/, е признат за собственик на процесния имот, заедно с построените в него сгради, на основание давностно владение. В постановлението на нотариуса, последната е отбелязала, че от показанията на разпитаните свидетели е установила, че молителят е собственик на имота на основание придобивна давност. Посочено е, че молителят е владял имота в продължение на повече от десет години.

Границите на имота никога не са били променяни. Вписано е, че към момента молителят владее имота в граници, в които го е владял и неговият баща.

Нотариусът отбелязва, че няма данни някой да пречи или оспорва 3 собствеността и владението на молителя върху него, като владението се изразява в ползване, поддържане на имота, плащане на данъците за същия.

Сочи, че молителят владее имота, описан в молбата-декларация добросъвестно и непрекъснато повече от десет години и имотът е усвоен от него при наличието на всички предпоставки.

По делото са представени скица на поземлен имот № 15928529/17.08.2022 г. за ПИ с идентификатор ***, скица на сграда № 15-928553/17.08.2022 г. /с идентификатор ***/ и скица на сграда № 15-928540/17.08.2022 г. /с идентификатор ***/, издадени от СГКК – Софийска област, като и в трите документа за единствен собственик е вписан А.П.М. /по данни от КРНИ/.

Видно от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, А.П.М. е декларирал процесния имот като свой собствен такъв, придобит по наследство на 20.11.2013 г.

По делото е представено и заверено копие от данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Р България по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 7902/23.05.1998 г., подадена от С.А.Д., от която е видно, че същата е декларирала процесния имот като наследствен - за нея и за четирите й деца /АлА.М., М. М., В. М. и Г. М./.

Видно от представеното по делото копие от разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. А., одобрен със заповед № 1825/1963 г. /лист 66 от делото/, като единствен собственик на имота е записан А.П.М..

Видно от показанията на доведените от ищцовата страна и разпитани по делото свидетели – П. Е., Н. В. и Н. В., къщата е била построена от наследодателя на страните – П.Д. и децата му. След смъртта му, в къщата са останали да живеят съпругата му С., заедно с дъщеря им М., която, макар и болна, е останала да се грижи за майка си. Свидетелите твърдят, че А. също е идвал понякога да се грижи за майка си, но е живеел в София – в апартамента на ответницата по делото и негова съпруга. Сочат, че А. е живял там до смъртта си. Според свидетелите, майката на ищците също не е живяла в процесния имот след построяването на къщата, тъй като с нейното семейство първо са живеели в къща в гр. Сливница, а впоследствие са се преместили да живеят в гр. Б.. Свидетелите твърдят, че не знаят за никакви уговорки между А. и родителите му, къщата и процесният имот да останат само за него, а друга къща, която са имали в с. А., където е живеела сестра им Г. – да остане за сестрите.

Свидетелят Николай Н., воден от ответната страна, живущ в съседство на процесния имот, твърди, че в имота са живеели А., сестра му М., майка им и баща им Павел, като след смъртта на последния, А. е продължил да се грижи за майка си и сестра си М., до тяхната смърт. Сочи, че майката на ищците и сестра на А. – В. се е омъжила и е живяла в гр. Б., а другата им сестра – Г. е живеела в друг имот, който са имали в центъра на с. А.. Свидетелства, че знае за уговорка А. да догледа майка си и сестра си М., а в замяна процесният имот да остане за него. Свидетелят Н. твърди, че А. е правил ремонти в процесния 4 имот преди 15-20 години, като не е чувал някой друг да има претенции за имота. Сочи, че в последните 10 години А. е живял с ответницата, като последните 2-3 зими са живеели в София, а през останалото време – в с. А..

Свидетелства, че ищците не са идвали в имота след смъртта на С. и М., както и че никой, освен А. и ответницата, не е идвал в имота през последните 15 години. Посочва, че А. е живял в имота до смъртта си, като сестра му М. е умряла 4-5 години преди него.

Свидетелката А. В. твърди, че в практиката й като адвокат, в кантората й в гр. Сливница, преди около десет години, са я посетили ищцата П. и вуйчо й А. /съпруг на ответницата/. Твърди, че същите са й обяснили родствената си връзка, както и че имат два имота в с. А., за които нямат нотариални актове.

Сочи, че за единия имот /находящ се в строителния полигон на селото и с построена в същия по-нова къща, чието строителство било започнато от бащата на А. и довършено от самия него/ са й представили разписен лист, в който било записано името на А., като са й казали, че майката и бащата на А. са се разбрали този имот да остане за А., с уговорката той да догледа баща си, майка си и болната си сестра, а другият имот, в който била по-старата къща, трябвало да остане за сестрите му. Свидетелката В. твърди, че въпросните лица са й оставили част от необходимите документи, като тя им е казала какви още документи трябва да набавят, за да бъдат извършени съответните обстоятелствени проверки и двамата да се снабдят с исканите нотариални актове за собственост. Впоследствие А. й занесъл необходимите документи във връзка с процесния имот, извършена била обстоятелствена проП.М.Д. от нотариус Р. Г. и същият бил признат за собственик на имота с по-новата къща /процесния/, а документите, оставени й от П. продължавали да стоят при нея.