Протокол № 2207 от 29.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2207 гр. Пазарджик, 21.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220101702 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:03 часа се явиха:

Ищецът А. А. се явява лично и с пълномощника си адв. С..

Не се явяват ответниците А. Г. и Е. Е.. За тях двамата се явява адв. К..

Явява се вещото лице инж. Г..

АДВ. С.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило заключението на допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза, което е депозирано от вещото лице Й. Д. Г. на дата 06.11.2024 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ се към изслушване на вещото лице Й. Д. Г..

На вещото лице със снета по делото самоличност се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. Й. Г.: – Представил съм допълнително заключение, което поддържам.

Аз имам една корекция, в констативно-съобразителната част, точка 1 четвърта, съм допуснал една техническа грешка, като номерът на нотариалният акт, който съм записал е грешен, а трябва да бъде № 66/10.04.2014 г. – това е на ответниците документът за собственост, просто съм ги объркал.

АДВ. С.: - Към този момент нямам въпроси към вещото лице.

Впоследствие може да възникнат.

АДВ. К.: – Аз имам въпроси, но първо, така, както е поставена задачата, някаква грешка е – не знам, казано е: „от точка три към уличната регулация на запад“, на мен ми се струва, че това е уличната регулация „на изток“.

В.Л. Й. Г.: - На изток е. Разглеждал съм ситуацията на изток, към улицата.

АДВ. К.: – За мен, е малко неясно съждението в заключителната част в точка първа и, респективно, точка втора, в която казвате, че Наредбата, по която се определят – чл. 18 тази Наредба, касае само кадастралната карта, но не и регулационните планове, тогава, когато регулацията не е приложена. Как да разбираме това – когато регулацията не е приложена, тази Наредба В.Л. Й. Г.: - Тази Наредба отразява съществуващите на място огради – по най-простия начин казано. Или взема имотните граници, като границите от кадастралния план на имотите, а не, на неприложена регулация.

АДВ. К.: – А Вие от къде правите извода, че регулацията не е приложена? Казвате в точка втора: „Защото не е заснета и отразена в кадастралната карта“. Това ли е критерият да се смята, че една регулация е приложена или не?

В.Л. Й. Г.: - Една регулация е приложена тогава, когато на местото по регулационния план има отложен елемент, което показва, че там е имотната граница по регулация – ограда, сграда, дори и двата имота да се отличават един от друг, че там е имотната им граница и тя съвпада с регулацията. Когато не съвпада, се отразява това, което е на място. Кадастралната карта на с. ** е започната да се работи съгласно договор КД – 1-26 от 03.08.2017 г., и е приключена 19-а година, като заповедта за издаване, вече, на скици е от 19.05.2020 г. Започва се с измервания, имам ако искате да Ви приложа, скици от Гугъл-а, извадки, където се вижда във времето 14-а, 16-а, 19-а, 21-а година, ситуацията между тези два имота господин съдия. Вие най-вероятно искате да 2 кажете, че е приложена, но аз определено казвам, че регулацията между двата имота и до момента не е приложена.

АДВ. К.: – В случай, че регулацията на място е приложена, в този участък, между точка три на изток към уличната регулация – ако приемем в хипотеза, ще действат ли тогава предвидените тези допустими отклонения в чл. 18 от Наредбата?

В.Л. Й. Г.: - Член 18 от Наредбата не касае отклонения от регулация.

Приложил съм го чл. 18, предполагам, че сте се запознали с него. Той касае точности, измервания.

АДВ. К.: – Тук има казано: От съществуващи материализирани граници на поземлените имоти. Ето в този член 18 – допустими стойности за урбанизирани територии, за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти.

В.Л. Й. Г.: - Да.

АДВ. К.: – В случай, че приемем, че ние имаме данни – материализирана там някаква ограда, има задача, в хипотеза да кажем, че оградата съвпада с регулационната линия от точка три към уличната. Следва ли да бъдат отчетени тези стойности като допустими отклонения?

В.Л. Й. Г.: – Биха били отчетени, ако когато е правена кадастралната карта се съобразява първо: дали оградата е обща, дали е на единия собственик, дали е на другия собственик дали е широка, всичко това се съобразява при изработване на кадастралната карта.

АДВ. К.: – Аз Ви задавам въпроса: Тези 2 квадрата и 28 стотни, които са разлика между ограда и регулационна линия от точка три на изток към уличната регулация, в хипотеза, в която имаме съвпадение – ако са искали да я нанесат точно, това в рамките на допустимите отклонения ли е?

В.Л. Й. Г.: – Тази хипотеза не е свързана с Наредба 5. Сега, колкото и да ми извивате ръцете, аз съм го описал, Наредба 5 се отнася за измервания, когато се изработва кадастралната карта.

СЪДЪТ, към вещото лице: - Ако предположим, че от точка три на изток е приложена регулацията, и което е основание, вече регулационната линия да бъде нанесена в кадастралната карта като имотна граница – тези 2,28 квадрата, по някакъв начин явяват ли се отклонение между приетата вече за имотна 3 граница регулационна линия и това, което действително е на место построено?

В.Л. Й. Г.: – Точно това казва чл. 18, че има допустимости при измерванията, както и директните преки геодезически измервания по закон могат да съгрешат до 30 см. в точка, и ако сложим една линейна дължина стават много метри, но това е допуск. Тук го няма допускът – тук въобще не става въпрос за измервания по кадастрална карта. Регулацията е една имагинерна линия, която или е приложена или не е приложена. В случая, между имотите, след като е закупен 14-а година имотът, до момента регулация не е приложена. Ако е било оградено преди 10 години, тогава е щяло да бъде отразено в кадастралната карта. Хипотетично, съществува такова понятие за непълнота или грешка в кадастралната карта. Такова беше предадено до Общината и не беше прието от службата по кадастъра.

Аз Ви казвам, такава беше приложена от инж. ** и беше отхвърлена от службата по Кадастъра Пазарджик.

Имало е инициатива за поправка на кадастралната карта, като имотната граница между имотите на изток от точка 3, бъде изместена по съществуващата на место ограда, но този проект не е приет за изпълнение.

Тези 2,28 м. – те са неприложим фактор за случая дори и да се приеме, че имотната граница трябва да мине по оградата.

АДВ. К.: – Вие работите в Кадастъра, нали?

В.Л. Й. Г.: – 20 години и повече.

АДВ. К.: – Правите ли разлика между внасяне на проекти за изменение на кадастралната карта, производство, по което е спряно при наличие на материално-правен спор в съда, и отказ за одобряване на исканото изменение?

В.Л. Й. Г.: – Отказано е изменението, във връзка с това, че някой е обжалвал този проект.

АДВ. К.: - Нямам други въпроси.

АДВ. С.: – Въпросът ми е оградата кога е заснета или се появява в кадастъра?

В.Л. Й. Г.: – 16-а година няма сграда, няма ограда. Купено е 14-а. 18-а година се появява сграда, няма ограда.

АДВ. С.: - Тази масивната ограда кога се появява на тези снимки?

4

В.Л. Й. Г.: – След 19-та година.

Когато е правена кадастралната карта телената ограда е отразена, и сега, ще Ви покажа и скица, която показва, че там има паянтова ограда.

Имало е, и сега скицата е така – сега ще Ви покажа една скица.

По черната линия е нанесена в кадастралната карта.

Тази паянтовата ограда в този участък към момента на изработването на кадастралната карта е съществувала и е отразена като имотна граница между двата имота – паянтовата ограда, при това е съществувала и е отразена в картата като паянтова, само да намеря скицата.

Ето, синьото е елемент от границата между двата имота, и е отразена паянова ограда, собственост на имота от юг – това е в кадастралната карта към момента.

В кадастралната карта към момента е отразена паянтова ограда, която съвпада с имотната граница по кадастралната карта. По цялата дължина между двата имота е отразена паянтова ограда, и по нея е поставена имотната граница в кадастралната карта – това показва скицата, това показва кадастралната карта.

СЪДЪТ към вещото лице: - В кадастралната карта отразено ли е някъде, че имотната граница е точно по паянтовата ограда?

В.Л. Й. Г.: – Това, ако изкараме сега скица, това синьото ще бъде черно, и това е имотната граница. Не го пише, това графично излиза, това е цифровият модел, който като се изкара скица излиза графично това и дава площи и собственост, но не пише, че това е паянтова ограда, знакът показва, че това е паянтова ограда.

Ето го той се вижда знакът – тези стрелкички показват, че оградата е паянтова, когато е правоъгълниче е масивна. По знакът на скицата – това са тези стрелкички, които са от юг, и те показват, че там на место, където ги има, границата е материализирана с паянтова ограда. Точно тези стрелкички го показват. За тази скица не е ставало въпрос за нея, не съм я давал, защото сега стана въпрос за тази ограда, затова. Представям я тази скица, може да я приложите към допълнителното заключение.

Тези стрелкички са знак за паянтова ограда, съществувала към момента на кадастралното заснемане на имотите.