Присъда № 1 от 17.01.2023, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 1/17.01.2023 г. по НОХД № 7/2023 г. по описа на РС-Исперих

Районна прокуратура – Исперих е обвинила:

А. Д. А., ЕГН: ********** в това, че на 30.12.2022 г. в гр. Исперих, обл.

Разград, управлявал моторно превозно средство –лек автомобил „Мерцедес с 350 Блутек“, с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,56 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ- 0018, след като е осъден с влязла в сила присъда – Споразумение №93/27.05.2010г. по НОХД №101/2010г. на РС-Д., влязло в сила на 27.05.2010г., за деянието по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

Подсъдимият в производство за предварително изслушване на страните по реда на чл.370 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти при водене на съкратено съдебно следствие. Съжалява за постъпката си.

Представителят на РП-Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на съответните наказания, като се отчитат смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и се приложи разпоредбата на чл. 58а НК.

Защитата в лицето на адв.Е. К. от АК - Разград не оспорва факта на извършеното от подзащитния й деяние, но оспорва правната му квалификация. Счита, че по отношение на подсъдимият са налице предпоставките на абсолютната реабилитация по чл. 88а НК и в този смисъл към момента на процесното деяние същият е неосъждан, поради което неправилно му е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 2 НК, вместо по чл.

343б, ал. 1 НК. Моли да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение и да бъде признат за виновен за деянието по чл. 343б, ал. 1, като се определи наказанието при условията на чл. 58а НК.

При водено съкратено съдебно следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът ползвайки самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.

Подсъдимият А. Д. А. е роден на 11.08.1991 г. в гр.Д., обл.С., живущ в гр.

В., български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан (реабилитиран).

Подс.А. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС.

На 30.12.2022 г. около 00.40 ч. подсъдимият управлявал лек автомобил „Мерцедес с 350 Блутек“, с рег.№ ** **** **, в гр.Исперих, обл.Разград по ул.“Лудогорие“, а в последствие и по ул.“Христо Ботев“, където до дом № 38 бил спрян за проверка от полицейски екип, състоящ се от свидетелите И. И. и Д. Д.. В хода на проверката св.И. И. решил да изпробва водача за алкохол и наркотични вещества, но тъй като съответните технически средства били в сградата на РУ – Исперих, го поканил да ги последва. При извършената проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ- 0018 цифровата индикация отчела 1.56 промила алкохол в издишания от водача А..

На подсъдимия бил издаден талони за медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба. Бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП – Исперих, но и там отказал да му бъде извършено кръвно изследване. За установеното нарушение на подсъдимия бил съставен

АУАН, а в

1 последствие започнало и досъдебно производство.

Видно е от приложената справка за съдимост, че подс.А. е осъждан четири пъти: по НОХД № 161/2008 г. по описа на РС – Д. със Споразумение № 136/09.09.2008 г., влязло в сила на същата дата, за извършено на 10.08.2008 г. деяние по чл. 194, ал. 1 НК, му е наложено наказание „Пробация“, което е изтърпяно на 26.06.2009 г.; по НОХД № 1/20 10 г. по описа на РС – Д. със Споразумение № 2/12.01.2010 г., влязло в сила на същата дата, за извършено н а 19.11.2009 г. деяние по чл. 343в, ал. 2 НК, му е наложено наказание „Пробация“, което е изтърпяно на 10.08.2010 г.; по НОХД № 1 01/2010 г. по описа на РС – Д. със Споразумение № 93/27.05.2010 г., влязло в сила на същата дата, за извършено на 07.05.2010 г. деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода “ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца; по НОХД № 75/2010 г. по описа на РС – Д. с Присъда № 84/20.05.2010 г., влязл а в сила на 05.06.2010 г. , за извършено в периода декември 2009 г- 12.02.2010 г. деяние по чл. 195, ал. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години.

Така изложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като покриват изцяло обстоятелствата, възприети от обвинението. Обясненията на подсъдимия и показанията на всички разпитани по делото свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от съставите на престъпленията - времето на тяхното осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, обектът на посегателство и авторството. Свидетелските показания кореспондират и с представените по делото писмени доказателства – постановление на привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, биографична справка, 1 бр. АУАН, свидетелство за съдимост, справка от регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, справка от техническите средства за отчитане на алкохол, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, заповед за задържане и др.

Единственият спорен момент в настоящото производство според подсъдимия и неговия защитник е относно правната квалификация на извършеното деяние. Защитата не отрича, че подс.А. действително е нарушил правните норми и е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.56 промила. Основното възражение се свежда до неправилното според подсъдимия приемане от страна на прокуратурата, че са налице предпоставките и на разпоредбата по чл. 343б, ал. 2 НК, а именно – осъждане с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1 към момента на извършване на процесното деяние.

Настоящият съдебен състав счита, че възражението на защитата е основателно. Установява се от приложената справка за съдимост, че подс.А. действително е осъден с влязло в сила на 27.05.2010 г. Споразумение № 93 от същата дата по НОХД № 101/2010 г. по описа на РС – Д. за деяние по чл.

343б, ал. 1 НК. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което е отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 2 години е изтърпяно на 27.05.2010 г., с изтичане на изпитателния срок. Тъй като подсъдимият в периода 09.09.2008 г. – 27.05.2010 г. е осъждан общо четири пъти, като за нито едно от тези осъждания не е настъпила реабилитация по право по реда на чл. 86 НК, следва да се прецени дали са настъпили предпоставките за абсолютната реабилитация по чл. 88а НК. За да се приложи реабилитацията на чл. 88а ал. 1 НК следва да са налице следните предпоставки: да е изтърпяно наложеното наказание, от изтърпяването му да е изминал срок, равен на този по чл. 82,а л. 1 НК и в този срок осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Ал. 4 уточнява, че когато осъжданията са за две и повече престъпления, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

В настоящия случай за първите две осъждания са налице данни, че наказанията са изтърпяни съответно на 26.06.2009 г. и на 10.08.2010 г. Тъй като наложените наказания са „пробация“, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, срокът по чл. 88а, ал. 1 НК е две години и започва да тече от 10.08.2010 г. и изтича през 2012 г.

Наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 101/2010 г. на РС – Д., е изтърпяно на 27.05.2013 г., а по НОХД № 75/2010 г. на РС – Д. – на 05.06.2013 г. – и по двете с изтичането на изпитателния срок по чл. 66 НК.

Срокът по чл. 88а, ал. 1 НК започва да тече съответно от 27.05.2010 г. по НОХД № 101/2010 г. и от 05.06.2010 г. по НОХД № 75/2010 г., като и за двете осъждания срокът е 5 години (чл. 82, ал. 1, т. 4 НК) и изтича на съответните дати през 2018 г.

В тези срокове, видно от справката за съдимост, подс.А. не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

В тази връзка съдът не споделя развитите от прокурора доводи, че давността за реабилитация по смисъла на чл. 88а НК за двете последни осъждания изтичала през 2026 г. Сроковете, предвидени в чл. 88а НК текат за всяко едно осъждане един след друг, т.е. първо следва да се изтърпи изпитателния срок на условното осъждане (чл. 88а , ал. 3 НК), след което да изтече и срока по чл. 88а, ал. 1, във вр. с чл. 82, ал. 1 НК. Това обаче не означава, както приема прокурора, че първо следва да изтекат сроковете за едното осъждане и след това да започнат да текат сроковете за другото осъждане. Действително в случая деянията по НОХД № 101/2010 г. и НОХД № 75/2010 г. са извършени в реална съвкупност, но поради неясна причина прокуратурата не е поискала и съответно съдът не е извършил комулация по двете присъди. Неизпълнението на задължението на държавен орган, вменено му със закон обаче, не следва да води до утежняването на положението на осъдения в смисъла, в който пледира прокурора – последователно изтичане на изпитателния срок по НОХД № 101/2010г. (2013 г.), на изпитателния срок по НОХД № 75/2010 г. (2016 г) и едва след това последователно изтичане на два 5-годишни срока по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК (2026 г.). Подобно тълкуване на закона не се следва от съдържанието на нормата на чл. 88 НК, която не предвижда такова „последователно“ изтичане на сроковете. Напротив, изрично е предвидено, че срока по чл. 82, ал. 1 НК започва да тече от изтърпяването на наказанието. Т.е. дори и да се приеме тезата на прокурора, че поради липса на комулация наказанията по НОХД № 101/2010г. и НОХД № 75/2010 г. следва да се търпят отделно, изпитателният срок по чл. 66 НК за 3 присъдата по НОХД № 101/2010г. изтича на 27.05.2013 г. и от този момент започва да тече 5-годишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК , който изтича на на 27.05.2018 г. Същевременно изпитателният срок по НОХД № 75/2010 г. започва да тече на 27.05.2013 г. и изтича на 27.05.2016 г., като от този момент започва да тече 5-годишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, който изтича на 27.05.2021 г. И в двата срока подс.А. не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

В обобщение се налага извода, че към датата на извършване на процесното деяние подс.А. е бил реабилитиран на основание чл. 88а НК и поради тази причина не е налице един от елементите на обективния състав на деянието по чл. 343б, ал. 2 НК – наличие на осъждане с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1. При това положение деянието, за което е повдигнато първоначалното обвинение, е несъставомерно, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан.

Същевременно по делото се събраха категорични доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, в какъвто смисъл са и признанията на дееца. Установи се, че на процесната дата подс.А. е управлявал моторно превозно средство –лек автомобил „Мерцедес с 350 Блутек“, с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,56 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ- 0018.

От обективна страна елементите на деянието са налице както следва – подсъдимият е употребил алкохол на процесната дата, след което се е качил н а лек автомобил „Мерцедес с 350 Блутек“, с рег.№ ** **** ** и го е управлявал в гр.Исперих. С направения тест с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ- 0018е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на извършване надеянието е била над 1.2 на хиляда – 1.56 на хиляда. Подсъдимият е приел това показание на техническото средство и е отказал да му бъде направено кръвно изследване.