Решение № 72 от 09.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Раднево, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200159 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №26-1228-001632 от 10.06.2026 г., издадено от ВПД началник група в ОД на МВР-Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на И. Д. А. на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000.00 лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Чрез жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че причината, поради която водачът се е движел в аварийната лента на автомагистралата е, че след навлизането в ускорителната лента на АМ Тракия, поради интензивен трафик в основната пътна лента, не е успял да се включи в движението по нея, поради което продължил движението си в аварийната лента, за да не създава опасност за движещите се зад него автомобили. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично, и моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не изпраща представител.

1

Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на АНО – юрисконсулт Русева, съдържащо искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно.

Отправено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като се иска при претенция за присъждането на такова, то да бъде определено в минимален размер.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на И. Д. А., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено от него нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, за това, че на 05.02.2026 г. около 16:43 часа на АМ „Тракия“, км 210+523, община Раднево, в посока изток, същият е управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ****, което е негова собственост, като се е движил в лентата за принудително спиране /аварийна лента/. НП е издадено въз основа на АУАН Серия АД №26-1632 от 24.03.2026 г., бл.

№780274, съставен от М. Р. М. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора, в присъствието на свидетелите И. В. И. и К. К. Б., с описана в него идентична с тази от НП фактическа обстановка. От своя страна АУАН е съставен въз основа на преписка УРИ 349000-3258/11.02.2026 г. по описа на ОД МВР-Стара Загора по подаден сигнал на Национално ТОЛ Управление при АПИ и приложен снимков материал. След установяване самоличността на водача на МПС /декларация по чл. 188 от ЗдвП, подадена от собственика на МПС/ и след като е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл. 58, т.

4 от ЗДвП, актосъставителят издал акта, изпратен до началника на РУХарманли при ОД на МВР-Хасково за предяваване и надлежно връчване.

Същият е връчен лично на жалбоподателя на 23.04.2026 г., като в него липсват отбелязвания за направени от

А. възражения.

По административнонаказателната преписка липсва приложено писмено 2 възражение и/или допълнително обяснение, направени в предвидения за това 7-дневен срок от връчването на акта, поради което и доколкото подобен факт не се твърди от страна на жалбоподателя, съдът приема, че такива не са постъпили до горестоящия орган.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, а именно: НП №26-1228-001632 от 10.06.2026 г.; АУАН Серия АД №26-1632 от 24.03.2026 г., бл. № 780274; справка за нарушител водач; справка за регистрация и собственици на ПП; декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП; снимков материал, уведомление от АПИ- Национално ТОЛ Управление, докладни записки и придружителни писма.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя М. Р. М. и полицейските служители И. В. И. и К. К. Б. – свидетели при съставяне на АУАН. В показанията си актосъставитерят М. посочва, че са получили писмо – сигнал от Национално ТОЛ Управление за нарушение на ЗДвП, на автомобила, управляван от жалбоподателя. Посочва още, че актът е съставен в отсъствието на нарушител и същият е бил изпратен за връчване по делегация.

Актосъставителят заявява, че не си спомня дали е постъпило възражение срещу акта.

Разпитан като свидетел по делото б е и полицейският служител И. В.

И., който в своите показания заявява, че е свидетел при съставянето на АУАН , за извършено нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДвП – за движение на автомобил в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ след получен сигнал от БГ ТОЛ.

АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не му било известно да са били депозирани възражения срещу акта и, че не си спомня жалбоподателят да е бил поканен за съставянето на АУАН. Идентични са и показанията на другия свидетел при съставянето на АУАН - К. К. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде 3 разгледана по същество.

Жалбата се явява основателна по следните съображения:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност, предвид представената по делото заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Вмененото във вина на жалбоподателя И. А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава - извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗдвП.

Отделно от това по надлежен начин в т. ч. и чрез информацията по чл. 188 от ЗдвП е установена самоличността на нарушителя - водач, както и индивидуализиращите белези на МПС – лек автомобил „***“, с рег. № ****, което е негова собственост.

В българското законодателство понятието „аварийна лента“ се дефинира като лента за принудително спиране. Нейното предназначение е строго ограничено до специфични ситуации, свързани с безопасността и техническата изправност, като движението по нея извън тези случаи се счита за тежко административно нарушение. Основната уредба се съдържа в ЗдвП, който изрично забранява на водачите да се движат в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала - чл. 58, т. 4 от ЗДвП . Тази забрана е потвърдена и в Правилника за прилагане на закона, като тя остава в сила дори в случаите, когато движението е пренасочено двупосочно само в едното платно на магистралата чл. 119, т. 3 от ППЗДвП . В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 от ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 от ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000.00 лв.

Всъщност законодателят разглежда движението в тази лента като нарушение на правилата за разположение на превозните средства върху пътното платно, 4 което създава предпоставки за инциденти и пречи на специализираните автомобили.

От прочита на санкционнта разпоредба на на чл. 178ж, ал.1, предл. първо ЗДвП следва, че законодателят допуска движение в лентата за принудително спиране само при наличието на конкретни, независещи от водача обстоятелства посочени в разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 ЗДвП . Те включват: повреда на ППС и здравословни проблеми на водача или пътниците. В тези хипотези водачът е длъжен да сигнализира спряното превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник /поставен на разстояние не по-малко от 100 метра на магистрала/ или включен авариен сигнал - чл. 59, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 97, ал. 4 от ЗДвП . При невъзможност за отстраняване на повредата, превозното средство трябва да бъде изтеглено от магистралата по най-бързия начин.

В случая жалбоподателят не отрича, че се е движил в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ и не посочва да е била налице някоя от причините посочените в разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 ЗДвП, нито представя доказателства в тази насока. Независимо от изложеното до тук този съдебен състав намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение. От значение за определяне на случая като маловажен е обстоятелството, че съгласно данните по делото жалбоподателят е управлявал автомобила в аварийната лента, поради невъзможността да се включи в движението по активната на лента АМ Тракия, поради интензивен трафик и съзнателно направен от него избор да продължи движението си в аварийната лента, за да не създаде опасност за участниците в движението, намиращи се зад него. На съда е служебно известно, че на км. 210 от АМ Тракия се намира пътен възел „Стара Загора“, който е основната връзка на магистралата с първокласния път I-5 (Стара Загора - Димитровград).

Независимо от гореизложеното съдът обаче констатира допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Видно е, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН Серия АД №26-1632 от 24.03.2026 г., бл. №780274 в 5 отсъствие на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящия случай с административнонаказателната преписка е представена докладна записка с № УРИ р - 5175/26.03.2026 г., в която е посочено, че е проведен телефонен разговор по мобилен номер с жалбоподателя и същия бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“ гр.

Стара Загора за съставяне на АУАН, но той заявил, че няма възможност да дойде, поради което бил съставен АУАН в негово отсъствие. Относно призоваването по телефона нормативна уредба, приложима в административнонаказателния процес на основание чл. 84 от ЗАНН, се съдържа в чл. 178, ал. 11 от НПК. Съгласно посочената разпоредба: "в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса.

Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение". Призоваването по телефона е уредено като изключение от общите правила, при което за постигането на законово призната цел – бързина на действието, се допуска отклонение от писменото начало при връчването на призовки и съобщения на лицата.

Доколкото това действие поражда процесуални последици в правната сфера на административнонаказателно отговорните лица, то законодателят е установил минимални гаранции за законосъобразност на призоваването по този извънреден способ – писмено удостоверяване за извършеното действие.