Решение № 109 от 02.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Решение № 109/02.04.2025 г. по ч.н.д. № 303/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград

Производството по настоящето дело е по чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ и е образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл. 5 от РР 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено от орган на решаващата държава Испания, където е постановено от съдебен орган решение за налагане на наказание лишаване от свобода – Областен съд Навара, и компетентен за изпълнението на решението, съгласно отразяването в б. „б“, и б. „в“ от удостоверението – Съд за затворнически надзор № 2 - Мадрид, Испания, подписано от съдия, представител на органа, с превод на български език, както и документи във връзка с издаденото удостоверение.

С постъпилите в съда документи се иска осъденото в решаващата държава Испания лице български гражданин И. Г. Б. след извършване на необходимите действия да изтърпява наложено му наказание лишаване от свобода с обща продължителност от 7 480 дни в Испания, където се намира в затвор в гр. Топас /Саламанка/ в момента на издаване на удостоверението, в Р България.

В производството пред българския съд са събрани писмени доказателства, проведени са допълнителни консултации с органа на издаващата държава, изпратил документите.

В съдебно заседание представителят на ОП Благоевград иска съдът да признае и приеме за изпълнение съдебния акт, с който е наложено на българския гражданин наказание лишаване от свобода, като са налице законовите изисквания за това, сочи текстовете от българския НК, които съответстват на престъпленията, иска приложение на чл. 23 НК, приспадане на изтърпяното наказание.

Защитникът на осъдения И. Б. – адв. А., излага доводи, че са налице предпоставки да се признае и изпълни решението, изразява съгласие с посоченото от прокурора, като иска приспособяване на присъдата и налагане на общо наказание от 11 г. и 3 м. лишаване от свобода, което се иска да бъде намалено с оглед здравословното състояние в момента на осъдения, който бил получил в затвора в Испания ***.

Осъденият в Испания български гражданин И. Б. е редовно уведомен, но не участва в съдебното производство, защото се намира в затвор в Испания, същият се представлява от упълномощен от неговата упълномощена от осъдения сестра договорен адвокат.

1

Към удостоверението е налице приложение, съгласно което на 13.12.2024 г. е постановено определение от Съд за затворнически надзор № 2 Мадрид след проведено с.з. на 13.11.2024 г., в което е участвал и осъденият български гражданин, като в с.з. И. Б. е заявил на съдията, че е съгласен да изтърпи наказанията лишаване от свобода в България, където са неговите близки, а в Испания няма никой, като в определението на съда е посочено, че се взема решение изпълнението на наложеното наказание да бъде прехвърлено за изтърпяване в България, което ще допринесе за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Сезирането на съда е с удостоверение по чл. 5 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, като от съдържанието на удостоверението и приложените към същото документи е видно, че издаващата държава Испания изисква от съд на изпълняващата държава Република България провеждането на производство за признаване и изпълнението на Съдебно решение /Присъда/ № 18/2023 г., постановено на 02.02.2023 г. от Областен съд Навара, Испания, влязло в сила на 11.07.2024 г., с което И. Г. Б. е признат за виновен за две престъпления – няколкократно продължавано упражняване на ***, което е било квалифицирано по член 181 от НК с формулировка, въведена с Основен закон № 5/2010 г. от Наказателния кодекс на Испания и чл. 74 от НК на Испания, извършено от Б. спрямо *******, Испания на неустановени дати от есента на 2011 г. и може би продължила до м. май 2012 г., за което му е наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 9 /девет/ години и 3 /три/ месеца, и за второ престъпление - няколкократно упражняване на ******, което е било квалифицирано по член 183, ал. 1, 3 и 4, б. г от НК с формулировка, въведена с Основен закон № 1/2015 г., в сила към момента на извършване на деянието, спрямо ***, и по-благоприятен Основен закон № 10 от 6.9.2022 г., във връзка с чл. 74 от Наказателния кодекс на Испания спрямо ***, на неустановени дати през 2015 г., за което му е било наложено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 11 /единадесет/ години и 3 /три/ месеца.

Продължителността на отделните наказания лишаване от свобода по посочените по-горе съдебни решения в удостоверението е отразена като 7 480 дни обща продължителност на наказанието, което съответства на посочените като продължителност на двете наказания лишаване от свобода, като е посочено, че от този срок е изтърпяно наказание от 407 дни поради зачетеното предварително задържане.

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява самоличността на осъдения И. Б., който е български гражданин, роден на ********** г. в гр. *, с постоянен адрес в Р България в с. О., общ. Г., ул. *, като същият е бил предаден на издаващата държава за провеждане на 2 наказателно преследване с Решение № 274 от 10.11.2023 г. по ч.н.д. № 663/2023 г. на ОС Благоевград в изпълнение на издадена Европейска заповед за арест по същото наказателно производство, по което е издадена влязлата в сила присъда, посочена по-горе.

Видно от писмените доказателства по делото И. Б. не е осъждан в Р България, отразено е осъждането му в Испания, предмет на разглеждане в настоящето производство, в системата ЕCRIS /Европейска информационна система за съдимост/ видно от справка от МП на Р България.

В удостоверението от издаващата държава и след посочената допълнителна информация във връзка с констатирана от съда непълнота в удостоверението е посочено, че съдебното решение, с което е осъден в Испания българският гражданин, се отнася за две престъпления, за всяко от които в издаващата държава е определено отделно наказание лишаване от свобода, както следва – 9 г. и 3 м. лишаване от свобода за престъплението, извършено по отношение на ***, и 11 г. и 3 м. лишаване от свобода по отношение ***, като в документите е посочено, че общата продължителност на наказанието е 7 480 дни, посочено в удостоверението и което съответства на документа на л. 71 от делото. В удостоверението изрично е посочено, че посоченото наказание лишаване от свобода като обща продължителност се отнася за две престъпления, посочена е общата продължителност на наказанията за двете престъпления, при допълнителната информация са посочени отделните наказания лишаване от свобода, наложени за двете престъпления, за които са описани обстоятелствата на извършването им в удостоверението и в допълнителната информация, посочено е, че са такива, които са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, като са посочени текстовете от НК на Испания, от които се установява това, за да се извърши от българския съд проверка за двойна наказуемост.

В удостоверението е отразено, че българският гражданин И. Б. лично е участвал в съдебния процес, в който е постановен осъдителният съдебен акт по отношение на него, като това е видно и от приложените документи от наказателното дело и от частното наказателно дело, в изпълнение на акта по което е извършено предаване по ЕЗА на българския гражданин на Испания.

Конкретно е посочено в удостоверението и това е съответно на придружаващите го писмени документи и допълнително представените по делото след изискване от Испания, че от наложено наказание лишаване от свобода с решението – 9 г. и 3 м. лишаване от свобода за първото престъпление и 11 г. и 3 м. лишаване от свобода за второто престъпление, с обща продължителност от 7 480 дни, се иска към настоящия момент признаване и приемане за изпълнение в българската държава на общата продължителност на наказанието лишаване от свобода, която включва двете наложени наказания лишаване от свобода за извършени две престъпления, от която обща продължителност е приспаднато предварително задържане, което е със срок от 407 дни, а от 11.07.2024 г. същият търпи остатъка от наказанието, посочен в придружаващите документи от 7 073 дни. От документа от 11.09.2024 г. е видно, че зачитането на изпълнението на това наказание е към 3 датата на издаване на този документ, като издаващата държава е посочила, че няма връзка на положен труд в затвора от осъдения при изчисляване на изтърпяно наказание лишаване от свобода.

В постъпилото удостоверение в превод само на български език и в допълнителната информация за уточняване на информацията в удостоверението е посочено, че осъденият И. Б. е признат за виновен както следва: Със Съдебно решение /Присъда/ № 18/2023 г., постановено на 02.02.2023 г. от Областен съд Навара, Испания, влязло в сила на 11.07.2024 г., е признат за виновен за две престъпления – няколкократно продължавано упражняване на ***, което е било квалифицирано по член 181 от НК с формулировка, въведена с Основен закон № 5/2010 г. от Наказателния кодекс на Испания и чл. 74 от НК на Испания, извършено от Б. спрямо *******, Испания на неустановени дати от есента на 2011 г. и може би продължила до м. май 2012 г., което престъпление съответства на престъпление по чл. 149, ал.

2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р България /защото е посочено употребено насилие от осъдения по отношение на ***, което е било повече от един път/, за което следва да изтърпи наложеното му с това съдебно решение наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 9 /девет/ години и 3 /три/ месеца, и за второ престъпление - няколкократно упражняване на ******, което е било квалифицирано по член 183, ал. 1, 3 и 4, б. г от НК с формулировка, въведена с Основен закон № 1/2015 г., в сила към момента на извършване на деянието, спрямо ***, и по-благоприятен Основен закон № 10 от 6.9.2022 г., във връзка с чл. 74 от Наказателния кодекс на Испания спрямо ***, на неустановени дати през 2015 г., като престъплението съответства на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р България, за което му е било наложено с това съдебно решение наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 11 /единадесет/ години и 3 /три/ месеца. За последното наказание с оглед максималния срок на наказанието лишаване от свобода, предвиден в разпоредбата от българския НК, който съответства на престъплението, за което е осъден в Испания, от 10 г. лишаване от свобода съгласно действащата към настоящия момент редакция, която следва да се приложи, следва да се приспособи наложеното в издаващата държава на осъдения И. Г. Б. от 11 /единадесет/ години и 3 /три/ месеца лишаване от свобода съобразно предвиденото наказание в разпоредбата чл.

149, ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК на Р България, като съдът го определи в максималния размер от 10 г. /десет години/ лишаване от свобода.

От документите от издаващата държава е видно, че за отделните престъпления, за които са наложени две отделни наказания лишаване от свобода, не е било определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, както се определя общо наказание при престъпления, извършени при съвкупност съгласно чл. 23 от НК на Р България, а е посочено, че същият следва да изтърпи общата продължителност на двете наказания от 7 480 дни /20 г. по 365 дни и 6 месеца по 30 дни – общо дни 7 480/. Българският съд не може да приспособява по такъв начин двете наказания, наложени от съд на издаващата държава за две престъпления при съвкупност, извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, като приложи чл. 23 НК и 4 вземе решение осъденият да изтърпи само най-тежкото наказание, дори и с максималното увеличение на същото по реда на чл. 24 НК, защото това би противоречало на издадения съдебен акт на съд в Испания, съгласно който осъденият следва да изтърпи общата продължителност от двете наказания лишаване от свобода, като след приспособяването на второто наказание същото само следва да бъде съобразено като обща продължителност с това, че наказанието от 11 години и 3 м. се определя в максимален срок от 10 г. лишаване от свобода. Поради това съдът не може да приложи чл. 23 и чл. 24 НК /като определи 15 години лишаване от свобода като продължителност/, а следва да приеме изтърпяването на наказанията лишаване от свобода с обща продължителност, включваща сбора от двете наказания. Не следва да се намалява наказанието заради тежко здравословно състояние на осъдения не само защото не се представят доказателства за такова, а и защото е недопустимо поради такива съображения да се намалява наложено наказание от съда на друга държава, член на ЕС.