Решение № 420 от 16.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Ася Петрова като разгледа докладваното от Даниел Луков Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200565 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на окръжния прокурор при ОП - Търговище, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила определение № 108/03.12.2024г., постановено по чнд № 235/2024г. на Районен съд – Попово и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал.

1, т. 3 от НПК и се аргументира с установени в хода на водено срещу В. С. наказателно производство нови обстоятелства, които не са били известни на районния съд към момента на постановяване на съдебния му акт и които обстоятелства имат съществено значение за правилното решаване на делото.

В съдебно заседание В. С. се явява лично. От нейно име защитникът й адв. М. намира искането за неоснователно, като заедно със своята доверителка претендират искането да се остави без уважение като неоснователно.

Прокурорът от Върховна прокуратура счита искането по чл. 422, ал. 1, 1 т. 3 от НПК за основателно и претендира да бъде уважено.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

Искането на окръжния прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, направено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, като същото се явява основателно.

С определение № 108/03.12.2024г., постановено по чнд № 235/2024г. на Районен съд – Попово, е била допусната съдебна реабилитация по отношение на лицето В. Й. С.. Съдът е приел, че в течение на три години от изтичане на срока на наложените на С. наказания, тя не е извършила друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, че е имала добро поведение и е възстановила причинените вреди. Разглеждането на делото е проведено на същата дата, а искането на С. за допускане на съдебна реабилитация е било депозирано на 29.10.2024г. По предходните осъждания наказанието лишаване от свобода е било изтърпяно от С. на 21.04.2021г., наказанието лишаване от право е било изтърпяно на 19.11.2022г., а глобата е била заплатена на 24.10.2024г.

Всъщност, в хода на водено ДП № 74/2024г. по описа на ГД“БОП“, на 12.09.2024г. на В. С. са били повдигнати две обвинения за извършени от нея престъпления от общ характер, съответно по чл. 321 от НК и чл. 234 от НК.

Деянията са били извършени от нея за времето от 01.01.2023г. до 12.09.2024г.

В тази връзка, по чнд № 426/2024г. от ОС – Търговище й е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ с протоколно определение от 14.09.2024г.

Впоследствие, по молба на С. за изменение на мярката й за неотклонение, е било образувано чнд 72/2025г. по описа на ОС – Търговище, по което дело искането й за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава е било оставено без уважение, независимо, че в хода на разглеждане на делото е било представено свидетелство за съдимост, от което се вижда, че тя не е осъждана, като един резултат от проведеното производство по съдебна реабилитация.

Изложеното показва, че повдигнатото и предявено на В. С. обвинение за 2 извършени от нея престъпления от общ характер, наказуеми с лишаване от свобода, по ДП № 74/2024г. по описа на ГД“БОП“, се явяват обстоятелства, които не са били известни на съда, допуснал съдебната реабилитация. Доколко това се дължи на липсата на процесуална активност от страна на районния съд е отделен въпрос, същественото е, че това обстоятелство не е било известно при постановяване на определението за съдебна реабилитация ( или поне липсват данни в тази насока), касае се до обстоятелство, разкрито в хода на водено срещу С. разследване за извършени престъпления от общ характер, което обстоятелство не е било известно на съда, постановил атакуваното определение, като това обстоятелство има съществено значение за правилното решаване на въпросите относно наличието на материално-правните предпоставки за допускане на търсената съдебна реабилитация от това лице и доколкото това обстоятелство е от съществено значение за преценката дали същата е имала добро поведение в рамките на предвидения в чл. 87, ал. 1 от НК тригодишен срок от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане.

Казаното налага искането за възобновяване на наказателното производство да бъде уважено, като се отмени постановеното по делото определение и същото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по чнд № 235/2024г. по описа на Районен съд – Попово.

ОТМЕНЯ определение № 108/03.12.2024г., постановено по чнд № 235/2024г. по описа на Районен съд – Попово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Попово от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4