Решение № 1571 от 27.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Варна , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502074 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на

МВР-ВАРНА вх.№ 39038/19.06.2020г срещу решението на ВРС-ХLVІІс-в № 2071/2.06.2020г по гр.д.№ 15404/2019г в ЧАСТТА му , с която е осъдена да заплати на Е. К.

Б . ЕГН ********** от *** сумата от 1222,47лв-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд-180 часа за периода от 1.09.2016г до 30.06.2019г, получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 30.09.2019г до окончателното й изплащане, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал. 5 т.2 ЗМВР; и сумата от 368лв –сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 192,65лв- дължимата държавна такса и разноски за производството, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Е. К. Б. не е депозирал писмен отговор по жалбата Производството е образувано по исковата молба наЕ. К. Б. , в която излага, че през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „мл.инспектор“ в ОД на МВР-Варна. През периода е работил нощни смени за 1 времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положил общо 1352 часа нощен труд, които след преизчисляването им в дневни часове труд- 1545,34 води до извънреден такъв, който не му е бил заплатен съобразно ставката за извънреден труд от 193,34 часа, изчислена на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР, която възлиза на 1254,98лв.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати претендираната главница сумите, както и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава начислено, считано от датата на падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до завеждането на ИМ.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР-гр.Варна е депозирала п и с м е н отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност при ОД на МВР Варна.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи се, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

2

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 1.09.2016г до 30.06.2019г ищецът е заемал посочената длъжност „ст.полицай“ в „Охранителна полиция“ към І РУ при ОД на МВР-Варна и че е работил на 12-часови смени съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че е бил възмезден за положените 1672 часа нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото посочените 1328 часа реално положен нощен труд след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143 се равнява на 1518 часа, и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, се получават 189 часа извънреден труд, чиято парична равностойност е 1275,67лв, които не били заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между 3 нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на искане и доказателства за направени такива.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХLVІІс-в № 2071/2.06.2020г по гр.д.№ 5404/2019г в ЧАСТТА му, с която е осъдена да заплати на Е. К. Б. ЕГН ********** от *** сумата от 1222,47лв-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд-180 часа за периода от 1.09.2016г до 30.06.2019г, получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 30.09.2019г до окончателното й изплащане, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал. 5 т.2 ЗМВР; и сумата от 368лв –сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 192,65лв- дължимата държавна такса и разноски за производството, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Решението в отхвърлителната му част за разликата над 1222,47лв до претендираната сума от 1275,67лв не е обжалвано и е влязло в законна сила

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

4

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/О.М./

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.

По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.

Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови смени фактически е полагал труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.

Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.

За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.