Решение № 260037 от 15.01.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260037 / 15.1.2021г. гр.

Перник, 15.01.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03945 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу И.Е.И. и П.С.И.,***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответниците, в качеството им на наследници на процесния недвижим имот, дължат разделно, всеки съответната си идеална част, на ищцовото дружество сумата от 612,00 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., ап. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 67,05 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 25.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01529/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Изяснява се, че ответниците дължат процесните вземания в качеството си на наследници на процесния недвижим имот, като всеки от тях отговаря до размера на собствената си ½ идална част от правото на собственост върху имота. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия, с оглед на което предявява настоящите искови претенции и моли за уважаването им.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците, чрез пълномощника им адв. Б. В. - КАК, са депозирали писмени отговори, в които оспорват по основание и размер предявените искови претенции. Оспорват обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка, тъй като твърдят, че не са нито собственици, нито ползвател на процесния недвижим имот. Оспорват включването на вноска „дялово разпределение” към главницата, формирана и дължима за доставената топлинна енергия. Релевират и възражение за недължимост на процесните вземания, поради погасяването им по давност.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 872 от 09.03.2020г. по ч. гр. д. № 01529 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК последните са оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.

415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственици или ползватели на ответниците по отношение на процесния недвижим имот.

От приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното: на 15.04.1999г. лицето Р.С.П.е дарила на ответника П.С.И. своята ½ идеална част от процесния недвижим имот, като е запазила правото си на ползване и обитаване на същия докато е жива. От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху апартамент или друг обект, даден като обезщетение върху отчужден недвижим имот за мероприятията по ЗТСУ № 186, том III, нот. дело №

1125/1987г. се установява, че Р.С.П.е придобила правото на собственост върху процесния имот заедно с лицето С. И. С. – син на Р.П. (видно от приетото по делото удостоверение за наследници), поради което с дарената си ½ идеална част се изчерпва правото й на собственост. На 08.06.1999г. С. И. С. е починал, поради което, по силата на наследствено правоприемство, ответникът П.С.И. е придобил и останалата ½ ид. част от правото на собственост, с което е станал пълноправен собственик на имота. Последното обстоятелство, между впрочем, се установява и от отразеното от ответника П.И. в подадената от него Декларация по чл. 14 от ЗДДТ, където последният е посочен като единствен собственик на имота. Съдът намира, че от ангажираните по делото писмени доказателства не се установява ответникът И.Е.И. да е придобил по някой от придобивните способи част от правото на собственост върху процесния имот или по отношение на него да е учредено ограничено вещно право на ползване, респ. по отношение на него не е налице качеството „клиент на топлинна енергия”. Ответникът П.С.И., като единствен собственик на процесния имот се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.

За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.

142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd13c117-33dd-4e88-8116-69d7a396661d