Решение № 645 от 11.12.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 645 11.12.2018 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение,

ХХ състав

На 05.11.2018 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА търговско дело номер 387 по описа за 2016 година намери за установено следното:

Установителен иск по реда на чл.422 от ГПК с материалноправно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр.София, чрез пълномощника адв.Я.Д. от АК-София против „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4, А.К.М. с ЕГН ********** ***, „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Владая № 4 и Д.Н.М. с ЕГН ********** *** по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 73 200 лв. главница по Договор за банков кредит овърдрафт № 7от 08.06.2012 г., Анекс № 1/07.06.2013 г. , Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 9064,25 лв. договорни лихви за периода 25.02.2015 г.- 29.10.2015 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 1462/2015 г. по описа на ПРС, ІІ гр. състав. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 08.06.2012 г. между „Уникредит Булбанк“ АД- кредитор и „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД- като кредитополучател, А.К.М., „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД и Д.Н.М. - солидарни длъжници, е сключен договор за банков кредит- овърдрафт № 7/08.06.2012 г. за сумата от 80 000 лв. със срок на погасяване на дълга до 08.6.2013 г. Договорът бил изменен с Анекси от 07.06.2013 г., 23.10.2013 г. и от 11.11.2014 г., като срокът за погасяване е продължен до 25.07.2016 г. Дължимите месечни вноски за периода 25.02.2015 г.- 25.07.2015 г. не били платени в срок от кредитополучателя.

Поради това, считано от 08.08.2015 г. дългът бил обявен за изцяло и предросчно изискуем на осн.т.17.1 от Анекс № 3/12.03.2013 г. и чл.60, ал.2 от ЗКИ. До длъжниците била изпратена нотариална покана с рег.№ 1871, том 1, акт 112 на нотариус Г.Г.. НА 30.10.2015 Г. ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 14162/2015 Г. на ПРС. По него съдът издал Заповед за незабавно изпълнение № 7892/03.11.2015 г. и изпълнителен лист срещу длъжниците „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД и А.К.М.. Тъй като липсвало произнасяне по отношение на останалите длъжници- „БЕНЕ КОНСУЛТ“ ЕООД и Д.Н.М., по молба на ищеца за допълване на заповедта било постановено Определение № 12559/30.12.2015 г. за допълване на заповедта за изпълнение № 7892/03.11.2015 г. и изпълнителен лист № 10129/04.11.2015 г. и съответно издаден изпълнителен лист срещу всички длъжници. Поради постъпили възражения от всички длъжници срещу заповедта, на заявителя били дадени указания за предявяване на иск по чл.415 ГПК със съобщение, връчено на 11.05.2016 г. При тези обстоятелства ищецът е предявил исковете по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията си.

Представени са доказателства.

Претендират се разноски.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в срока по чл.367, ал.2 ГПК , с които оспорват исковете със следните възражения:

1.Вземанията на ищеца били погасени на основание чл.107 ЗЗД, тъй като със сключването на Анекс № 3/11.11.2014 г. каузалното правоотношение, обективирано в Договора за банков кредит, е погасено и на негово място е възникнало различно правоотношение. С Анекс № 2/23.10.2013 г. страните изрично заявили воля за промяна на съществени елементи на задължението, да се преуреди изцяло предходното облигационно отношение, като е променен видът на кредитния дълг – от кредит овърдрафт в стандартен кредит с погасителен план и падеж.

2.

Вземанията не били изискуеми, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена. Нотариалната покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, изхожда от лице, за което липсват доказателства, че има представителни права по отношение на ищеца /касае се за представителната власт на Д.П. и К.И. по отношение на ищеца/. Доколкото липсвали такива доказателства за представителната власт на посочените лица по отношение на ищеца, то и ответниците - длъжници не били надлежно уведомени, че задължението е обявено за предсрочно изискуемо.

При сключването на Договора от 08.06.2012 г. , Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. Банката използвала типови договори, изготвени предварително от нея и ответниците не са имали възможността да вземат участие при изготвянето на договора и формулирането на отделните клаузи, поради което се прави възражение за нищожност на клаузите т.5.2, т.11.1.1.2, т.11.3 от Договор от 08.06.2013 г.

, Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. и чл.4.3 от Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. поради накърняване на добрите нрави.

Съгласно чл.4.3 от Анекс № 2 и Анекс № 3 при просрочие на лихва или главница и лихва се начислявала върху наличния кредит едновременно с лихвата за редовен дълг и лихва за просрочие в размер на 5%. Наред с дължимата по т.4.2 надбавка за просрочие от 2% по силата на т.4.3 върху наличния кредит се начислявала лихва за просрочие от 5% за всеки просрочен ден. По този начин се създавали предпоставки за неравностойност на насрещните задължения и се нарушавали добрите нрави, което обосновавало нищожност на договора по отношение т.4.3 от Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. Твърди се също, че в Договор от 08.06.2012 г. – чл.5.2 и Анекс №2 и 3 е уговорено заплащането на комисионна от 1 % върху разликата от разрешения за усвояване кредит и фактическия дълг по кредита за всеки ден от периода на усвояването. След като крайният срок за усвояване на кредита е фиксиран – 07.06.2013 г., ответниците твърдят, че неправилно се начислява и плаща през следващите години комисионни по т.5.2, което нарушава добрите нрави и прави клаузата нищожна.

По силата на т.11.3 от договора и анексите кредитополучателят заплащал комисионни по кредита; на кредитора била дадена възможност за едностранна промяна на първоначално уговорените размери на комисионните. По силата на чл.298, ал.1 ТЗ клаузите от Общите условия ставали задължителни за другата страна в случай, че тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. В случая било необходимо да заяви писмено, че ги приема, но това не е сторено, поради което с клаузата по т.11.3 се създава неравновесие в престациите е тя се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Същевременно в т.11.1.1.2 от договора и анексите страните са уговорили промяна на размера на лихвения процент и съответно промяна на анюитетните вноски; предвижда се промяна на базовия лихвен процент при промяна в условията на финансовите пазари или възникване на условия, които довеждат до повишаване на базовия лихвен процент и в тези случаи Банката едностранно променя лихвения процент. С посочената клауза се давало право на Банката едностранно да променя лихвения процент, без да може кредитополучателя да влияе върху изменението, като същевременно не се предвиждала клауза за намаляване на лихвения процент при настъпването на такива промени. Ето защо считат, че клаузата по т.11.1.1.2 създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Заплатените от ответниците лихви на основание т.11.1.1.2 били недължими.

В тази връзка ответниците правят възражение за прихващане на платените лихви на основание т.4.3 от Анекс 2/ 23.10.2013 г. и в Анекс № 3/11.11.2014 г. и платените комисионни на осн.т.5.2 от договора и анексите. Възражението е уточнено с допълнителна молба от 06.02.2017 г., с която е посочено, че се иска прихващане със сумата от 11 047 лв., образувана по следния начин: по т.4.3 във връзка с клаузите от Раздел 11 „Лихви и комисионни“ от Анекс № 2 от 23.10.2013 г. и Анекс № 3 от 11.11.2014 г.- платени лихви на стойност 10 947 лв. и по т.5.2. във връзка с т.11.3 от Раздел 11 „Лихви и комисионни“, съдържащи се в договора и анексите във вр.т.9.3 от ОУ- платени лихви на стойност 100 лв.

В писмените си отговори ответниците „Бене консулт” ЕООД и Д.М. заявяват недопустимост на предявените искове, тъй като не се ангажира тяхната отговорност с издадената по ч.гр.д. 14162/2015 г. Заповед за незабавно изпълнение.

Ответникът

Д.М. възразява за неравноправност на клаузите по т.5.1, т.11.1.1.2 и т.11.3 от Договор за кредит и Анекси № 2 и 3 и т.4.3 от Анекси 2 и 3 по смисъла на чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.5, т.9, т.10 и т.12 ЗЗП ; заявено е, че поради използването на типови договори кредитополучателят и солидарните длъжници не са участвали в уговаряне на съдържанието на клаузите, Д.М. е участвала при сключването на Договора за кредит като физическо лице и солидарен длъжник и по отношение на нея договорът е потребителски и съответно разполага с лични възражения, свързани с правата на потребителя. Клаузите по т.11.1.12, т.5.2 и т.11.3 от Договора за кредит и Анекси 2 и 3 и т.4.3 от Анекси 2 и 3 са неравноправни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията потребителя и търговеца, като са изложени и конкретни основания за всяка клауза.

Ответниците възразяват още за нищожност на клаузата по т.9.3 от Общите условия с аргумента, че подлежат на връщане платените комисионни, а въведената с т.9.3 от Общите условия забрана противоречи на добрите нрави.

С постъпилата допълнителна искова молба се твърди, че лицето, подписало нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост- адв.П. е надлежно упълномощен от К.И., който от своя страна е пълномощник на законните представители на банката.

Оспорват се твърденията за новиране на задължението с аргумента, че в Анекс № 2 страните са уговорили отношенията им да се регламентират от договора, изменен с всички анекси. Твърди се, че са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането, както и че Банката има възможност да променя едностранно лихвения процент, което не е в противоречие с българското и европейското право, а и ответниците изрично са изразили съгласие с така предвидената възможност.

С постъпилия допълнителен отговор се поддържат въведените от ответниците първоначални възражения.

При условията на чл.226, ал.2 ГПК в процеса е конституирано „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с ЕИК *********, гр.София като трето лице-помагач на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД поради прехвърляне на спорното право с Договор за целия от 06.11.2017 г. Третото лице поддържа становище за основателност на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените в тази насока писмени доказателства, че по заявление на «Уникредит Булбанк» АД е било образувано ч.гр.д.№ 14162/2015 г. по описа на ПРС, по което е издадена Заповед № 7892/03.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от сметка на банката, срещу солидарните длъжници „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП“ АД с ЕИК ********* и А.К.М. за сумата от 73200 лв. главница по Договор за банков кредит-овърдрафт № 7/08.06.2013 г., Анекс № 2/23.10.2013 г. и Анекс № 3/11.11.2014 г., както и за сумата от 9064,25 лв. договорна лихва за периода 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 02.11.2015 г. до окончателното изплащане. Присъдени са направените деловодни разноски от 1645,29 лв. заплатена ДТ и 2116,75 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

Впоследствие , по молба на заявителя от 30.12.2015 г., е постановено Определение № 12559/30.12.2015 г. по същото дело, с което е допълнена Заповед № 7892/03.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, и е разпоредено и длъжниците «БЕНЕ КОНСУЛТ» ЕООД с ЕИК ********* и Д.Н.М. да заплатят солидарно на кредитора «УниКредит Булбанк»АД същите суми / 73200 лв. главница по Договора и Анексите, 9064,25 лв. договорна лихва и разноските.