Определение № 679 от 13.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Благоевград, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500679 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 3050/11.04.2023г., подадена от адв.А., в качеството на процесуален представител на К. В. Ф. – ответник по гр.д.№ 607/2022г. по описа на РС С..

Обжалва се определение № 199/15.03.2023г., постановено по гр.д.№ 607/2022г. по описа на РС С., с което на основание чл.248 ГПК е отхвърлена като неоснователна молбата на адв.А. като пълномощник на ответника по делото К. Ф. – за изменение на определение № 88/30.01.2023г., в частта за разноските.

Твърди се от жалбоподателя, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят се позовава на постановките на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК, т.1, според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страна е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка, удостоверяваща не само, че адвокатското възнаграждение е договорено, но и заплатено в действителност.

Сочи се, че в случая освен пълномощно е налице и договор за правна защита и съдействие с отразен в него начин на плащане, а именно „в брой“, което според цитираното ТР е доказателство за уговорен и заплатен хонорар.

Твърди се, че е налице такова отбелязване в договора за правна помощ, както и че следва да се отчете и представения списък с направените в производството разноски. При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

В срока за отговор от насрещните страни е постъпило становище.

Оспорваното определение се определя като правилно и законосъобразно.

Сочи се, че има приложено пълномощно, в което липсва отразено плащане на някаква сума. Твърди, че в случай на получаване от пълномощника на 1 хонорар, то същият следва да се върне, а не да се претендира от ищците, тъй като не е подаден отговор по исковата молба, не се е явил в съдебно заседание, не е имало проводени съдебни заседания, поради постигнато доброволно уреждане на спора между страните В тази връзка се твърди, че от адв.Анева не е осъществено никакво процесуално представителство, поради което възнаграждение не се дължи.

В случай, че се прецени, че такова е дължимо се прави възражение за прекомерност, поради липса на реално процесуално представителство от адв.Анева.

Настоящата инстанция, след като се запозна с първоинстанционното дело и във връзка с доводите на жалбоподателя, намира оплакванията за процесуално допустими, доколкото частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/, както и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

За да се произнесе по съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

С обжалваното определение № 199/15.03.2023г., постановено по гр.д.№ 607/2022г. по описа на РС С., на основание чл.248 ГПК е отхвърлена като неоснователна молбата на адв.А. като пълномощник на ответника по делото К. Ф. – за изменение на определение № 88/30.01.2023г., в частта за разноските.

Аргументите да се откаже допълване на прекратителното определение са, че разноски се присъждат само тогава, когато се представят доказателства, че такива реално са извършени. Посочено е, че по делото не са представени доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение.

Този фактически и правен извод е правилен и законосъобразен.

Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната съдебна инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разноските по граждански дела са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71,ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството, както и разноски за правна защита на един адвокат – чл.78,ал.1 от ГПК, т.е. присъждат се само такива разноски /по основание и размер/, за които страната към датата на приключване на устните състезания, представи доказателства, че са реално направени.

От жалбоподателя пред първоинстанционният съд е представен и списък с разноски. Наличието на списък по чл.80 ГПК обаче има отношение само по въпроса за допустимостта на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, но същият не установява фактът на извършването на разноски, както по основание, така и по размер . Ето защо в тази част оспорванията на жалбоподателя са неоснователни.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане,като, ако плащането е по банков път, задължително се представят и доказателства за плащане чрез банка, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в самия договор за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

В случая няма изрично отбелязване за заплащане на възнаграждението от ответника по банков път, нито има отразяването за плащането на уговорената сума в брой. В представения на л.113 от гр.д.№ 607/2022г. на РС С. договор за правна защита и съдействие липсва изрично отбелязване 2 относно начина на плащане на сумата, т.е. липсват доказателства, че уговорения начин на плащане в брой е осъществен и такова внасяне в брой е извършено от клиента на адвоката. Следователно – не е доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение според уговорения в договора за правна защита и съдействие начин – „в брой“.

С определение № 40/22.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 476/2017г. по описа на ВКС, 1 г.о., ГК е допусната касационна проверка по въпроса относно реализиране на отговорността за разноски по чл.78 ГПК, когато в договора за правна помощ не е посочен изрично начина н плащане, но е отразено заплащането на уговорената сума. В цитираното определение ВКС е постановил по посочения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, че отбелязването на начина на плащане на адвокатското възнаграждение в договора за правна помощ не представлява задължителен реквизит на договора. Или, според цитираната съдебна практика – фактът на отбелязване в договора за правна помощ и съдействие на договорения начин на плащане не е относим към доказване факта на извършеното плащане. С други думи – от значение за установяване факта на реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение не е достатъчно само постигане на съгласие между страните относно начина им на заплащане , а изрично в договора трябва да е вписано обстоятелството по внасянето им по уговорения начин – „в брой“, каквото отбелязване в случая в договора за правна защита и съдействие липсва. Следователно – този договор няма характеристиката на разписка по см. на т.1 от цитираното ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК и не установява реалното извършване на разноски по делото от жалбоподателя.

При тези аргументи обжалваното определение следва да се потвърди, като постановено в съответствие с мотивите на цитираното ТР /Определение № 326/13.05.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1196/2015г., 4 г.о., ГК/.

Водим от горното и на основание чл.279 ГПК, ОС Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 199/15.03.2023г., постановено по гр.д.

№ 607/2022г. по описа на РС С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3