Решение № 43 от 24.01.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1809/2024
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 11.02.2025
- Състав
- Светослава Иванова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1, б. б · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Перник, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201809 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Б. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. Д. М., срещу Наказателно постановление №24-1920-000286/14.11.2024г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Перник, Първо РУ – П ерник, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер 500 лв. за това, че на 15.10.2024 г., 14.00 часа, в гр. Перник, като водач на МПС – лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№********, негова собственост, управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, а именно 0,80 промила, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабр. №ARPM 0420 – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно като излага конкретни възражения за допуснати нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на защита, както и за неправилно приложение на материалния закон. Излага възражения, че добросъвестно се е явил в посоченото в талона за изследване лечебно заведение за вземане на проби кръв, с оглед точно установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, но проби не са били взети по причини, стоящи извън неговото поведение, с което съществено е ограничено правото му на защита и е нарушен законът.
В съдебното заседание пълномощникът - адв. Д. М. поддържа тезите в жалбата и пледира за отмяна на издадения административнонаказателен акт 1 като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски в производството за заплатено възнаграждение на адвокат.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.10.2024г. свидетелите Н. С. З. и Р. Л. Ч. – служители в Първо РУ – ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на град Перник. Около 14.00 часа извършвали обход със зачисления им служебен автомобил, когато забелязали лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №********, движещ се по улица „Г. С.
Раковски“ в посока от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към магазин Кауфланд.
След подадена светлина и звукова сигнализация водачът на автомобила спрял на паркинга до блок 3на същата улица. Служителите на МВР установили самоличността му - Б. И. П., ЕГН **********. При проверка на изисканите и представени документи контролните органи доловили мирис на алкохол и уведомили водача, че ще извършат проверка за употреба с техническо средство “Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM 0420. П. не отказал проверка като техническото средство отчело съдържание на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух в концентрация 0,80 на хиляда.
Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели, че Б. П., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което свид. Н. З. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA,
№682814/15.10.2024г. Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, свидетелство за регистрация на МПС и регистрационните табели били иззети.
Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка №24-1920-000194/15.10.2024г. и №24-1920-000195/15.10.2024 г . спрямо П. били приложени ПАМ по чл.171, т.2а, б. б. от ЗДвП и по чл.171, т.1, б. б от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При предявяване на акта нарушителят заявил, че няма възражения, подписал акта и приел връчения му препис.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол, свидетелят Н. З. попълнил талон за изследване с №129845, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, при което П. заявил, че желае да даде кръвна проба за химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов и на полицейския служител подпис. Преценявайки разстоянието до лечебното заведение и възможностите за придвижване до него, на същия бил определен срок от 40 минути от връчването на талона за явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. Всички осем стикери към талона 2 останали у служителите на МВР.
В 15.20 часа - двадесет и пет минути след връчването на талона, Б. П. се явил в лечебното заведение, за да бъдат взети проби за химическо изследване.
За явяването на жалбоподателя бил уведомен ОДЧ при Първо РУ – Перник за изпращане на служители на МВР, с оглед вземане на кръв от водача в тяхно присъствие. Явяването на П. било отразено в амбулаторния журнал на лечебното заведение.
Свидетелите З. и Ч. пристигнали в СПО – П ерник около 40 минути след изтичане на времето в талона.
Предвид изтеклото вече време, определено в талона, уведомили жалбоподателя, че при това положение не може да се вземе кръвна проба.
Разяснили му, че относно изпращането им в лечебното заведение със закъснение може да подаде жалба в Първо РУ – Перник.
Дежурният лекар съставил протокол за медицинско изследване, в който отразил, че кръвни проби не са взети поради закъснение на полицейските служители повече от 40 минути. Издаден бил и лист за преглед на пациент, в който били отразени аналогични обстоятелства, включително точният час на пристигане на Б. П. в СПО – Перник и часа на напускането му /16.55 ч./ .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган не установил основания за събиране на допълнителни такива.. Приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Б. П. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа показанията на свидетелите Н. С. З. и Р. Л. Ч., и приетите писмени доказателства: преписи от съставеният Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №682814/15.10.2024г., талон за изследване №129845; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, лист за преглед на пациент № 014159815.102024г., Заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, 3 установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.1, т.1, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
Разглеждайки спора по същество, съдът намери, че Б. П. не следва да отговаря за вмененото му нарушение поради това, че извършването му не е доказано по несъмнен начин.
Съображенията са следните:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на алкохол в концентрация 0.80 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателят не оспорва, че при изложените обстоятелства, като водач на посоченото моторно превозно средство, е бил обект на проверка от страна на служители на Първо РУ - ОД МВР - Перник, не оспорва и резултата от извършената му проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Безспорен между страните е и факта, че на П . е издаден талон за медицинско изследване, в който е отразен избора му за изследване чрез алтернативен метод /медицинско и химическо изследване/, както и че талонът е подписан и приет. Еднопосочни са и доказателствените източници за това, че кръвни проби въз основа на талона не са били взети въпреки явяването на П. в СПО при МБАЛ – Перник с тази цел.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло – показанията на свидетелите Н. С. З. и Р. Л. Ч., изготвените документи: акт за установяване на административно нарушение от 15.10.2024г., талон за изследване от същата дата, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби и лист за преглед на пациент от 15.102024г.уи задени от СПО при МБАЛ – Перник. Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани. При разпит в съдебното следствие служителите на ОДМВР – Перник потвърждават констатациите, закрепени в съставените от тях документи, като ги детайлизират и допълват по начин, неоставящ съмнение, че имат ясен спомен за възпроизвежданите обстоятелства по случая.
По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.
4
Защитата на П. срещу вмененото му нарушение се основава на възражение, че е нарушен реда за установяване концентрацията на алкохол, регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Същият твърди, че добросъвестно и в рамките на определеното му в талона време от 40 минути се е явил в лечебното заведение за даване на кръв, тъй като е желаел наличието или липсата на алкохол в кръвта му да се установи чрез алтернативен метод, а именно с извършване на химическо изследване. Поддържа, че фактическото неизпълнение на предписанието за медицинско изследване /невземането на кръв/ е по причина, стояща извън неговото поведение и воля, тъй като заради закъснение на повиканите в лечебното заведение полицейски служители било отказано вземане на кръв за лабораторно изследване.