Определение № 667 от 27.07.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Перник, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500465 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 13339/23.06.2023г., подадена от Община Перник, представлявана от кмета С. В., чрез адв. Р. К. срещу Определение № 1730/05.06.2023г., постановено по гр.д.№ 6018/2023г. по описа на ПРС, IX-ти гр.състав, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната подадената от нея въззивна жалба срещу Решение № 342/02.04.2023г. постановено по гр.д.№ 6018/2022г. по описа на ПРС.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, доколкото жалбоподателят в указания от съда срок е заплатил държавна такса, но от счетоводството на същия забравили да представят вносната бележка, за да бъде подадена молба, с която да се уведоми съдът, че сумата е внесена.

Моли за отмяна на обжалваното определение и за продължаване администрирането на жалба.

Насрещната страна по частната жалба не е уведомена и не й е връчван препис от жалбата по правилото на чл.129, ал.3, пр.2-ро ГПК.

Пернишкият окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице, против акт подлежащ на обжалване при наличие на правен интерес и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 342/02.04.2023г. постановено по гр.д.№ 6018/2022г. по описа на 1

ПРС е признато за установено, че А. Н. П. НЕ ДЪЛЖИ на Община Перник, ЕИК 000386751, изпълнение на сумата в размер на 772.23 лева - главница за неплатени данъци за МПС за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., сумата в размер на 243.63 лева - лихва за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., за които суми срещу ищцата е съставен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № *** г., и въз основа на който е образувано изп. д. № 1594/2016 г. по описа на ЧСИ С. В. Б., поради погасяване на вземането по давност.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба вх. № 7972/13.04.2023г. от Община Перник, която с Разпореждане № 4581 / 13.04.2023 г . е оставена без движение. На страната са дадени указания в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението за това, да внесат по сметка на Окръжен съд – Перник за въззивно обжалване, държавна такса в размер на 25.00 лева, за което да представи доказателства, установяващи нейното внасяне. Съобщението за това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 24.04.2022 г.

С обжалваното определение /с хопактер на разпореждане/, ПРС като е взел предвид, че указаните нередовности на жалбата не са отстранени в срок, разпоредил връщане на жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

От копие на платежно нареждане, представено с частната жалба се установява, че на 25.04.2023г. от Община Перник е внесена сумата от 25,00 лена в полза на Окръжен съд Перник – държавна такса по въззивна жалба по гр.д. № 6018/2022г.

Настоящият състав на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Няма спор по делото, че депозираната от Община Перник въззивна жалба срещу решението е била нередовна, както и че на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК във връзка с извършената от ПРС проверка, на страната са дадени указания за отстраняване нередовностите на жалбата в едноседмичен срок. Спорен е въпроса дали с извършеното от частния жалбоподател на 25.04.2023г. преводно нареждане, което не е било представено като доказателство по делото, са отстранени нередовностите на въззивната жалба към момента на постановяване на обжалваното определение.

Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, въззивната жалба се връща, когато страната не е отстранила в срок допуснатите нередовности, след като съдът й е указал в какво се изразява нередовността и е определил срок за отстраняването й. Въззивна жалба вх. № 7972/13.04.2023г., подадена от Община Перник не е отговаряла на изискванията на чл.

261, т. 4 от ГПК, поради което в съответствие с чл. 262, ал. 1 от ГПК, съдът е оставил производството по жалбата без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса и при неизпълнение на указанията в определения срок е върнал жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Изводите на районния съд по приложението на процесуалния закон и конкретно на разпоредбите относно редовността на подадената жалба са законосъобразни. С нарочна разпоредба – чл. 261, т. 4 от ГПК законодателят е предвидил, че към въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. Следователно, за да се приеме, че подадената жалба е редовна, не е достатъчно заплащането на таксата, а и надлежното удостоверяване на това обстоятелство пред съда, чрез който тя е подадена.

Този извод следва от разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК, съгласно която администриращият първоинстанционен съд извършва проверка за редовност на жалбата и ако същата не отговаря на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.

261 от ГПК е длъжен да даде съответните указания за отстраняване на констатираните нередовности. Процесуалните разпоредби са императивни и участниците в процеса са 2 длъжни да съобразяват действията си с тях. От друга страна текстът на посочените правни норми е ясен и категоричен, като не търпи различно тълкуване от вече посоченото. По прилагането чл. 262, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК е налице утвърдена съдебната практика на ВКС /Р № 60 от 09.03.2012г. по гр.д. № 211/2011г. на ВКС, III ГО; О № 973 от 23.12.2010г. по ч.т.д. № 844/2010г. на ВКС, I ТО; Р № 156 от 22.06.2015г. по гр.д. № 6841/2014г. на ВКС, III ГО; О № 32 от 7.02.2018г. по ч.гр.д. № 154/2018г. на ВКС, I ГО/, , която е в смисъл, че неизпълнението на посочените императивни разпоредби е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за което съдът следи служебно. Нередовностите по чл. 261, т. 4 от ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й, защото съдът не е задължен да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога. Неизпълнението в предоставения срок на дадени от съда указания при констатирани нередности на подадената въззивна жалба е основание за нейното връщане като извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се третират по идентичен начин от съда. Доколкото към момента на постановяване на обжалваното определение по делото не е било представено доказателство за внесена държавна такса, то същото е правилно и законосъобразно. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Пернишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 13339/23.06.2023г., подадена от Община Перник, представлявана от кмета С. В., чрез адв. Р. К. срещу Определение № 1730/05.06.2023г., постановено по гр.д.№ 6018/2023г. по описа на ПРС, IX-ти гр.състав, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната подадената от нея въззивна жалба срещу Решение № 342/02.04.2023г. постановено по гр.д.№ 6018/2022г. по описа на ПРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3