Решение № 1 от 04.01.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Никопол, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20214420100326 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 99 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2017г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“ и ответника М. П. Н. е сключен Договор за кредит № 9906152003 по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Заявява се, че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.

Заявява се, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „***“ на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница „***“ предоставят 1

Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР.

След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „***“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка или по избран алтерантивен начин.Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й.

За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит.

Твърди се, че в процесния случай на 04.04.2017 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“ под № 9906152003.

Кредитът е бил отпуснат за срок от 30 дни, с уговорена падежна дата 04.05.2017г.В заявката си М. Н. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер 1000 лева. Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на 04.04.2017г.Съгласно договора Н. се задължил да върне на уговорената падежна дата – 04.05.2017г. сума в общ размер на 1033.69 лв., от които 1000 лв. главница и 33.69 лв. договорна лихва.

Въпреки поетите задължения Н. не изпълнява точно и изпада в забава.Съгласно клаузите на договора касаещи неизпълнението, било започнало да с еизчислява наказателна лихва върху непогасената главница, съгласно условията на т.13.2, ксто същата се формирала от сбора на договорения лихвен процент, с добавяне към него на наказателен лихвен 2 процент – 10% към момента на сключване на договора.

Твърде се, че длъжника за периода от 11.07.2017г. до 18.09.2017г. направил частични погасителни вноски, с които били погасени изцяло натрупаните наказателни лихви, договорната лихва, както и част от главницата до размера на 728,09 лв.

Заявява се, че след като изпада в забава, до длъжника са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора, като в тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.

На 23.11.2018г. „***“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „***“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № 9906152003, в общ размер на 1244,83 лв., както следва: главница в размер на 728.09 лева, наказателна лихва в размер на 496.74 лева, за периода на забавата до 22.11.2018г и такси за събиране в размер на 20 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „***“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „непотърсена“, поради което към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „***“ ЕООД предоставят на „***“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. От сключване на договора до настоящия момент забавата на ответника продължава.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 728.09 лв, в едно с със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното заплащане на вземането, както и направените разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.С представен списък за разноски се претендират сумите от 150 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение и за заплатена държавна такса в размер на 50 лв.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, не ангажира становище по предявения иск.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото като писмени доказателства са приети договори за предоставяне на паричен заем от разстояние № 9906152003 /04.04.2017г., слючен между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***“ и М. П. Н.; Общи условия по договор за предоставяне на паричен заем от разстояние; документ удостоверяващ извършването на превод на сумата от 1000 лв. от „***“ ЕООД към EasyPay.

Като писмени доказателства са приети и Договор за прехвърляне на вземания N:BGF-2018-033/23.11.2018г., Приложение-таблици N:1 към Договор за прехвърляне на вземания N:BGF-2018-033/23.11.2018г., потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. и уведомление за прехвърляне на вземания от „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***“ към М. П. Н., с приложена пощенска разписка от 20.12.2018 годината, с отбелязване – „отказана“.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

Дказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.

В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена 4 форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен договора за кредит № 9906152003 от 04.04.2017г. и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 1000 лв., при лихвен процент от 40, 99 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж на 04.05.2017г. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на *** ЕООД или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т.

3.1 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. ЗЕДЕП.

От представената по делото разписка за извършено плащане № 2000000123977714 от 04.04.2017г., от която е видно, че на посочената дата М.

Н. е получила сумата от 1000 лв., преведена от ***, с основание на превода – посочения единен граждански номер на ответната страна и номера на договора за кредит.

Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 5

1000 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите условия към него.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, става ясно, че ответника бил извършил следните плащания: на 15.07.2017г. – 100 лв.; на 15.08.2017г. 187 лв. и на 18.09.2017г. 187 лв. или общо 474.00 лв.

Според вещото лице начислените суми по договора за кредит били следните: Главница – 1000 лв.; дог.лихва – 33,69; за напомнителни писма – 30 лв.; мораторна лихва 50.99 % - 95.20 лв.; мораторна лихва 50.99% - 18.20 лв.; наемане на външна агенция – 20 лв. и активиране на нов погасителен плам – 20 лв.

От постъпилите суми за погасяване са били погасени по пера следните суми: Главница – 271.91 лв.; мораторна лихва – 113.40 лв.; Наемане на външна агенция – 20 лв.; активиране на нов погасителен план – 5 лв., договорна лихва – 33.69 лв. и за напомнителни писма – 30 лв.

От направената справка на вещото лице е установило, че на 23.11.2018г. е бил сключен договора за цесия, като по отношение на договора е прехвърлена сумата от 1244.83 лв., която съдържала следните компоненти: Главница 0 728.09 лв.; наказателна лихва до 22.11.2018г. – 496,74 лв. и разноски за напомнителни писма – 20 лв.

От представените доказателства по делото не са намери такова, от което да е видно, че межди *** ЕООД и М. П. Н. е сключен анекс към договора за креди с № 9906152003 от 04.04.2017г., а и в ИМ няма такива твърдения. Няма данни и да е сключвано допълнително споразумение между М. П. Н. и „***“ ЕООД, за което да се прибавят към задълженията и 20 лв. за активиране на нов погасителен план, за запащането на която таска са погасени 5 лв. от общо платената сума. Предвид на това съдът приема, че отчетената за погасена сума от 5 лв. за активиране на нов погасителен план от общо дължимата 20 лв., е неоснователно отчетена към съответеното перо, тъй като няма данни да има активиран нов погасителен план, не ясно от кого е активиран и дали това е било поискано от длъжника.